Великият банкер Атанас Буров изповядва през последните си дни на

Великият банкер Атанас Буров изповядва през последните си дни на независимост, че договорката на живота му, която няколко пъти опитвал и в никакъв случай не съумял, била да приватизира Българската национална банка. Невероятна договорка е да купиш концесия да печаташ пари и да въртиш като частен бизнес паричната и кредитната политика на страната. Знам единствено един човек за всичките 8000 години писана история на банковото дело, съумял да подписа такава договорка, споделя се Елиезер Зигфрид Хууфийн (Hoofien; 1881–1957). Но и той не е съумял да я задържи дълго – едвам 6 години неговата Банка Леуми държи правото да печата шекели и да служи като общоприет финансов сътрудник на страната. През 1954 година страната Израел национализира паричния монопол, основава държавна централна банка и поставя завършек на вълшебната концесия. Затова проследявам в възторг концепцията за

приватизация на ББР: това е нещо езотерично,

вълшебен франчайз, трансцедентална финансова договорка. Сделка, която по тайнствен метод допира най-фините струни в българската душа – това е същият приватизационен план, за който всеки от нас е пял в миг на (алкохолно) замайване във безконечната трапезна чалга „ продават се, мамо, белите манастири “ (и единствено един съотечественик на Хууфийн бил утвърден за инвеститор). Но се притеснявам, че предпочитаната цел да приватизираме държавната банка за развиване няма нищо общо със светлия план на Буров и Хууфийн – да се продаде държавният монопол, с цел да се развие като частен бизнес. Нашенският помисъл по-скоро цели идващите на власт да се отърват от ББР, тъй като им основава проблеми. А те не знаят по какъв начин – или не желаят да поемат риска - да я поправят и да я употребяват по предназначението й за инструмент на държавната икономическа политика. Прагматично и почтено за хвалба решение

не умееш ли да ползваш, продавай

За какво ми е моторен трион, с който не мога да си послужвам? Най-много крайник да си отрежа. По-добре да го продам, вместо да се осакатя с него или да го зарежа да го изяде ръждата. Но пък ме сърби пословичната „ друга ръка “ на икономиста: да приватизираш банката за развиване, тъй като не можеш (не искаш) да я оправиш, е все едно да ти се разболее дойна крава, а ти да я продадеш за месо. Ясно е като бял ден, че касовата продажба на ББР е допустима единствено на безценица. Първо, че в днешното време на негативна лихвена политика, набираща скорост инфлация и ескалиращи условия за увеличение на личния банков капитал всички банки се продават на загуба. А лишена от специфичния закон, който я урежда и пази като особена държавна банка, ББР ще загуби достъпа до десетки милиарди най-изгодни кредитни линии и финансови артикули, които в този момент може да употребява от други банки за развиване – интернационалните (ЕИБ, ЕБВР) и национални (германската, китайските, японската, арабските). Като следващата частна банка ББР има единствено цената на един банков лиценз, освен това съкрушен с тежести и проблеми. Да, ще рекат идеолозите на приватизацията до дупка, само че

десетките милиарди са хипотетични,

никакви десетки милиарди ББР не притегля, тъй като цялото й балансово число е малко под 4 милиарда лв.. Става дума за хронично необработен потенциал. В стопанска система с днешните размери на българската ББР има евентуална ниша от най-малко 20 милиарда лв.. Без задбалансовите интервенции (пр. гаранции, акцепти, стенд-бай акредитиви). Така че избирам да преглеждам поръчката за приватизация на ББР като въпрос, който занапред ще се преглежда, не като взето към този момент решение. И първото нещо, което би трябвало да се запитаме, е нужна ли е в България банка за развиване? Според мен да. Навсякъде в Европа, Съединени американски щати, а изключително интензивно в азиатските страни, употребяват такива профилирани банки. Има страни с по няколко. Обединеното кралство разгласи неотдавна, че ще прави напълно нова банка за развиване (Инфраструктурна банка на ОК): завой обратно, откакто 2016 година продадоха държавната Зелена банка. Ако страната се откаже от инструмента ББР, тогава друга институция ще би трябвало да прави работата й, евентуално Министерството на стопанската система ще се прави (и) на банка за развиване. Обаче

не е нужно банката за развиване да е държавна,

допустимо е законът за ББР да я провежда като обществена институция, в която страната има част от акциите, а другите се пласират на борсата. Така е устроена втората по величина китайска Банка за развиване " Шанхай Пудонг " (SPDB, китайците я назовават „ Пу Фа “). Огромна банка с над 1 трилион $ активи, двойно по-голяма от немската КфВ, най-мощната европейска банка за развиване. И въпреки всичко " Пу Фа " има на половина по-малко активи от държавната Китайска банка за развиване. Така че има повече от едно вярно решение за бъдещето на ББР. И дузини изцяло неправилни разновидности.