Великден е един от най-святите християнски празници. За великденските празници

Великден е един от най-святите християнски празници. За великденските празници всяка къща е почистена, украсена, хората се обличат с нови облекла – знак на новия живот напролет и възкресението на Христос. Трапезата е отрупана с вкусни ястия и сладкиши.

На Великден трапезата във всеки дом би трябвало да е богата – ритуален самун, баница, пиле и най-много яйца и козунак. Великден се чества три дни, а подготовката за честването му стартира в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица.

Боядисване на Великденски яйца

Според християнските предания, когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с римския император, тя му подарила яйце, което било обагрено в алено, знак на кръвта на Христос. От тогава навлязъл обичаят християните да си подаряват боядисани в алено яйца на Великден. Постепенно почнали да се употребяват и други цветове.

Великденските яйца се боядисват нормално на Велики Четвъртък, или в съботата преди Великден. С първото, боядисано в алено яйце, се рисува кръст по челата на децата, с цел да са здрави и румени през годината. Това яйце се поставя пред домашната икона, заравя се в средата на градината или се пази някъде в дома до идващия Великден. След тъкмо една година се чупи и в случай че се е запазило, а не е развалено, тогава домът ще се радва на наслади и благоденствие през идната година. Яйцето не се изхвърля, а се зарява някъде покрай дома.

Боренето на яйцата

Боренето с яйца е главен миг в българската великденска традиция. В “чукането с яйца” всеки претърпява алегорична битка за победа и обред за здраве през цялата година. Всички се „ чукат “ с червени и шарени яйца. Това се прави за здраве. Който излезе с най-здравото яйце, т.е. бореца, ще се радва на доста благополучие, сполуки и чудесно здраве.

Великденски козунаци

Някога преди козунаците да станата по този начин известни на този свят празник, за Великден са се приготвяли по този начин наречените обредни хлябове. Те представлявали пити, украсени и сплетени и с отредени 5 места в тях за алените яйца. Боядисаните яйца се поставяли по едно в четирите края на питата и едно в средата й.
Историята на козунаците стартира преди повече от три епохи. В началото на XVII век един френски хлебар омесил първообраза на днешния козунак за Великден. Оттогава се основава традицията за празника да се месят козунаци.

Нови облекла

На Великден се обличат нови облекла. Тази традиция символизира възраждането на новия живот напролет и Възкресението Христово.

Обикалянето на черква на връх Възкресение

Вечерта преди среднощ в събота се отслужва тържествено свещенодействие, като тъкмо в среднощ свещеникът афишира Възкресението с думите „ Христос Воскресе “. При оповестяването на Възкресението, свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, които носят по домовете си.

Всяка година българските владици носят заветен огън от Божи гроб. Това е огънят, който се самозаплава в храма там. В началото няма топлота в, само че откакто погори малко, става същински топъл огън.

Този свят огън се разнася по всички църкви и тъкмо в 12, откакто завърши тържествената гала, попът изнася свещ, запалена с този огън. Всеки може да си вземе частичка от него. Със запалента свещ, църквата се обикаля три пъти за здраве и благополучие. След като човек се прибере в дома си, със същата свещ в ръка се обикалят всички стаи, с молитва към Господ да пази този дом. Накрая свещичката се прикрепя пред прага на вратата и там изгаря.

На Великден се поздравяваме с думите „ Христос возкресе! “ и в отговор чакаме да чуем „ Воистина возкресе! “.