Как в Германия агитират за маските
Вероятно сте чували да споделят: „ Чувствам се здрав - защо ми е маска? “ В същото време медицински лица поучават, че в условия на пандемия всеки би трябвало да се счита за евентуален притежател на болестта, поради което и би трябвало да носи маска. Макар и тя надали да подсигурява 100% отбрана от ковид, въпреки всичко е по-добра от никаква отбрана. Австрия към този момент вкара наложителното носене на маски, немската провинция Тюрингия – също. Рано или късно се чака мярката да обхване и цяла Германия.
За да направи носенето на маски привлекателно и от чувстващите се здрави, немският вестник „ Цайт “ e подел сериозна акция, в това число предизвиква собственоръчното шиене на маски. Кани за коментар философа и китаист Кай Маршал, с цел да опише по какъв начин при налагане ограниченията за преодоляване на пандемията са станали забележими културните разлики сред Азия и Запада и по какъв начин тяхното схващане би нараснало поддръжниците на маските в Европа.
Докато на Запад се счита, че всяко покриване и закриване на лицето лимитира освен самостоятелната независимост, само че и откритото и равнопоставено другарство с другите, то в Азия слагането на маска е знак на взаимност, а обратно във времето – и знак на авторитет. До последните години на XIX век китайският император е криел лицето си зад воал с нефритени висулки. В китайската просвета се цени детайла на загадъчност и дискретност. Според конфуцианството мъжете и дамите нямат право да се допират един до различен и даже е нежелателно да се гледат в очите. Но като цяло в предишното същински маски са носели единствено шаманите и някои висши военни.
Интересът на западните учени към метода, по който в Източна Азия възприемат лицето, е огромен. Още в края на XIX век се появява съществено проучване – на Артур Хендерсън Смит („ Китайски характерности “, 1894 г.), а през 20-е години на предишния век – на Рихард Вилхелм („ Душата на Китай “, 1926 г.) и на Родни Жилбер („ Какво не е наред с Китай “, 1927 г.) В тези проучвания обаче „ маскирането “ е натоварено с негативни конотации – то приказва за престореност, мистериозност, предпочитание да скриеш страстите. В същото време учените от Източна Азия пишат противоположното – да си покриеш лицето, значи, че го пазиш, по този начин, както пазиш положителното име и достойнството си, а надалеч не е прикриване на пъклени проекти. От друга страна е обвързвано с полезности като учтивост, невзискателност, дълбока нужда от естетика и групова чест – неща, присъщи за източноазиатските общества.
Днес на въпроса за какво толкоз доста хора в Източна Азия носят маски, отговорите, които философът Кай Маршал дава, засягат по-конкретни аспекти:
Една от вероятните аргументи е, че азиатците към този момент имаха сходен опит - претърпяха Тежкия изострен респираторен синдром през 2002 година – 2003 година, когато бяха инфектирани над 8000 души в 17 страни.
От друга страна, от позиция на народопсихологията, в Южна Корея триумфът на фрапантните ограничения се дължи и на патернализма, и на груповия, в някои случаи даже стаден нрав. В Япония като цяло отделят огромно внимание върху публичната хигиена. Сериозната угриженост за чистотата, неведнъж е съчетана с вярата в кармата: не малко японци считат, че когато се разболеят, повода е единствено тяхна – те са привлекли зли сили върху себе си. Ето за какво отделят време за „ надзор върху здравето си “.
В Тайван от години царува групов боязън от Китай – поради мъчителния опит с африканската чума по свинете, импортирана от там, и поради това популацията съблюдава прецизно инструкциите на държавното управление си (носи маски, лимитира пътуванията си, съблюдава карантината).
В Китай, въпреки и държавното управление да обича да възхвалява колективистичния нрав на ръководените, в медиите информациите не постоянно са толкоз хвалебствени. Със сигурност сред множеството китайци съществува възприятие на взаимност, което не е резултат от държавните наставления или тоталитарния надзор, само че имаше и такива, които гордо съобщаваха в обществените мрежи по какъв начин са взимали хапчета, с цел да смъкват температурата и безпроблемно са хванали самолета за Париж, а по-късно усмихнати и удовлетворени си качваха фотоси от вечери в скъпи заведения за хранене.
Да не забравяме, че и 300 000 души под паника избягаха от Ухан малко преди полицейския час, с който на 23 януари 2020 година бе наложена тотална възбрана за влизане и излизане от града.
Не са за занемаряване и мненията, че в Китай публично подаваната информация минава през нужната цедилка, тъй че да няма риск от мощно публично неодобрение, което да заплаши ръководството. Ето за какво, в случай че през днешния ден в някои европейски страни сочат Народната република като единствения късмет светът да се избави от пандемията, имаме съображение за паника.
Естествено, няма по какъв начин след случилото се да продължи всичко както досега – ще би трябвало да преосмислим индивидуализма и обвързваните с него хрумвания за напредък, владичество над природата, секуларизация. Вероятно ще би трябвало да се научим на един нов вид накърнимост, която се показва в това да „ посмачкаме “ личната си уникалност и характерност, както и множеството си права, с цел да защитим другите, приключва философът. А в случай че на германците и на европейците, като цяло, изводът му не им харесва, въпреки всичко имат опцията - да си напомнят думите на Шилер, че индивидът е човек, единствено когато играе. След което да влязат в ролята на китайски император, шаман или върховен боен, да си измият ръцете и с усмивка да си сложат маската!
За да направи носенето на маски привлекателно и от чувстващите се здрави, немският вестник „ Цайт “ e подел сериозна акция, в това число предизвиква собственоръчното шиене на маски. Кани за коментар философа и китаист Кай Маршал, с цел да опише по какъв начин при налагане ограниченията за преодоляване на пандемията са станали забележими културните разлики сред Азия и Запада и по какъв начин тяхното схващане би нараснало поддръжниците на маските в Европа.
Докато на Запад се счита, че всяко покриване и закриване на лицето лимитира освен самостоятелната независимост, само че и откритото и равнопоставено другарство с другите, то в Азия слагането на маска е знак на взаимност, а обратно във времето – и знак на авторитет. До последните години на XIX век китайският император е криел лицето си зад воал с нефритени висулки. В китайската просвета се цени детайла на загадъчност и дискретност. Според конфуцианството мъжете и дамите нямат право да се допират един до различен и даже е нежелателно да се гледат в очите. Но като цяло в предишното същински маски са носели единствено шаманите и някои висши военни.
Интересът на западните учени към метода, по който в Източна Азия възприемат лицето, е огромен. Още в края на XIX век се появява съществено проучване – на Артур Хендерсън Смит („ Китайски характерности “, 1894 г.), а през 20-е години на предишния век – на Рихард Вилхелм („ Душата на Китай “, 1926 г.) и на Родни Жилбер („ Какво не е наред с Китай “, 1927 г.) В тези проучвания обаче „ маскирането “ е натоварено с негативни конотации – то приказва за престореност, мистериозност, предпочитание да скриеш страстите. В същото време учените от Източна Азия пишат противоположното – да си покриеш лицето, значи, че го пазиш, по този начин, както пазиш положителното име и достойнството си, а надалеч не е прикриване на пъклени проекти. От друга страна е обвързвано с полезности като учтивост, невзискателност, дълбока нужда от естетика и групова чест – неща, присъщи за източноазиатските общества.
Днес на въпроса за какво толкоз доста хора в Източна Азия носят маски, отговорите, които философът Кай Маршал дава, засягат по-конкретни аспекти:
Една от вероятните аргументи е, че азиатците към този момент имаха сходен опит - претърпяха Тежкия изострен респираторен синдром през 2002 година – 2003 година, когато бяха инфектирани над 8000 души в 17 страни.
От друга страна, от позиция на народопсихологията, в Южна Корея триумфът на фрапантните ограничения се дължи и на патернализма, и на груповия, в някои случаи даже стаден нрав. В Япония като цяло отделят огромно внимание върху публичната хигиена. Сериозната угриженост за чистотата, неведнъж е съчетана с вярата в кармата: не малко японци считат, че когато се разболеят, повода е единствено тяхна – те са привлекли зли сили върху себе си. Ето за какво отделят време за „ надзор върху здравето си “.
В Тайван от години царува групов боязън от Китай – поради мъчителния опит с африканската чума по свинете, импортирана от там, и поради това популацията съблюдава прецизно инструкциите на държавното управление си (носи маски, лимитира пътуванията си, съблюдава карантината).
В Китай, въпреки и държавното управление да обича да възхвалява колективистичния нрав на ръководените, в медиите информациите не постоянно са толкоз хвалебствени. Със сигурност сред множеството китайци съществува възприятие на взаимност, което не е резултат от държавните наставления или тоталитарния надзор, само че имаше и такива, които гордо съобщаваха в обществените мрежи по какъв начин са взимали хапчета, с цел да смъкват температурата и безпроблемно са хванали самолета за Париж, а по-късно усмихнати и удовлетворени си качваха фотоси от вечери в скъпи заведения за хранене.
Да не забравяме, че и 300 000 души под паника избягаха от Ухан малко преди полицейския час, с който на 23 януари 2020 година бе наложена тотална възбрана за влизане и излизане от града.
Не са за занемаряване и мненията, че в Китай публично подаваната информация минава през нужната цедилка, тъй че да няма риск от мощно публично неодобрение, което да заплаши ръководството. Ето за какво, в случай че през днешния ден в някои европейски страни сочат Народната република като единствения късмет светът да се избави от пандемията, имаме съображение за паника.
Естествено, няма по какъв начин след случилото се да продължи всичко както досега – ще би трябвало да преосмислим индивидуализма и обвързваните с него хрумвания за напредък, владичество над природата, секуларизация. Вероятно ще би трябвало да се научим на един нов вид накърнимост, която се показва в това да „ посмачкаме “ личната си уникалност и характерност, както и множеството си права, с цел да защитим другите, приключва философът. А в случай че на германците и на европейците, като цяло, изводът му не им харесва, въпреки всичко имат опцията - да си напомнят думите на Шилер, че индивидът е човек, единствено когато играе. След което да влязат в ролята на китайски император, шаман или върховен боен, да си измият ръцете и с усмивка да си сложат маската!
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ