Вярата на хананейката
Велика разтуха е да знаеш, че може да се откри излаз при сериозно състояние Нека днешните майки си дадат сметка по какъв начин кърмят бебетата си с цигара в уста
Братя и сестри,
Днес от св. Евангелие се чува настойчивият глас на една майка, изплашена за своята боледуваща щерка. Тя вървяла след Иисуса Христа и викала за помощ. Тъжно е да чуеш, когато някой плаче и ридае. Но кой ли от нас е надалеч от такова положение? Ако през днешния ден всичко е в ред, на следващия ден...? Само който няма ухо и сензитивна съвест не чува въздишките на другите.Св. Евангелие споделя за тази жена-хананейка, която се доближила до Господа Иисуса и завикала: " Помилуй ме, Господи, Сине Давидов " (Мат. 15:22).
Обиколила всички известни лекари, само че никой не можал да й помогне. Тя чула, че в техния край, сред известните за нас градове Тир и Сидон, е пристигнал от Давидовия жанр чудноват Лечител и се насочила към Него с цялата си душа.Велика разтуха е да знаеш, че може да се откри излаз при сериозно състояние. Ние също изпадаме в тествания и заболявания и всички като хананейката сме чули за Иисуса Христа от Назарет. Може би някои от нас, като знаят единствено името Му и в миг на паника са подготвени на всичко - да се извърнат към Онзи, Който им е чужд. Господ споделя: " Призови Ме в печален ден; Аз ще те избавя! " (Пс. 49:15). Никога да не споделяме: Не е належащо да търсим свръхестествена помощ. Има особени мигове, когато не можем да минем без този финален зов: " Помилуй ме, Господи! " - по този начин викала и дамата, - " щерка ми зле се мъчи от бяс " (Мат. 15:22).Можем да си представим подобен случай. Младо момиче се гърчи в конвулсии, или приказва глупости, крещи и се смее неистово. Болест, само че каква?! - Познато страдалчество на лекарите, известно и на нас, когато следим хора не на себе си, без разум да правят безсрамни неща. Зли духове,
Такива прояви се виждат в най-различни форми и облици: пиене, наркомания, разврат или бездействие, непризнаване на никакви правила и непокорство на никаква власт, отказване на всичко духовно, непристойно отношение към родители и близки... Страданието е персонално, само че се отразява на цялото общество. Рушат се нервите на близките, заплашва се спокойствието на всички. Има ли излаз от тази неволя? - Трябва да се доближим до Господа Иисуса като тая жена и да викаме: " Господи, помогни! " (Мат. 15:25).Една елементарна, елементарна, само че изстрадала жена е познала силата и опциите на пристигналия на земята Давидов Син. Той не поставил единствено лейкопласт на раната да се облекчи за една нощ. Не я успокоил единствено за момента. Настъпил денят на цялостното излекуване на нейната щерка. Нека всеки, който е в ситуацията на майката, самичък си сложи въпроса: мога ли да се доверя на Господа Иисуса? Да имам вяра ли, да се надявам ли на свръхестествена помощ? Може ли Бог да в профил демоните от индивидите? И в случай че намерим малко религия в душата си, за какво да не пристъпим и да се помолим като тази жена: " Господи, помогни "!Наистина постоянно помощта иде от горната страна по необикновен метод. В Евангелския случай виждаме нещо извънредно у дамата. Обърнете внимание, че тя не споделя: " Господи, помогни на щерка ми! ", а се молела: " Господи, помогни ми " (Мат. 15:25) - " На мен помогни ". - Дъщеря ми зле се мъчи от бяс! " - Майката не знаела аргументите за страданието на своето дете, само че се измъчвала повече от него. Да не би
Нека днешните майки си дадат сметка по какъв начин отглеждат и възпитават своите деца. Как с цигара в уста кърмят бебетата си, по какъв начин по-сетне ги съблазняват с порочния си живот. " Каквото посее човек, това и ще пожъне, който сее в плътта си, от плътта ще пожъне тление, а който сее в духа, от духа ще пожъне безконечен живот " (Гал. 6:7-8). За пропадането на младежите сме отговорни ние, възрастните. Но какво да сторим, когато от време на време е късно?Жената-хананейка намерила и в безнадеждното си състояние опора. Тя продължавала да вика, само че не щеш ли Господ мълчал: не й дал отговор ни дума. Има ли по-страшно нещо от мълчанието на Небето? Ние знаем това от опит. При други случаи Господ Иисус не е имал бит да не дава отговор на запитвания или да отминава молбата на страдащите.Защо не отговарял на майката? Премъдростта Му безмълвно отваря очите на тези, които не виждат какво цели Той. Иудеите, които се хвалели със своята праотеческа религия, трябвало да схванат, че и сред отхвърлените от тях езичници може да има по-силна и по-настойчива религия. Ние бихме могли да съпоставим хананейката със Самия Господ Иисус, Който викал от кръста: " Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме остамвил? " (Мат. 27:46). И там Бог Отец мълчал. Небето било затворено, само че цялата земя се разтресла. Какво щеше да бъде, в случай че Бог Отец свалеше Своя Син от Кръста и Той тръгмнеше принудително да побеждава враговете Си? Бог не сне трънения венец от главата на Сина Си, с цел да стане той
От вика за помощ от Кръста и от мълчанието на Бог Отец пристигна възкресението и небесната възхвала. Разпнатият сочи и на нас през днешния ден, че там, където е Божието безмълвие, минава пътят на помощта, която ще ни пристигна от Него.Хананейката не спряла пред мълчанието и още по-силно завикала. Това отегчило учениците и те помолили своя Учител да я отпрати. Сега Спасителят заговорил със забележителните думи: " Аз съм пратен единствено при изгубените овци от вкъщи Израилев " (Мат. 15:24). - Странно! Той бил в този ден в Юдея, не в Йерусалимския храм и обикалял из езическите лимити на Палестина, а не щеш ли декларирал, че се грижи единствено за Израиля. Нима другите нации са надалеч от Неговото сърце? Не ще ли помогне Господ на една нещастна майка, въпреки и езичница? - " Господи, помогни ми! ", продължавала да вика тя, кланяла се и молела, както може да стори това една майка, която е видяла избавителното лекарство у лекаря и го желае за детето си. " Господи, помогни ми! " - повтаряла тя.Тогава Спасителят споделил: " Не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата! " (Мат. 15:26). Страшни думи! Но Господ Иисус не говорел със Своя тирада, а употребявал езика на актуалните иудеи, които считали себе си за деца на Бога, а всички останали нации за кучета. Точно тук се показала мъдростта и находчивостта на жената-хананейка. Тя хванала сякаш Господа на дума и Го заставила да обърне внимание на молитвата й. - " Да, Господи, но и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им! " (Мат. 45:27). Силна е мисълта на нещастната майка: та нали и кучетата могат да се наситят единствено в случай че има самун за децата? Хананейката е смирена и уверена във вярата си. Сега към този момент Господ Иисус й дал отговор: " О, жено, огромна е твоята вяра; дано ти бъде по желанието ти. И в оная час щерка й оздравя ".Който не се доверява на Господа, не може да се моли. Който не се моли, не може нищо да изживее посредством Него. Който не чака нищо от Него, не може да получи мечтаното.
Братя и сестри,
Божията обич няма граници. Примерът с жената-хананейка е поощрителен: скръбни ли сме, тревожни ли сме, заболявания ли са ни сполетели, децата ни в заплаха ли са, грехове ли разяждат душите ни, безпомощни ли сме да се оправим с компликациите, дано се молим и ще чуем гласа Божий: " Вашата религия ви избави! "
Амин!
Братя и сестри,
Днес от св. Евангелие се чува настойчивият глас на една майка, изплашена за своята боледуваща щерка. Тя вървяла след Иисуса Христа и викала за помощ. Тъжно е да чуеш, когато някой плаче и ридае. Но кой ли от нас е надалеч от такова положение? Ако през днешния ден всичко е в ред, на следващия ден...? Само който няма ухо и сензитивна съвест не чува въздишките на другите.Св. Евангелие споделя за тази жена-хананейка, която се доближила до Господа Иисуса и завикала: " Помилуй ме, Господи, Сине Давидов " (Мат. 15:22).
Обиколила всички известни лекари, само че никой не можал да й помогне. Тя чула, че в техния край, сред известните за нас градове Тир и Сидон, е пристигнал от Давидовия жанр чудноват Лечител и се насочила към Него с цялата си душа.Велика разтуха е да знаеш, че може да се откри излаз при сериозно състояние. Ние също изпадаме в тествания и заболявания и всички като хананейката сме чули за Иисуса Христа от Назарет. Може би някои от нас, като знаят единствено името Му и в миг на паника са подготвени на всичко - да се извърнат към Онзи, Който им е чужд. Господ споделя: " Призови Ме в печален ден; Аз ще те избавя! " (Пс. 49:15). Никога да не споделяме: Не е належащо да търсим свръхестествена помощ. Има особени мигове, когато не можем да минем без този финален зов: " Помилуй ме, Господи! " - по този начин викала и дамата, - " щерка ми зле се мъчи от бяс " (Мат. 15:22).Можем да си представим подобен случай. Младо момиче се гърчи в конвулсии, или приказва глупости, крещи и се смее неистово. Болест, само че каква?! - Познато страдалчество на лекарите, известно и на нас, когато следим хора не на себе си, без разум да правят безсрамни неща. Зли духове,
Такива прояви се виждат в най-различни форми и облици: пиене, наркомания, разврат или бездействие, непризнаване на никакви правила и непокорство на никаква власт, отказване на всичко духовно, непристойно отношение към родители и близки... Страданието е персонално, само че се отразява на цялото общество. Рушат се нервите на близките, заплашва се спокойствието на всички. Има ли излаз от тази неволя? - Трябва да се доближим до Господа Иисуса като тая жена и да викаме: " Господи, помогни! " (Мат. 15:25).Една елементарна, елементарна, само че изстрадала жена е познала силата и опциите на пристигналия на земята Давидов Син. Той не поставил единствено лейкопласт на раната да се облекчи за една нощ. Не я успокоил единствено за момента. Настъпил денят на цялостното излекуване на нейната щерка. Нека всеки, който е в ситуацията на майката, самичък си сложи въпроса: мога ли да се доверя на Господа Иисуса? Да имам вяра ли, да се надявам ли на свръхестествена помощ? Може ли Бог да в профил демоните от индивидите? И в случай че намерим малко религия в душата си, за какво да не пристъпим и да се помолим като тази жена: " Господи, помогни "!Наистина постоянно помощта иде от горната страна по необикновен метод. В Евангелския случай виждаме нещо извънредно у дамата. Обърнете внимание, че тя не споделя: " Господи, помогни на щерка ми! ", а се молела: " Господи, помогни ми " (Мат. 15:25) - " На мен помогни ". - Дъщеря ми зле се мъчи от бяс! " - Майката не знаела аргументите за страданието на своето дете, само че се измъчвала повече от него. Да не би
Нека днешните майки си дадат сметка по какъв начин отглеждат и възпитават своите деца. Как с цигара в уста кърмят бебетата си, по какъв начин по-сетне ги съблазняват с порочния си живот. " Каквото посее човек, това и ще пожъне, който сее в плътта си, от плътта ще пожъне тление, а който сее в духа, от духа ще пожъне безконечен живот " (Гал. 6:7-8). За пропадането на младежите сме отговорни ние, възрастните. Но какво да сторим, когато от време на време е късно?Жената-хананейка намерила и в безнадеждното си състояние опора. Тя продължавала да вика, само че не щеш ли Господ мълчал: не й дал отговор ни дума. Има ли по-страшно нещо от мълчанието на Небето? Ние знаем това от опит. При други случаи Господ Иисус не е имал бит да не дава отговор на запитвания или да отминава молбата на страдащите.Защо не отговарял на майката? Премъдростта Му безмълвно отваря очите на тези, които не виждат какво цели Той. Иудеите, които се хвалели със своята праотеческа религия, трябвало да схванат, че и сред отхвърлените от тях езичници може да има по-силна и по-настойчива религия. Ние бихме могли да съпоставим хананейката със Самия Господ Иисус, Който викал от кръста: " Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме остамвил? " (Мат. 27:46). И там Бог Отец мълчал. Небето било затворено, само че цялата земя се разтресла. Какво щеше да бъде, в случай че Бог Отец свалеше Своя Син от Кръста и Той тръгмнеше принудително да побеждава враговете Си? Бог не сне трънения венец от главата на Сина Си, с цел да стане той
От вика за помощ от Кръста и от мълчанието на Бог Отец пристигна възкресението и небесната възхвала. Разпнатият сочи и на нас през днешния ден, че там, където е Божието безмълвие, минава пътят на помощта, която ще ни пристигна от Него.Хананейката не спряла пред мълчанието и още по-силно завикала. Това отегчило учениците и те помолили своя Учител да я отпрати. Сега Спасителят заговорил със забележителните думи: " Аз съм пратен единствено при изгубените овци от вкъщи Израилев " (Мат. 15:24). - Странно! Той бил в този ден в Юдея, не в Йерусалимския храм и обикалял из езическите лимити на Палестина, а не щеш ли декларирал, че се грижи единствено за Израиля. Нима другите нации са надалеч от Неговото сърце? Не ще ли помогне Господ на една нещастна майка, въпреки и езичница? - " Господи, помогни ми! ", продължавала да вика тя, кланяла се и молела, както може да стори това една майка, която е видяла избавителното лекарство у лекаря и го желае за детето си. " Господи, помогни ми! " - повтаряла тя.Тогава Спасителят споделил: " Не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата! " (Мат. 15:26). Страшни думи! Но Господ Иисус не говорел със Своя тирада, а употребявал езика на актуалните иудеи, които считали себе си за деца на Бога, а всички останали нации за кучета. Точно тук се показала мъдростта и находчивостта на жената-хананейка. Тя хванала сякаш Господа на дума и Го заставила да обърне внимание на молитвата й. - " Да, Господи, но и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им! " (Мат. 45:27). Силна е мисълта на нещастната майка: та нали и кучетата могат да се наситят единствено в случай че има самун за децата? Хананейката е смирена и уверена във вярата си. Сега към този момент Господ Иисус й дал отговор: " О, жено, огромна е твоята вяра; дано ти бъде по желанието ти. И в оная час щерка й оздравя ".Който не се доверява на Господа, не може да се моли. Който не се моли, не може нищо да изживее посредством Него. Който не чака нищо от Него, не може да получи мечтаното.
Братя и сестри,
Божията обич няма граници. Примерът с жената-хананейка е поощрителен: скръбни ли сме, тревожни ли сме, заболявания ли са ни сполетели, децата ни в заплаха ли са, грехове ли разяждат душите ни, безпомощни ли сме да се оправим с компликациите, дано се молим и ще чуем гласа Божий: " Вашата религия ви избави! "
Амин!
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ