Велислава Петрова се интересува как научните открития в медицината и

Велислава Петрова се интересува по какъв начин научните открития в медицината и биологията въздействат на държавните законодателства.

[Велислава Петрова] Велислава Петрова е генетик в института " Сангър " към университета в Кембридж и биомедицински откривател в King’s College отново там. Стана по-широко известна, откакто по-рано тази година потвърди, че вирусът на морбили, причиняващ дребната шарка, нападна имунната памет на човешкия организъм и води до имунна " амнезия ", която прави боледуващите по-уязвими към други инфекции. Не по-малко значимо за нея е и по какъв начин такива открития се възприемат в законодателството, с цел да се помогне на допустимо най-вече хора. В момента Петрова работи и в Офиса за нововъведения на UNAIDS (организацията на Организация на обединените нации за битка със СПИН и вируса на ХИВ) в Женева.
Велислава Петрова е родена в Сандански, а тласъкът към естествените науки и желанието да прави научни открития в интерес на хората й дава Националната природо-математическа гимназия в София. Продължава с молекулярна биология в университета в Бристол, а стажът в института по генетика " Сангър " в Кембридж й разкрива вероятностите пред компютърната биология и непознатата за нея до тогава биоинформация. Там прави и докторантурата си по генетика.
До откритието я довело търсенето на отговора какво тъкмо прави вирусът на морбили с имунната система, че прави хората по-податливи на други вторични инфекции. " Когато започвах докторантурата си, таман навлизаше нова геномна техника на разчитане на гените на имунната система и построяването на карта, от която да се види какво се случва с нея в следствие от разнообразни инфекции и болести. Първите две години разработвах способ за детайлно проучване на имунната система и откакто го патентовах, към този момент бях подготвена да го употребявам. Това, което показахме, е, че вирусът инфектира кафези на имунната памет, в резултат на което те умират. Дори когато заболяването отмине, имунната система към момента не ги е възстановила. Има епидемиологични проучвания, съгласно които увеличеният риск от болести след морбили нормално трае сред 3 до 5 години след инфекцията. Открихме и нещо, за което до този миг даже нямаше догадка - а точно, че вирусът на морбили визира костния мозък по този начин, че затруднява бързото възобновяване на тези елементи от имунната система, които нормално са поддържаща система и защищават от нови инфекции. Това е забавен клон на науката, за който до момента нямаше никакви знания ", споделя Велислава Петрова.
Според Петрова би трябвало да се откри по-дългосрочен метод на вложение в развиващия се свят, с цел да се отстрани съществуващата цялостна взаимозависимост от дарения.

[Велислава Петрова] Ангажиментът й не се изчерпва с научната работа и достиженията в нея. Следи от близко по какъв начин тези открития намират място в законодателството, обвързвано с имунизациите, и по какъв начин може да се понижи рискът от инфекции в разрастващите се страни. И естествено отхвърля изцяло тезите на т нар. антиваксърство. " Точно тази дезинформация би трябвало да бъде адресирана непосредствено. Интересна е сходната изразителност на хората, които са срещу имунизирането, и тези, които не имат вяра в световното стопляне. Това са хора, които по принцип отхвърлят всевъзможен тип научно потвърдена информация. И това е една наклонност в целия свят - да се употребяват страховете на хората, мнителността им, неналичието на доверие в институциите. Трябва да се прегледа казусът на световно равнище и какви са обществените фактори, които въздействат за разпространяването на толкоз погрешна информация ", счита младата генетичка. И дава образец с преподавателския си опит в Африка, в Сиера Леоне. Впечатлил я методът, по който там гледат на образованието - като съществена отбрана против гибелта. " Познанието там се възприема като знак на мощ, на това, че знаеш по какъв начин да се предпазиш от разнообразни неща в доста по-опасна от нашата среда. Там познанието се счита за главно оръжие, което при нас може би малко запада. "

Според Велислава Петрова от работата с държавните управления на дадени страни разбираш доста повече за съответните проблеми на хората, в сравнение с в случай че като академик работиш върху решения на проблеми, които самичък дефинираш. " Търсим най-хубавата технология за съответния подтекст, с цел да бъдат непокътнати доста повече човешки животи, в сравнение с в случай че просто въведем технология, която е несъответстваща в дадената обстановка. " Смята, че има потребност от водачи и визионери, които да предизвикат вълна от нов метод на мислене. " Пред постройката на Организация на обединените нации в Женева има статуя на стол, на който единият крайник е строшен. Тя ни споделя, че не можем да се развиваме, в случай че в част от света нещо е счупено и не работи. От тази позиция поддръжката за разрастващите се страни е дълготрайна инвестиция ", споделя Велислава Петрова.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики