Вернер Фаслабенд е един от най-компетентните европейски експерти по отбраната

Вернер Фаслабенд е един от най-компетентните европейски специалисти по защитата и сигурността, в продължение на 10 години (1990–2000 г.) е министър на защитата на Австрия, понастоящем е президент на Австрийския институт за проучване на европейската политика за сигурност (AIES).

Бойчо Дамянов, Виена, особено за " Стандарт "

 
-  Как оценявате развиването на общоевропейската външна политика и политика на сигурност в светлината на подписания в Аахен през януари т.г. контракт сред Германия и Франция?

- Общата европейска външна политика и политика на сигурност е ядрото на Аахенския контракт. В него ясно е изразена волята и на двете страни да продължат процеса на доближаване в региона на външната политика и политиката на сигурност, а също и да основат нужните за това сплотяване механизми.

-  Колко време ще е належащо за реализирането на такова доближаване?
-  Искам намерено и ясно да кажа, че двете страни имат доста разнообразни култури и разбирания по отношение на политиката на защита и сигурност. Това е най-голямото затруднение по пътя на взаимоотношението и обединяването сред Германия и Франция и то би трябвало да бъде преодоляно.

- За какви разлики става дума?

- Основата, върху която Франция построява своята сигурност и защита, е постколониална. Тя има самочувствието на световен състезател поради своя някогашен колониален статут и притежанието на атомно оръжие.

Докато в съзнанието на поствоенна Германия бе развито пацифистко мислене и държание, което образува и днешната ѝ политика на защита и сигурност. Германците постоянно са изхождали от правилото, че не би трябвало да се намесват и не би трябвало да вземат участие в задгранични военни интервенции, с цел да не ги вземат за завоеватели или агресори. Тази виновност бе внушена на всички следвоенни генерации в Германия поради нейното нацистко минало.

-  Как могат да се преодолеят тези разлики?
-  Днес и французи, и немци се стремят да преодолеят това несъгласие и те показват своята воля, а към това би трябвало да прибавим и недвусмислената поддръжка от страна на настоящия американски президент Доналд Тръмп.

Ако деликатно се прочете текстът на контракта, се вижда, че пътят ще бъде дълъг, ще са нужни огромни старания за премахване на разнообразни трудности – юридически, политически, като да вземем за пример противодействието на НАТО. Или по какъв начин да се излезе от тези ограничавания, които се съдържат в Лисабонския контракт от 2007 година

- Какво е новото в Аахенския контракт?
- В него бяха заложени някои нови, много смислени механизми, като да вземем за пример основаването на общ немско-френски Съвет за сигурност, в границите на който в стеснен, затворен кръг да се разискват най-важните проблеми на сигурността и защитата.

Така би могло доста по-свободно и по-открито да се вземат решение най-горещите и най-насъщните проблеми на защитата и сигурността и да се намерят по-бързо общите линии. И не е нужно, както е признато на по-широките площадки, изначало да се декларира позицията, по-късно да се разгласява, да се дискутира и така нататък

- Кои съгласно Вас ще бъдат основните тематики, с които ще се стартира?

- Една от най-важните, с която би трябвало да се стартира, е взаимната политика в региона на въоръжението, включително износът на оръжие, където са най-големите разлики сред Франция и Германия и през последните години те даже се задълбочиха.

Вторият проблем е непрекъснатият боязън у германците да не би да разсърдят Съединени американски щати и какво ще каже НАТО.

- Между Германия и Франция и до момента имаше общи контракти.

- Най-после и двете страни схванаха, че Елисейският контракт от 1963 година е непълен за решаването на проблемите на сигурността и защитата в новите условия и те се взеха решение да отделят особено внимание точно на тези проблеми.

- Как ще се развива в бъдеще съдействието на Германия със Съединени американски щати и НАТО?

- Това не е елементарен въпрос. За Германия и в бъдеще НАТО ще има приоритет. В кратковременен аспект Аахенският контракт няма да повлияе на тази позиция на Германия. Но по едно и също време с това виждаме по какъв начин немците започнаха постепенно да проумяват, че би трябвало последователно да стартират да се изправят на личните си крайници. Процесът ще е нескончаем, само че различен излаз няма.

- А по какъв начин са нещата при французите?
- Те имат повече независимост на деяние, имат по-различно отношение към общата европейска политика на сигурност и защита. Те смятат, че могат да се обвързват с нея единствено до избрана степен, която да не пречи на Франция да организира своя лична национална политика на сигурност и защита и да не накърнява нейните ползи и дейности в областта на френското въздействие. Това стартира с износа на оръжие и приключва с реализирането на разнообразни военни задачи в Африка и други точки на света. Ето ви най-пресния образец – Либия. За настоящия безпорядък там значително виновност носи Франция. Тя интензивно се намеси в свалянето и убийството на Кадафи. Днес тя още веднъж се стреми да отбрани своите лични ползи, като се е концентрирала върху военачалник Хафтар и не я интересува нито Европейски Съюз, нито Организация на обединените нации. Винаги съм смятал, че това, което бе осъществено в Либия, бе неправилно.

- А в Сирия?
- Същото щеше да стане и там. Западът побърза да зачеркне Башер Асад и да признае някакви нови сили, които нямаха никаква обществена и силова опора и в следствие – безпорядък! Дори отсъстваше и най-малката вероятност те да разпространят своето въздействие и да открият надзор върху останалата територия на страната. Всички още през цялото време разбираха, че това ще бъде неуспех, че води в задънена улица.

- Как съгласно Вас ще се отрази излизането на Англия от Европейски Съюз на общоевропейската външна политика и политика на сигурност?

- Сигурно ще се учудите, само че мисля, че в тази област нещата минимум ще се трансформират.

- Интересно за какво?
- Защото, от една страна, вътрешноевропейските процеси без Англия ще могат да бъдат придвижвани доста по-лесно. А въпреки това, британците внезапно, както в никакъв случай до момента, започнаха да демонстрират необикновен интерес и предпочитание да уголемяват и задълбочават съдействието в региона на бъдещата общоевропейска външна политика и политика на сигурност.

- Звучи като виц!
- Да, само че е самата истина! От една страна, те схващат, че след излизането им от Европейски Съюз няма към този момент да са в положение да блокират тези европейски процеси, които са им неизгодни, само че въпреки това, имат намерение доста интензивно да се обвържат и да сътрудничат в региона на защитата с Франция. Това въобще не са официални планове, а напълно съдържателни, заради това, че двете страни, включително и техните въоръжени сили, са към този момент доста мощно интегрирани в границите на Европейски Съюз. Те са нужни една на друга за реализиране на взаимна поддръжка. Британската войска не е в положение да реализира независимо нито едно съществено военно придвижване без поддръжката на Франция и Холандия. Без холандските десантни и транспортни кораби те не са в положение да придвижат своите армейски елементи по море.

Има и още един значим военнополитически аспект. Англия е непрекъснат член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Но тя постоянно имаше към себе си поддръжката на Франция и политическата поддръжка на целия Европейски Съюз. А кого ще съставлява Англия след Брекзит? Само себе си! Е, може би и остров Ман в допълнение.

- Искате да кажете, че тя ще загуби част от своето досегашно значение?

- От позиция на нейното външнополитическо и военнополитическо въздействие на интернационалната сцена тя внезапно ще загуби своята предходна значителност. Нямам поради, че ще изпадне в изолираност, само че ще ѝ се наложи да бъде самотна. Това последователно им излиза наяве на британците и по тази причина им се желае колкото се може по-дълго да останат по-близо до Европа. Ето за какво, от една страна, се стараят да ускоряват своето присъединяване в НАТО и посредством други страни, като Полша, да блокират и пречат на по-нататъшното задълбочаване на общоевропейската политика на сигурност и защита. От друга страна, се пробват да бъдат колкото се може по-близо до общоевропейската политика на сигурност и защита, тъй като прелестно схващат, че след излизането им от Евросъюза техният дял на европейския пазар на оръжие внезапно ще падне и пострада. По тази причина те с всички сили ще се стремят да запазят своите тесни връзки с сътрудниците в оръжейната област в Европейски Съюз.

- Няма ли следователно Англия да препятства германско-френското доближаване?
- Да, изключително в границите на НАТО те безусловно ще се пробват, само че не мисля, че ще им се отдаде, най-малко до тогава, до момента в който Съединени американски щати под управлението на Тръмп организират започнатата политика на отдръпване от Европа и на даване на Европейски Съюз на повече автономия и независимост във военнополитическата област.

На британците надали ще им се отдаде да се опълчват на тази нова американска политика.

- По този мотив поражда един фундаментален въпрос: Съединени американски щати декларират, че излизат от Европа, само че НАТО продължава да съществува. Как да се схваща това?
- Това не трябва да се схваща като автоматизиран развой. На днешния стадий Европа има доста съществени празноти както в техническо, по този начин и в логистично отношение, също и във връзка с структурата на въоръжените сили. Засега тя просто има потребност от НАТО, не може незабавно да се откаже от неговата поддръжка. А има и такива страни, които по всякакви свои аргументи упорстват за запазването му, вземете Полша, Прибалтика. Иначе ще се наложи Германия и Франция да се занимават с тях, а те изобщо не изгарят от такова предпочитание нито във връзка с Прибалтика, нито във връзка с Източна и Югоизточна Европа.

Затова мисля, че понижаването на ролята и относителния дял на НАТО ще става последователно, според от повишаването на опциите и готовността на Европейски Съюз да реализира общоевропейската политика на сигурност и защита.

- Как се вписва в тази картина оповестеното от Съединени американски щати разполагане на нови нуклеарни ракети в Европа?

- Мисля, че за Европейски Съюз това няма да промени изключително нещата. А пък Съединени американски щати не ги е грижа какво мислят европейците по този въпрос, нито пък дали от това ще пострадат европейските ползи. В реалност това е игра сред Съединени американски щати, Русия и Китай.

Доколкото разбирам, Китай няма планове в близко бъдеще да се причисли към контракта за ракетите със междинен обхват (ДРСО), което значително го обезсмисля.

Русия към този момент предприе и продължава да подхваща ответни ограничения против тези ракети. По-интересното е каква ще бъде реакцията и държанието на Китай.

Затова не мисля, че разполагането на тези ракети ще се отрази значително върху по-нататъшния развой на общоевропейската политика на сигурност и защита. Не мога да не отбележа, че това разполагане не изпълва европейците с особена наслада – несъмнено, че сме настроени негативно. Но на фона на към този момент разположените в Европа американски нуклеарни оръжия това не трансформира изключително мощно нещата. Основният проблем за Съединени американски щати е Китай и там те ще бъдат принудени да противодействат с основани на кораби ракети, което е доста по-трудно и по-сложно.

- Разположените в Европа ракети явно ще бъдат против Русия, а не против Китай?
-  Да, само че главното количество нови ракети ще бъде в Източна и Югоизточна Азия.

-  Споменахте Китай, наскоро се организира следващата среща на високо ниво Европейски Съюз – Китай. Има ли нови развития?

- Това беше поредна среща, само че за първи път Европейски Съюз сложи по този начин остро, ясно и обосновано въпроса за постигането на взаимност във взаимоотношенията. Търговският баланс сред Европейски Съюз и Китай в продължение на доста години продължава да е мощно негативен. Европейски Съюз упорства и ще приложи своя напън в кратковременен аспект да стане уравновесен.

Ако погледнем европейските вложения в Китай и надлежно китайските в Европейски Съюз, до неотдавна те бяха съвсем идентични, т.е. уравновесени. И внезапно през последните няколко години китайските вложения започнаха внезапно да нарастват. Това провокира у нас угриженост, защото не беше натурален развой вследствие на обективно икономическо развиване, а държавна задача, сложена от политическото управление на страната. И това провокира в Европейски Съюз оправдана реакция и угриженост. Китайците понижиха темпа и размера на закупуваните европейски компании в региона на високите технологии. В резултат на нашата реакция направиха крачка обратно, защото по никакъв метод не желаеха да се конфронтират с Европейски Съюз.

-  Какви други искания предявява Европейски Съюз към Китай?
-  Европейски Съюз е заинтригуван от по-нататъшни вложения в Китай. Европейската комисия доста деликатно следи държанието на Китай в страните от Европейски Съюз и в Европа като цяло.

Успокоява ме, че най-сетне у нас настъпи психически потрес и стигнахме до разбирането, че би трябвало да се противопоставим и да податлив тази неестествена политически основана китайска агресия. В противоположен случай ще загубим нашите технологически прерогативи и експортния си капацитет.

- Каква е политиката на Китай във формата 16+1?
- Да, това беше втората точка от дневния ред на полемиката. Ние следим по какъв начин Китай засилва и конкретизира този развой. Трябва да сме реалисти – тези свръхпроекти, които се разискват в този формат, са надалеч от реализация. Но и във връзка с формата 16+1 Европейски Съюз най-сетне осъзна, че това е доста сензитивна сфера. Поставихме на китайците въпроса „ А по какъв начин бихте реагирали вие, в случай че Европейски Съюз образува група от Тибет, Синдзян, Вътрешна Монголия плюс Казахстан и Монголия и стартира да разисква всякакви инфраструктурни планове? “. Китайците схванаха, че сме чувствителни на тази тематика и започнаха да се държат по-умерено, по-сдържано. Ние добре разбираме, че Китай няма да промени своята политика вследствие на нашите реакции. И отсега нататък ще се пробва да придвижва своите планове въз основата на двустранни контракти, само че към този момент знае, че нашето внимание и зоркост са нараснали.

- А по какъв начин оценявате китайската самодейност " Един пояс, веднъж "?
- Европейски Съюз не се бои от нея, тъй като въпреки всичко не сме разрастващи се страни, на които да им липсват средства и мощности за огромни инфраструктурни планове. Точно противоположното, имаме и запаси, и пари, и мощности за построяването на каквито си желаеме инфраструктурни планове. Да не приказваме, че изначално имаме мощно развита инфраструктура във всички посоки и области. Ние сами дефинираме нашите цели, които не всеки път съответстват с китайските.

Китайците имат свободни строителни мощности, които желаят да натоварят. За нас е по-изгодно да реализираме взаимни планове на двустранна основа, да речем същите тези пристанища Триест и Генуа. Китайците започнаха последователно да проумяват, че в Европейски Съюз такива неща не стават по този начин елементарно, би трябвало им европейски сътрудник, който да ги води из локалната и из брюкселската бюрократична джунгла за приемане на всевъзможни заверки и лицензи. Сами се увериха в нуждата от необятно съдействие с компании и ведомства на национално и европейско ниво.

Новото в връзките Китай – Европейски Съюз беше, че им дадохме знак да се поукротят.