(Viktor Frankl, 1965) Смисълът в живота В този опит за

(Viktor Frankl, 1965)

Смисълът в живота

В този опит за психическо показване и психиатрично пояснение на типичните черти на жителя на концентрационен лагер мога да основа усещането, че човешкото създание изцяло и неизбежно се въздейства от обкръжението. (В този случай обкръжението е неповторимата конструкция на лагерния живот, която принуждава жителя му да приспособи държанието си към избран модел.) Ами човешката независимост? Не съществува ли духовна освободеност във връзка с държанието и реакциите във всяко едно обграждане? Вярна ли е теорията, която желае да ни убеди, че човек не е нищо повече от артикул на голям брой условия и фактори на заобикалящата го среда, били те от биологично, психично или обществено естество? Нима човек е техен инцидентен артикул? И още по-важно, дали реакциите на лагерниците по отношение на неповторимия свят на концентрационния лагер потвърждават, че човек не може да избегне въздействието на обкръжението си? Лишен ли е човек от избор на деяние, изправен пред такива условия?

Можем да отговорим на тези въпроси въз основа на опита, а също и по принцип. Опитът от лагерния живот демонстрира, че човек има избор на деяние. Съществуват задоволително образци, (често от героично естество), които потвърждават, че апатията може да бъде превъзмогната, а раздразнителността - потисната. Човек може да запази диря от духовна независимост, от самостоятелност на мозъка даже в такива ужасни условия на физически и душевен стрес.

Ние, живелите в концентрационни лагери, можем да си спомним хората, които обикаляха бараките да утешават другите и им даваха последното си парче самун. Може да бяха малко на брой на брой, само че те са задоволително доказателство, че на индивида може да се отнеме всичко с изключение на едно: последната човешка независимост да избере своето отношение при всевъзможни условия, да избере собствен личен път. А постоянно трябваше да се прави избор. Всеки ден, всеки час оферираше опция да вземеш решение, което определяше дали ще се подчиниш или не на тези сили, заплашващи да те ограбят от самата ти същина, от вътрешната ти свобода; решение, което определяше дали ще станеш или не играчка на събитията, отказал се от независимост и достолепие. За да бъдеш подложен в калъпа на безличния лагерник.

Погледнати от тази страна, душевните реакции на жителите на един концентрационен лагер би трябвало да значат за нас освен това от елементарен израз на избрани физически и обществени условия. Макар условия като недоспиване, дефицит на храна и разнообразни психологични стресове да допускат, че лагерниците следва да реагират по избран метод, при последния разбор излиза наяве, че това, каква персона ще стане неволникът, е резултат от вътрешно решение, а освен от въздействието на лагера. Следователно всеки човек по принцип даже при такива условия може да реши какво ще стане от него - интелектуално и духовно. Той може да запази човешката си героизъм даже в концентрационен лагер. Достоевски е споделил: „ Има единствено едно нещо, от което се опасявам: Да бъда неподобаващ за страданията си. “ Тези думи постоянно ми идваха мислено, откакто опознах тези мъченици, чието държание в лагера, чиито премеждия и гибел свидетелстваха за обстоятелството, че последната вътрешна независимост не може да бъде изгубена. Може да се каже, че те бяха почтени за своите страдания; методът, по който ги понасяха, бе същинско духовно достижение. Тъкмо тази духовна независимост може да даде на човек опция да реализира полезности посредством креативна работа, до момента в който пасивният живот в приятност му разрешава да реализира реализация посредством прекарване на хубостта, изкуството или природата. Но цел има и оня живот, който е съвсем лишен както от творчество, по този начин и от приятност, и който позволява една-едничка опция за високо морално държание - а точно отношението на човек към неговото битие, лимитирано от външни сили. Творческият живот и животът в приятност са недостъпни за него. Но освен творчеството и насладата са значими. Ако има смисъл в живота въобще, то би трябвало да има смисъл и в страданието. Страданието е неотменима част от живота, както и гибелта. Без страдалчество и гибел човешкият живот не е повсеместен...

Начинът, по който човек приема своята орис и произхождащото от нея страдалчество, методът, по който носи кръста си, му дава необятни благоприятни условия - даже при най-трудни условия - да придаде по-дълбок смисъл на своя живот. Той може да остане самоуверен, героичен и великодушен. Или в горчивата битка за самозапазване може да не помни човешкото си достолепие, да стане животно и нищо повече. Тук се крие шансът на индивида да употребява или да отхвърли опцията да реализира морални полезности, която му се дава от сложната обстановка. И това взема решение дали той е заслужен за своите премеждия или не.

От: „ Смисълът в живота - Увод в логотерапията “, Виктор Франкъл, изд. Планета 3
Снимка: Viktor Frankl in 1965, en.wikipedia.org