Ивайло Христов режисира Геро, Фицата, Лео и Мак в “Зад канала“
Великолепната четворка Герасим Георгиев-Геро, Филип Аврамов, Леонид Йовчев и Мак Маринов се спуска без асансьор и защитни въжета в дълбините на стряскащия екзистенциален парадокс в премиерния театър на Малък градски спектакъл " Зад канала ". Под режисурата на проф. Ивайло Христов актьорските двойки на Геро и Фицата и на Лео и Мак излизат на сцената в 6 комедийни миниатюри на актуалния френски драматург Себастиен Тиери, в късата форма на които житейското безсмислие е компресирано до внушението на съвременна легенда.
По своята конструкция, тематики и парадоксално възприятие за комизъм представлението " Без асансьор " прелестно припомня за един различен сценичен шлагер отпреди няколко сезона: паметната " Старица от Калкута " на Ханох Левин, интерпретирана от Явор Гърдев в Театър 199. И до момента в който " Старицата… " бе определяна като черно кабаре (не единствено поради цвета на декора), то белотата на театралната среда в " Без асансьор " прилича на болнична стая в лудница, където се диагностицират изконни човешки страхове, мании и комплекси: отчуждението от другите и от себе си, самотата, загубата на еднаквост, страхът от другарство с противоположния пол, " кастриращото " поведение на дамите, бездушието на институциите…
Героят на Себастиен Тиери и на Ивайло Христов е дребният човек, който като че ли все събира сили да надигне глава и да изкрещи против тоя (своя) неопределен живот, само че някак все не му се получава: без значение дали ще търси компанията на непознатия от прилежащата маса в кръчмата, дали ще си купува механична или електрическа п...шка от специфичен магазин, или пък ще желае заем от неуместната Bank of India. Онзи неугледен и с нищо незабележим човечец, чиято драма ни разхожда от неистовия смях до болката от несполуките му и назад.
Персонажите на четиримата артисти носят бели ризи с папийонки, черни костюми и бомбета: като ортодоксални евреи, като Чарли-Чаплиновия дребен човек, като очакващите Годо по Бекет или като еманация на клоуна, който изпитва висшо наслаждение от играта и от партньорството с останалите другари клоуни. Клоунът – обичан обект за режисьора Ивайло Христов, който преди десетина години бе оповестил: " Търси се остарял смешник " …
Сценографията и костюмите в спектакъла са на Марина Янева. Преводът на пиесата на Тиери е дело на Пламен Дончев – някогашен артист от Сатирата, който от десетилетия живее във Франция. Авторът, роден 1970 година, е прочут на българската аудитория с още няколко заглавия от родния сценичен плакат: " Обичай ме ", " Той е дяволът ", " Двама напълно голи мъже ". Себастиан Тиери е притежател на премия " Молиер ", за която е номиниран цели 7 пъти.
По своята конструкция, тематики и парадоксално възприятие за комизъм представлението " Без асансьор " прелестно припомня за един различен сценичен шлагер отпреди няколко сезона: паметната " Старица от Калкута " на Ханох Левин, интерпретирана от Явор Гърдев в Театър 199. И до момента в който " Старицата… " бе определяна като черно кабаре (не единствено поради цвета на декора), то белотата на театралната среда в " Без асансьор " прилича на болнична стая в лудница, където се диагностицират изконни човешки страхове, мании и комплекси: отчуждението от другите и от себе си, самотата, загубата на еднаквост, страхът от другарство с противоположния пол, " кастриращото " поведение на дамите, бездушието на институциите…
Героят на Себастиен Тиери и на Ивайло Христов е дребният човек, който като че ли все събира сили да надигне глава и да изкрещи против тоя (своя) неопределен живот, само че някак все не му се получава: без значение дали ще търси компанията на непознатия от прилежащата маса в кръчмата, дали ще си купува механична или електрическа п...шка от специфичен магазин, или пък ще желае заем от неуместната Bank of India. Онзи неугледен и с нищо незабележим човечец, чиято драма ни разхожда от неистовия смях до болката от несполуките му и назад.
Персонажите на четиримата артисти носят бели ризи с папийонки, черни костюми и бомбета: като ортодоксални евреи, като Чарли-Чаплиновия дребен човек, като очакващите Годо по Бекет или като еманация на клоуна, който изпитва висшо наслаждение от играта и от партньорството с останалите другари клоуни. Клоунът – обичан обект за режисьора Ивайло Христов, който преди десетина години бе оповестил: " Търси се остарял смешник " …
Сценографията и костюмите в спектакъла са на Марина Янева. Преводът на пиесата на Тиери е дело на Пламен Дончев – някогашен артист от Сатирата, който от десетилетия живее във Франция. Авторът, роден 1970 година, е прочут на българската аудитория с още няколко заглавия от родния сценичен плакат: " Обичай ме ", " Той е дяволът ", " Двама напълно голи мъже ". Себастиан Тиери е притежател на премия " Молиер ", за която е номиниран цели 7 пъти.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ