Симеон Сакскобургготски С Разтърсващи Думи За България Навръх 82 Си Рожден Ден!
" Вижда се, че има систематично гонене. Да се върнем обратно - 1946 година, държавното управление на Кимон Георгиев признава и ни дава лист на частни и персонални парцели. 1998 година, демократична България, Конституционният съд се произнася, че е по този начин. Според мен, каквото следва няма разумно пояснение. Този мораториум не е закономерен, това е тормоз, методът, по който се работи - загубихме двете каузи за хижите " Ситняково " и " Саръгьол ". Опразнихме ги, тъй като съм правилен човек, само че с огромна болежка в сърцето. Виждам чиста завист - да се отнеме, без някакъв проект за деяние. Предполагам, че ще стане като с тъй наречените " Царски конюшни ", разяснява Симеон Сакскобургготски.
Бившият министър председател съобщи, че се надява и има вяра в правораздаването и в съда в Страсбург - като жител на една европейска страна, където частната благосъстоятелност е обезпечена.
Попитан дали ще назове имената на хората, които стоят зад тези по думите му политически-продиктувани похищения той отговори, че няма смисъл да се посочва един, различен или трети, защото това не способства с нищо на обществото.
На своя празник Симеон Сакскобургготски описа още за силата на вярата, единението на религиите и бъдещето пред страната ни:
- Ваше Величество, преди две години ми казахте, че когато човек се гледа в огледалото, би трябвало да не се изчервява. Дните преди рождения ден са миг човек да огледа към себе си. Какво си казахте тази заран, когато се срещнахте с огледалото?
- Трудно е да се изясни, само че съм благополучен да съм сред живите на тази възраст. Второ, смятам, че съм си извършил дълга си и съм дал значително за страната.
-Всяка неделя можем да ви забележим прав, преклонен, на литургия в Александър Невски. Иска ли ви се да виждате повече хора в църквите?
- Не ми остава време да съм всяка неделя, само че вярата е нещо персонално. Тя е опора и ще се веселя повече хора да го усетят в нелесния живот, който водим.
- Как се убеждава католическата и православната черква по едно и също време да благословят Вашия брак с доня Маргарита? Какво казахте на " българския папа " Йоан XXIII, когато отидохте да разговаряте с него по въпроса?
- Беше доста мъчно, имахме три срещи с папа Йоан XXIII. Трябваше да се договаря и Православната черква, това търпя повече от две години, до момента в който се откри решението. С българската беше доста по-трудно.
- Вие дарявате Торинската плащаница, една от най-големите християнски светини на Ватикана. Според преданието с това ленено платно е било увито тялото на Христос след разпятието. Как се пресичат пътищата на реликвата и вашата фамилия?
- То е по линия на майка ми, те са я съхранявали от 1340 г.Когато крал Умберто беше тежко болен, той ме помоли да връчим съсобствеността, ключа принадлежал на Савойското семейство, на папата. Така собствеността остана напълно в ръцете на църквата. Не стана дума да я преместим в Рим.
- Вие имахте среща с папа Франциск в София. Присъствахте и на неговата среща с патриарха. Защо не успяхте да убедите Негово светейшество Неофит да посрещне Франциск по този начин, както убедихте патриарх Максим да посрещне Йоан-Павел Втори преди 17 години?
- Аз не съм убеждавал никой - нито Максим, нито Неофит. Преди 17 години просто по този начин стана, че папа Йоан Павел II пожела да посети Рилския манастир, където е и гробът на татко ми. Трябва да поставим повече старания да се обединим християните.
Винаги виждам световното и си припомням за срещите в Асизи с всевъзможни други вероизповедания, нехристиянски - беше нещо отлично. Молитва за мир и съгласие. Тук резултатът беше същият, по тази причина и аз присъствах.
- Казва ли си един някогашен министър-председател, когато вижда управническите решения: " А, аз бих постъпил по различен метод... "?
- Може да има такива случаи, само че искрено казано, аз съм бил пострадал и разбирам доста от рецензията. Няма доста смисъл да се стопира на сходни размишления.
- В текста на Вашето послание от септември 2018 година, вие наричате решението на съда за двореца Врана " непосилен за фамилията ви миг, в който може да бъдете заставен на второ заточение ". Наистина ли тази мисъл мина през съзнанието ви?
- Тъжно е да се каже, само че е по този начин. Вижда се, че има систематично гонене. Да се върнем обратно - 1946 година държавното управление на Кимон Георгиев признава и ни дава лист на частни и персонални парцели. 1998 година, демократична България Конституционният съд се произнася, че е по този начин. Според мен, каквото следва няма разумно пояснение. Този мораториум не е закономерен, това е тормоз, методът, по който се работи - загубихме двете каузи за хижите " Ситняково " и " Саръгьол ". Опразнихме ги, тъй като съм правилен човек, само че с огромна болежка в сърцето. Виждам чиста завист - да се отнеме, без някакъв проект за деяние. Предполагам, че ще стане като с тъй наречените " Царско конюшни ".
- Говорите за политически-продиктувани похищения. Не е ли време да назовете кого имате поради?
- Не мисля, че има смисъл. Аз се надявам и имам вяра в правораздаването, несъмнено и в съда в Страсбург - като жител на една европейска страна, където частната благосъстоятелност е обезпечена. Няма смисъл да се посочва един, различен или трети. Това не способства с нищо на обществото.
- Как звучи вашата оптимистична доктрина за българския народ през днешния ден? И оптимистична ли е тя?
- Аз съм човек, който е реалист, животът ме е научил на това. Не виждам за какво би трябвало да сме песимисти за България - членуваме в Европейския съюз, имаме естествени дадености и извънредно способни хора в науката. Като съберем това, не може да сме песимисти.
Бившият министър председател съобщи, че се надява и има вяра в правораздаването и в съда в Страсбург - като жител на една европейска страна, където частната благосъстоятелност е обезпечена.
Попитан дали ще назове имената на хората, които стоят зад тези по думите му политически-продиктувани похищения той отговори, че няма смисъл да се посочва един, различен или трети, защото това не способства с нищо на обществото.
На своя празник Симеон Сакскобургготски описа още за силата на вярата, единението на религиите и бъдещето пред страната ни:
- Ваше Величество, преди две години ми казахте, че когато човек се гледа в огледалото, би трябвало да не се изчервява. Дните преди рождения ден са миг човек да огледа към себе си. Какво си казахте тази заран, когато се срещнахте с огледалото?
- Трудно е да се изясни, само че съм благополучен да съм сред живите на тази възраст. Второ, смятам, че съм си извършил дълга си и съм дал значително за страната.
-Всяка неделя можем да ви забележим прав, преклонен, на литургия в Александър Невски. Иска ли ви се да виждате повече хора в църквите?
- Не ми остава време да съм всяка неделя, само че вярата е нещо персонално. Тя е опора и ще се веселя повече хора да го усетят в нелесния живот, който водим.
- Как се убеждава католическата и православната черква по едно и също време да благословят Вашия брак с доня Маргарита? Какво казахте на " българския папа " Йоан XXIII, когато отидохте да разговаряте с него по въпроса?
- Беше доста мъчно, имахме три срещи с папа Йоан XXIII. Трябваше да се договаря и Православната черква, това търпя повече от две години, до момента в който се откри решението. С българската беше доста по-трудно.
- Вие дарявате Торинската плащаница, една от най-големите християнски светини на Ватикана. Според преданието с това ленено платно е било увито тялото на Христос след разпятието. Как се пресичат пътищата на реликвата и вашата фамилия?
- То е по линия на майка ми, те са я съхранявали от 1340 г.Когато крал Умберто беше тежко болен, той ме помоли да връчим съсобствеността, ключа принадлежал на Савойското семейство, на папата. Така собствеността остана напълно в ръцете на църквата. Не стана дума да я преместим в Рим.
- Вие имахте среща с папа Франциск в София. Присъствахте и на неговата среща с патриарха. Защо не успяхте да убедите Негово светейшество Неофит да посрещне Франциск по този начин, както убедихте патриарх Максим да посрещне Йоан-Павел Втори преди 17 години?
- Аз не съм убеждавал никой - нито Максим, нито Неофит. Преди 17 години просто по този начин стана, че папа Йоан Павел II пожела да посети Рилския манастир, където е и гробът на татко ми. Трябва да поставим повече старания да се обединим християните.
Винаги виждам световното и си припомням за срещите в Асизи с всевъзможни други вероизповедания, нехристиянски - беше нещо отлично. Молитва за мир и съгласие. Тук резултатът беше същият, по тази причина и аз присъствах.
- Казва ли си един някогашен министър-председател, когато вижда управническите решения: " А, аз бих постъпил по различен метод... "?
- Може да има такива случаи, само че искрено казано, аз съм бил пострадал и разбирам доста от рецензията. Няма доста смисъл да се стопира на сходни размишления.
- В текста на Вашето послание от септември 2018 година, вие наричате решението на съда за двореца Врана " непосилен за фамилията ви миг, в който може да бъдете заставен на второ заточение ". Наистина ли тази мисъл мина през съзнанието ви?
- Тъжно е да се каже, само че е по този начин. Вижда се, че има систематично гонене. Да се върнем обратно - 1946 година държавното управление на Кимон Георгиев признава и ни дава лист на частни и персонални парцели. 1998 година, демократична България Конституционният съд се произнася, че е по този начин. Според мен, каквото следва няма разумно пояснение. Този мораториум не е закономерен, това е тормоз, методът, по който се работи - загубихме двете каузи за хижите " Ситняково " и " Саръгьол ". Опразнихме ги, тъй като съм правилен човек, само че с огромна болежка в сърцето. Виждам чиста завист - да се отнеме, без някакъв проект за деяние. Предполагам, че ще стане като с тъй наречените " Царско конюшни ".
- Говорите за политически-продиктувани похищения. Не е ли време да назовете кого имате поради?
- Не мисля, че има смисъл. Аз се надявам и имам вяра в правораздаването, несъмнено и в съда в Страсбург - като жител на една европейска страна, където частната благосъстоятелност е обезпечена. Няма смисъл да се посочва един, различен или трети. Това не способства с нищо на обществото.
- Как звучи вашата оптимистична доктрина за българския народ през днешния ден? И оптимистична ли е тя?
- Аз съм човек, който е реалист, животът ме е научил на това. Не виждам за какво би трябвало да сме песимисти за България - членуваме в Европейския съюз, имаме естествени дадености и извънредно способни хора в науката. Като съберем това, не може да сме песимисти.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ