Да направим по-вкусни ястията си с помощта на горчица
Видовете горчица са обичани на хора от всички краища на света. Те допълват усета на голяма част от известните предписания в международната кухня. На 7 август пък в Съединени американски щати означават деня на горчицата.
Горчицата на прахуляк е доста комфортна форма. Прахчето би трябвало да се разтвори в студена вода преди потребление. Когато се прибавя вода, стартира да се отделя масло от синапените семена, които придават на горчицата нейния присъщ усет.
Ароматът на този тип с времето отслабва, по тази причина е най-добре всякога да се употребява прясно приготвена. Поднася се към студени месни ордьоври или към ростбиф. Синапеният прахуляк се употребява и за подправки за салати, в майонезата.
Неговият усет е доста съсредоточен, по тази причина се поставя единствено по една щипка. За да се подготви горчица от синапен прахуляк, би трябвало да се смесят равни количества студена вода и прахуляк в еднородна маса. Тази примес би трябвало да престои 10 минути и чак тогава да се употребява.
А ето и най-популярните типове горчица.
Дижонска горчица
Безспорно тронът в царството на горчицата ѝ принадлежи. Името ѝ идва от френския град Дижон. През 1634 година 23-ма тамошни производители на горчица получават изключителното право да я създават и продават. Днес по-голямата част от производството на дижонската горчица се реализира на други места. Приготвя се от черни или кафяви синапени семена и вино, което ѝ придава гладка текстура и изтънчен усет. Това е класическа фалшификация за месо, печено на скара или грил. Дижонската горчица е мощна и подхожда на лека храна. Използва се като фалшификация на салати, сосове и с цел да усъвършенства усета на майонезата.
Английска горчица
Има изострен усет. Прави се от бели синапени семена, които от време на време се смесват с пшеничено брашно за количество и куркума за цвят. Тя е обичайният съпровод към стек и ростбиф, подхожда на студено месо и кренвирши. Продава се на прахуляк или към този момент подготвена. Намира приложение в рецептите с кашкавал, в суфлето и сосовете.
Френска горчица
Освен царицата на горчиците - дижонската, французите имат и друга, която назовават просто френска. Тя е ароматна и с гальовен усет. Прави се от кафяви и черни синапени семена, винен оцет, естрагон и копър. Горчицата се сервира с птиче, свинско и телешко месо, както и с дивеч.
Зърнеста горчица
Прави се от цели синапени зърна и бяло вино. Има доста мек усет и подхожда на месо, печено на скара. Семената се счукват единствено отчасти, с цел да придадат хрупкав усет на горчицата. Тя може да бъде както доста мека, по този начин и доста мощна. Добавя се към сметанови сосове за кокоше или свинско месо и се маже на тъничък пласт в сандвичите. Подходяща е и за фалшификация за салати и ордьоври.
Как да подобрим усета на ястията с горчица?
- Няколко лъжички дижонска горчица облагородяват супата, гулаша и заливката;
- Картофеното пюре се откроява по-добре, в случай че към него се добави малко зърнеста горчица;
- Скумрията на скара става по-вкусна, в случай че преди печенето се намаже от всички страни със примес от горчица и бяло вино;
- Ако смесите малко зърнеста горчица с кисело мляко и употребявате тази примес като дресинг за салата от моркови, репички или целина, ще си доставите същинско гастрономично удоволствие;
- Печената кокошка можете да гарнирате със специфичен сос, който се подготвя доста бързо. Трябва единствено да смесите сока, който се е отделил от месото при печенето, с малко сметана, бяло вино и дижонска горчица.
