Великото народно събрание приема основния закон на България и така

Великото национално заседание приема главния закон на България и по този начин дефинира конституционния ред в страната. За него конституцията разписва специфичен режим на привикване и на работа.

Решението за привикване на Велико народно събрание се взема от минимум 2/3 от всички народни представители, т.е. - най-малко 160 депутати от настоящия парламент би трябвало да гласоподават " за " Велико народно събрание. След това в границите на 3 месеца се насрочват избори от президента Румен Радев. След избиране на Велико народно събрание, Народното събрание, взело решение за свикването му, се разпуска.

По сегашната конституция Велико народно събрание се състои от 400 народни представители. Редовното Народно събрание е формирано от 240. Идеята на основателите на конституцията ни е Велико народно събрание да има по-широко посланичество, заради значимостта на работата, която има - приемане на конституция.

Въпреки че може да променя Конституцията, Велико народно събрание не може да се произнася по всички въпроси, които сметне за добре, а единствено по тези, за които е категорично свикано. Щом го направи, следва да прекрати работата си и да се разпусне.

В някои случаи обаче може да се наложи Велико народно събрание да продължи активността си като Народно заседание. Така става след приемане на в този момент настоящата Конституция, когато през 1991  депутатите от VII Велико народно събрание не престават активността си по-дълго от плануваното заради комплицираната политическа конюнктура в страната.

Какви са пълномощията по Велико народно събрание по сегашната Конституция:

Приема нова конституция

Решава въпроси, които са свързани с изменение на територията на страната, както и ратифицира (приема закон, с който вкарва в действие) интернационалните контракти, които плануват такова изменение;

Решава въпроси, които са свързани с смяна на формата на държавно ръководство и държавно устройство – промени, свързани с това по какъв начин се образуват основните държавни органи и по какъв начин се реализира властта на локално и централно ниво.

Решава въпроси за изменение на правилото, че Конституцията има директно директно деяние – това значи, че всеки жител на страната ни може непосредствено да се позове на правата си, закрепени в нея, стига естетвено правото да може да бъде упражнено, без да се постанова спомагателна конкретизация от страна на законодателя;

Решава въпроси за изменение на правилото, че контракти, утвърдени по парламентарен ред, оповестени в Държавен вестник и влезнали в действие, стават част от вътрешното право на страната и имат преимущество пред вътрешни правила, които им опонират – това пълномощие дефинира опцията на учредителите да преценяват по какъв метод страната ни да бъде обвързана от интернационалните контракти, по които е страна;

Решава въпроси за изменение на правилото, че главните права на жителите са неотменими;

Решава въпроси за изменение на възбраната при оповестяване на военно или изключително състояние да бъде лимитирано упражняването главните права като живот, физическа и телесна цялост, право на обективен правосъден развой, цялост на персоналния живот, независимост на съвестта, мисълта, независимост на избор на изповедание, религиозни или атеистични възгледи;

Решава въпроси за изменение и допълнение на процедурата за смяна и приемане на Конституцията.