Вероятно сте го виждали като скрийнсейвър на компютъра или в

Вероятно сте го виждали като скрийнсейвър на компютъра или в подбрани сбирки от най-красивите места по света. Каньонът на антилопите  - толкоз е впечатляващ, че е едно от най-фотографираните места на земята.

Светлината, която струи на лъчи от „ тавана ” на каньона, осветява в невероятна гама от жълто, оранжево, алено и всички нюанси на бежовото стените на издълбания от водите и вековете пясъчник.  Гледката е като извънземна и се трансформира с всяка минута, до момента в който човек минава около естествените каменни сводове, издялани като че ли с голямо грънчарско колело. Странно е, че поради отражението на светлината по цветните стени малко хора съумяват да създадат качествени фрагменти с фотоапаратите си.

Каньонът  се намира в земите на индианците навахо край градчето Пейдж в американския щат Аризона. Някога

стада от вилороги антилопи са кръстосвали на свобода 

из каньона, откъдето идва и името му на британски. Не е известно по кое време тъкмо хората са разкрили това приказно място. Според навахо, които са едни от най-ранните стопани на това място, в каньона и цялата област към него животните идвали на зимна паша.

В предишното това било умерено и свещено място за индианците. За по-възрастните влизането в каньона било еднакво на посещаване на катедрала за актуалния човек. Те идвали тук, с цел да се допрян до мощта на майката природа и да засвидетелстват уважението си към нещо, доста по-голямо от тях. Спирали, преди да влязат, с цел да приготвят духа си. За навахо каньонът е бил и към момента е едно духовно прекарване.

Невероятните форми на този естествен феномен са формирани при ерозията на локалния пясъчник, изключително при неочаквани прекосявания на потоци от натрупала се дъждовна вода. С течение на времето се образували проходи в дълбочина, а

стените се издигат около тях като талази.

Всъщност каньонът има две елементи – Горен каньон на антилопите и Долен каньон на антилопите.  И двата са доста красиви и напълно разнообразни един от различен.

Горният е „ мястото, където водата се стича сред скалите ”, както го назовават навахо. Той е и доста по-лесен за достъп,  ситуиран е на едно равнище и не се изисква никакво катерене.  Светлинните лъчи, с които каньонът е толкоз прочут, се срещат доста по-често точно тук, изключително през горещите летни месеци, когато слънцето е високо в небето. През зимата цветовете вътре са малко по-убити, тъй че най-красив е от 15 март до 7 октомври, след което светлинните лъчи изчезват.

Долният каньон, наименуван от индианците „ спирални скалисти арки ”, е ситуиран няколко километра по-надолу. Преди години, когато вътре още не са били инсталирани железни стълби, визитата му  е било обвързвано с катерене, тук-там много рисковано. Дори и след слагането на стълбите разглеждането на каньона е по-трудно от Горния – пътят е по-дълъг и тук-там много стеснен, не на всички места има безвредно място за стъпване.

И двете елементи на каньона се посещават съвсем единствено в проведени групи, тъй като дъждовете по време на мусонния сезон могат да причинят стремително наводняване. Дори дъжд, който е паднал километри нагоре, може

бързо да оформи поток, който да наводни ненадейно кухините.

Така на 12 август 1997 година единадесет туристи, множеството чужденци, умират в Долния каньон от неочакван поток.  Падналият дъжд този ден не е доста, само че преди този момент имало вода, насъбрана на няколко километра по-нагоре. Единственият оживял тогава е лидерът на групата, който бил минал образование за оцеляване при придошла вода.

Калина Маркова