Защо Николай Милков не опровергава Буяр Османи?
Велизар ЕНЧЕВ
Експресната аудиенция на македонския външен министър в София, с цел да посети във Военномедицинска академия свиреп пребития българин в Охрид, измести един болен въпрос, на който към този момент пети месец служебният външен министър отхвърля да отговори.
На 16 септември м.г. външният министър на Република Северна Македония Буяр Османи даде изявление за скопската телевизия СИТЕЛ, в което изнесе скандални за България изказвания.
За да изтъкне дипломатическата си победа в българо-македонските договаряния,
Османи намерено ни се подиграва
казвайки това:
" Въпросът за смяната на македонската Конституция измести дебата за идентичността в спор за правата на индивида... Изходът от договарянията с България завърши с 3 на 1 за нас. Ние запазихме езика, започнахме договаряния за участие в Европейски Съюз и оставихме историческите въпроси отвън Пътната карта... "
Ако се доверим на казаното от Буяр Османи, излиза, че в подписаните контракти, с дейното ходатайство на френския президент Еманюел Макрон, България е приела противоречивите исторически въпроси сред двете страни да не попадат в Пътната карта.
Българската общност също би трябвало да знае дали дипломатическият екип на някогашния министър Теодора Генчовска е позволил по време на договарянията със Скопие да се загърби дебатът за историческата еднаквост на славянското население в РСМ.
Затова на 20 септември 2022 година написах писмо до служебния външен министър, в което сложих три въпроса:
1) Наистина ли противоречивите исторически въпроси сред Република България и Република Северна Македония са останали отвън Пътната карта?
2) Наистина ли сме преговаряли с Министерство на външните работи на районен съд Македония единствено за малцинствени и човешки права, а не и за историческия генезис на македонските българи?
3) Оглавяваното от Вас министерство изиска ли от Министерство на външните работи на районен съд Македония обяснение за това изявление?
Няма да укривам - сюрпризиран съм от отхвърли на Николай Милков да отговори на три обикновени въпроса към този момент пети месец. Което поражда тревожни подозрения и едно от тях е, че
Скопие и Брюксел са ни измамили
като са отстранили историята от Пътната карта на районен съд Македония.
При това на Милков нищо не му коства да напише в отговора си това: Буяр Османи твърди тези неща единствено за вътрешно-македонска приложимост, само че те въобще не дават отговор на истината...
Защо служебният външен министър мълчи? Защо Милков не даде безапелационен отговор и по този начин да разсее подозренията за дипломатическо задкулисие?
Изобщо не съм сюрпризиран от обстоятелството, че нито един български публицист не попита Буяр Османи за това негово изказване по време на спонтанната конференция пред Военномедицинска академия. Историческата просвета на родните кореспонденти е толкоз скромна, че се конкурира с историческото безкултурие на македонистите.
Но едно подозрение ме изтезава, и то има директно отношение към непрекъснатото работно място на Николай Милков -
дипломат на България в Париж
Преди една година цялата дипломатическа преписка към рухването на българското несъгласие сред френския президент Макрон и подчиненото му външно министерство с българските институции минаваше през посолството ни в Париж. И в случай че някой знае цялата истина към мътния проблем с Пътната карта на Скопие, това е дипломат Николай Милков.
Все отново не преставам да очаквам отговор от министър Милков, тъй като той е задължен да го даде по силата на Закона за достъп до социална информация.
Не го ли получа, изводът ще е един - дипломатите ни крият срамна загадка, която може да взриви освен Министерство на външните работи, само че и цялата страна.
>
>
Експресната аудиенция на македонския външен министър в София, с цел да посети във Военномедицинска академия свиреп пребития българин в Охрид, измести един болен въпрос, на който към този момент пети месец служебният външен министър отхвърля да отговори.
На 16 септември м.г. външният министър на Република Северна Македония Буяр Османи даде изявление за скопската телевизия СИТЕЛ, в което изнесе скандални за България изказвания.
За да изтъкне дипломатическата си победа в българо-македонските договаряния,
Османи намерено ни се подиграва
казвайки това:
" Въпросът за смяната на македонската Конституция измести дебата за идентичността в спор за правата на индивида... Изходът от договарянията с България завърши с 3 на 1 за нас. Ние запазихме езика, започнахме договаряния за участие в Европейски Съюз и оставихме историческите въпроси отвън Пътната карта... "
Ако се доверим на казаното от Буяр Османи, излиза, че в подписаните контракти, с дейното ходатайство на френския президент Еманюел Макрон, България е приела противоречивите исторически въпроси сред двете страни да не попадат в Пътната карта.
Българската общност също би трябвало да знае дали дипломатическият екип на някогашния министър Теодора Генчовска е позволил по време на договарянията със Скопие да се загърби дебатът за историческата еднаквост на славянското население в РСМ.
Затова на 20 септември 2022 година написах писмо до служебния външен министър, в което сложих три въпроса:
1) Наистина ли противоречивите исторически въпроси сред Република България и Република Северна Македония са останали отвън Пътната карта?
2) Наистина ли сме преговаряли с Министерство на външните работи на районен съд Македония единствено за малцинствени и човешки права, а не и за историческия генезис на македонските българи?
3) Оглавяваното от Вас министерство изиска ли от Министерство на външните работи на районен съд Македония обяснение за това изявление?
Няма да укривам - сюрпризиран съм от отхвърли на Николай Милков да отговори на три обикновени въпроса към този момент пети месец. Което поражда тревожни подозрения и едно от тях е, че
Скопие и Брюксел са ни измамили
като са отстранили историята от Пътната карта на районен съд Македония.
При това на Милков нищо не му коства да напише в отговора си това: Буяр Османи твърди тези неща единствено за вътрешно-македонска приложимост, само че те въобще не дават отговор на истината...
Защо служебният външен министър мълчи? Защо Милков не даде безапелационен отговор и по този начин да разсее подозренията за дипломатическо задкулисие?
Изобщо не съм сюрпризиран от обстоятелството, че нито един български публицист не попита Буяр Османи за това негово изказване по време на спонтанната конференция пред Военномедицинска академия. Историческата просвета на родните кореспонденти е толкоз скромна, че се конкурира с историческото безкултурие на македонистите.
Но едно подозрение ме изтезава, и то има директно отношение към непрекъснатото работно място на Николай Милков -
дипломат на България в Париж
Преди една година цялата дипломатическа преписка към рухването на българското несъгласие сред френския президент Макрон и подчиненото му външно министерство с българските институции минаваше през посолството ни в Париж. И в случай че някой знае цялата истина към мътния проблем с Пътната карта на Скопие, това е дипломат Николай Милков.
Все отново не преставам да очаквам отговор от министър Милков, тъй като той е задължен да го даде по силата на Закона за достъп до социална информация.
Не го ли получа, изводът ще е един - дипломатите ни крият срамна загадка, която може да взриви освен Министерство на външните работи, само че и цялата страна.
>
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ