Какво цели Путин, докато призовава за мир
Велик деспот или елементарен манипулатор?
Умни преподаватели са ме учили, че когато някой прекомерно подчертава върху нещо не толкоз явно, то той най-вероятно не е тъкмо такова каквото наподобява на пръв взор. С други думи, намирисва на операция или дори капан. Започвам по този метод, тъй като тази седмица чухме следващият апел за мир от човек от който по принцип минимум чакаме това – Владимир Путин, най-великият деспот на нашето време.
Пиша популярен без кавички, само че с немалка доза подигравка, тъй като неизбежно в съзнанието ми изниква облика Аденоид Хинкел, брилянтно изиграният от Чарлин Чаплин мним тиранин. А също по този начин тъй като никой различен от властелините ръководещи с желязна ръка страните си в наши дни нe ламти толкоз безочливо и необмислено за непознати територии. И за непознато внимание. и предводителите на останалите 48 страни по света, за които се смята че са следени от тоталитарни режими, по-скоро си гледат техните ежедневни диктаторски работи в сравнение с непрестанно да се пъхат в медиите.
Думите на Путин, че е подготвен да договаря с Украйна, а също че " войната е покруса ", провокираха предстоящият необятен интернационален резонанс и оживени мнения. Но не впечатлиха никой от тези към които те бяха непосредствено отправени – ръководителите на най-мощните стопански страни на планетата от групата Г-20. Те доста добре си знаят с кого си имат работа и на кого може да се има вяра. До такава степен са наясно с правилата на операцията и демагогията, че двамата най-влиятелни играчи – Байдън и Си Дзинпин – демонстративно отхвърлиха да участват на онлайн излиянията на Путин. На езика на дипломатите, подобен очевиден протест е явен знак. Няма смисъл да ви изяснявам какъв. От чисто човешка позиция държанието на двамата президенти е също изцяло целесъобразно – животът е прекомерно къс, с цел да го пилеем за нелепости и глупости.
Едва ли московският деспот се е надявал, че с изявлението си ще промени позициите на слушащите го седемнадесет водачи. Путин, при цялата му липса на предвидливост, не е чак толкоз малоумен и доверчив. Нито пък е очаквал, че от Киев тутакси ще се свържат с него и ще го умоляват за помирение. Целта на достойното за Оскар просълзяващо осъществяване е напълно друга – за следващ път да всее ужас и разцепление измежду политически будните пластове на тези общества, където ръководи демокрацията. Където политическият курс и дълготрайните решения не зависят от волята и капризите на един човек. Където митингите не са наказуеми и имат тежест, а промяната на властта е допустима по законен път. Ставаме очевидци на следващата грандиозна операция на Москва: „ Ето, нали виждате, ние сме напълно за мир, само че Киевският режим... “ Подходът е като при всяка целенасочена рекламна акция – в съзнанието ни се набива неведнъж нещо до момента в който най-после започваме да го възприемаме първосигнално и безрезервно. Акцентът е върху повтаряемостта. Както капките, които като падат дълго време върху едно и също място провокират неговата ерозия, по този начин и Путин се надява с непримиримост и системност да унищожи от вътрешната страна другояче солидният интернационален съюз в поддръжка на Украйна. И в него, несъмнено, към този момент се появяват първите пукнатини.
Пукнатините във фасадата
Христоматиен образец за такава цепнатина е ръководството на Орбан в Унгария. Въпреки съществуването на жива съпротива и участието в редица значими и авторитетни интернационалните организации като НАТО и Европейски Съюз, в страната се виждат устойчиви трендове за прекосяване към кланово-олиргахичен модел на ръководство. Зле прикритата политика за поддържане на дейностите на Москва от дълго време не е загадка за никого, а отявленият блян да се саботира Украйна на всички равнища и във всичко придобива напряко неуместни размери. Да не приказваме че взаимоотношенията сред Брюксел и Будапеща замязяха по-скоро на игра на изнудване в сравнение с партньорство. Стигна се даже до там, че тази седмица Еврокомисията показва податливост да деблокира 900 благ. евро предплатена финансова помощ за Унгария в обезверен опит да склони Орбан да вдигне ветото си за разпределяне на станалите прословути 50 милиарда евро помощ за Киев. Не е мъчно да се досетим, че от тук насетне ще ставаме постоянно очевидци на сходен политически рекет, като след всеки изигран рунд господин Орбан предостатъчно ще се поглажда по коремчето си.
По стъпките на Орбан към този момент решително крачи наскоро определеният министър председател на прилежаща Словакия. Във вторник стана ясно, че Народното събрание в Братислава публично е подкрепил решението на държавното управление да приключи програмата за военна поддръжка на Украйна. От друга страна, Фицо към този момент заобикаля да се съревновава с унгареца по прекаленост и си оставя някой малки врати. Той, да вземем за пример, съобщи, че макар че страната към този момент няма да оказва помощ на ЗСУ (украинските въоръжени сили), няма да пречи на частни компании да изнасят „ специфична “ военна продукция в източна посока. Това хитро изплъзване си е добре изигран прагматичен ход, тъй като словашката оръжейната индустрия играе значима роля във образуването на приходната част на бюджета, а и непрекъснато се разраства откъм индустриални мощности. Освен това Словакия ще финансира изработването на две тежки машини за разминиране Bozena-4, които ще бъдат изпратени в Херсонска област, както и ще даде филантропична помощ.
Интересни вести дохвърчаха и от далечна Нидерландия. Там като победител в парламентарните избори се обрисува партията на Герт Вилдерс, в чиято политическа стратегия всичко е „ анти “: анти-ЕС, анти-ислямизъм, анти-емиграция, анти-екология, анти-Украйна. И още доста „ анти “ в този дух. Единственото „ про “ при Вилдерс към този момент сякаш е афишираната му благосклонност към Русия на Путин. Затова не е инцидентно, че поздравленията които получи са от крайнодесните му събратя в Европа, както и от Орбан, несъмнено.
Засега е извънредно мъчно да се предвижда по какъв начин успеха на Вилдерс ще повлияе на нидерландския принос към съдружната помощ за Украйна. От една страна, на него ще му извънредно мъчно да сформира държавно управление поради мощно фрагментираният парламент (цели 14 партии си поделят 150 места). От друга страна, в Ниската земя никой не бърза и предходният път на тамошните политици им е лишило 271 дни да съгласуват и изберат задоволително за множеството държавно управление. Самият Вилдерс, пък, към този момент сподели някои признаци на омекване и податливост към компромис, единствено и единствено да не остане в изолираност. Защото на всички е ясно, че партийните групи са нарязани на такива тънки филийки, че без коалиция не би било допустимо да се ръководи. Това към този момент като цяло е добра вест за Киев, тъй като значи, че гласуваната преди време 2 милиарда Евро военна помощ все още не е застрашена и ще се разпределя от служебното държавно управление.
Американската помощ – може ли без нея?
Като че ли най-големи терзания за Зеленски и щаба му буди продължаващото протакване на гласуването на новия пакет военна помощ от американския конгрес. Засега не се загатва дума като " преустановяване ", а по-скоро иде тирада за процедурно отсрочване. Просто американците си имат свои вътрешни политически дрязги към приемането на новия бюджет и избират да не го обременяват с непотребни външни " тежести ".
До момента точно Съединени американски щати са най-големият покровител на Украйна във войната и против свръхагресивният ѝ комшия и това надали е особена изненада за някого. От началото на съветската инвазия предишния февруари до този месец американците са дали на ЗСУ общо 44.2 милиарда $ помощ, от които 37.1 милиарда е цената на оръжията и амунициите, 6.1 милиарда са отделени за логистика и образование, а още 1 милиард – за други типове военно съоръжение. Отделно от това Съединени американски щати са отпуснали 113.4 милиарда $ за незабавно финансиране на украинската стопанска система, както и за други филантропични действия като доставка на храна, обезпечаване на заслон и медицински грижи за украински жители и бежанци.
По всички стандарти това са големи суми, без които самото битие на Украйна при дадените условия е сложено под сериозна въпросителна. Понеже доста глупости се изписаха и изговориха по въпроса откогато Путин разпали войната, би било редно да си отговорим на три съществени въпроса: 1.) до каква степен транспарантно е вземането на решения за отпущането на тези средства, 2.) по какъв начин се управлява тяхното консумиране и 3.) задоволителни ли са те?
Първо, въз основа на подписаният от президента Байдън напролет на 2022 година закон за Ленд-Лиза, американският конгрес е утвърдил разноски за оръжие за Украйна в размер на 48 милиарда $ за интервал от две години. И тъй като те сега са съвсем напълно изчерпани, то се постанова да се гласоподава нов пакет военна помощ. Процедурата наподобява по този начин:
1. Президентът желае помощ от Конгреса.
2. Конгресът организира чувания и разисква настояването.
3. Конгресът приема законопроекта за задгранична помощ.
4. Президентът подписва законите за задгранична помощ.
5. Държавният департамент, USAID и Министерството на защитата извършват стратегиите за помощ.
Както виждате, всичко става обществено, няма по какъв начин нещо да се скрие от обществото, да не приказваме, за взимането на някакво еднолично решение.
Много значим е и публичният надзор за това по какъв начин се изразходват отпуснатите средства. По предписание той е на доста равнища и е в ръцете няколко държавни институции. Осъществява се както от екипи на Министерството на защита на Съединени американски щати на място в Украйна, по този начин от специфични инспектори също изпратени на място, от отчетите на ЗСУ до Вашингтон, от инспекция за сигнали за допустимо неточно потребление на американска военна техника, чувания на виновни лица в американския конгрес, обмяна на информация със съдружниците, точно маркиране и компютърно следене на всяко американско военно произведение изпратено на фронта.
Акцентирам върху всичко това тъй като през последните съвсем две години глашатаите на съветската агитация у нас и по света се скъсаха да изясняват по какъв начин Украйна надали не се е трансформирала в черен пазар за всевъзможни оръжия и че Зеленски на процедура персонално продавал не дребна част от получената помощ в трети страни за персонално облагодетелстване. Такива клюки сигурно са достигали и до Съединени американски щати и може би за това тази есен, след серия от инспекции и инспекции, първо американската счете палата, а по-късно и посолството в Киев, при разпределянето и потреблението на оръжейните доставки.
И макар непрекъснатите инспекции и позитивните отчети, недоверието и скептицизмът продължава да владеят мозъците на забележителна част от американското общество. Популярна анкета извършена през седмицата демонстрира, че. Масло в огъня наливат и редица представители на най-консервативното крило на Републиканската партия – сенатори и претендент президенти, които не се уморяват да повтарят, че „ безсмислено наливаме стотици милиарди долари в най-корумпираната страна на света “. Това, че нито става въпрос за стотици милиарди, нито че Украйна е най-корумпираната страна на света малко ги вълнува – значимото е демагогията да върви.
И по този начин, стигаме до третия значителен въпрос – задоволителна ли е сегашната американска военна помощ за Украйна? Логиката повелява негативен отговор, само че какво споделят числата? По най-груби сметки чисто военните разноски на Киев сега са към 3 милиарда $ на месец . От тях към един милиард идват от Съединени американски щати, още един милиард прибавят другите сътрудници на Зеленски, а третият милиард украинците си го обезпечават сами. Срещу себе си те имат армията на РФ, която въпреки и извънредно изтощена, всеки месец получава запаси, чиито парично измерение се равнява на към 15 милиарда $. Иначе казано, ЗСУ всекидневно се борят с съперник, който харчи пет пъти повече от тях. И в случай че американският милиард се забави или просто един ден дори изчезне, по какъв начин действително ще наподобява войната на ресурсите?
Ако би трябвало да бъдем цинично почтени, сега Съединени американски щати водят най-евтината допустима война във всяко едно отношение с един от двата си световни политически и стратегически съперника. Без да пролеят капка кръв, те са на път да извадят трайно от огромната игра подобен исполин като Русия. При това им излиза доста по на ниска цена в сравнение с, да речем, през Втората Световна Война. Тогава, по-различни оценки, единствено Англия е получавала месечно от Вашингтон еквивалента на 40 милиарда $ днешни пари. Това го осъзнават както Байдън и екипът му, по този начин и болшинството от конгресмените. Осъзнават го евентуално и множеството пълнолетни американци – въпреки всичко същата анкета извършена преди месец демонстрира, че броят на скептиците тогава е бил 52%, т.е. делът им за тридесетина дни се е свил с цели седем пункта. Затова най-вероятно още към нова година Конгресът ще гласоподава още един огромен пакет директна военна помощ в поддръжка на Украйна. Голямата въпросителна дали ще има някакъв коренен завой в това отношение в обозримо бъдеще. Отговорът евентуално ще стане явен след 5 ноември 2024 година когато ще се проведат президентските избори в Съединени американски щати.
Време за интрига
Ако има някакъв консенсус измежду трезвомислещите хора по света във връзка с войната в Украйна това несъмнено е въпросът по какъв начин би трябвало да завърши тя. А той е без компромисен мир с Русия. Без признание на към този момент анексирани и окупирани територии. С обезщетения за разрушенията и признание на актовете на геноцид. Защото всеки различен вид би означавал легитимиране на експанзията. Признаване, че по този начин е редно. Че може да се атакуват непознати страни и безнаказано да се опустошават.
Този жанр разсъждения в последно време са безусловно заглушени от истерично-миролюбивата какафония изпълнявана от избрани западни водещи медии. Мине не мине ден и някъде се появява информация за това по какъв начин политик с неоцапан либерален профил към този момент води секрети договаряния с Москва зад тила на Зеленски. При това източникът постоянно е влиятелен, само че „ поискал да остане неизвестен “. Първо, в четвъртък „ Блумбърг “ популяризира думите на литовския външен министър Габриелюс Ландсбергис, че дефицитът на артилерийски снаряди и ракетни системи, както и безпределно бавният и мощно бюрократизиран механизъм за взимане на решения по отношение на военната помощ за Украйна може да принудят Зеленски да седне на масата на договарянията. В петък, пък, немският „ Билд “, който обичайно заема най-долните позиции в класациите по справедлива публицистика, се изхвърли с новината, че съществувала загадка спогодба сред Байдън и Шолц, съгласно която на Украйна трябвало да се доставят единствено минималното належащо количество оръжие, колкото тя да не бъде победена на бойното поле, само че в същото време да не бъде в положение сама да нанесе проваляне на Русия. за концепцията за договаряния и по лична воля да пристъпи към тях. От доста време съм наясно, че огромните комерсиални медии живеят в собствен личен фиктивен свят, само че почтено казано по-голяма нелепост от дълго време не бях чел.
И до момента в който огромните новинарски корпорации не престават все по-дълбоко да се потапят в блатото на конспирологията, тази седмица станахме очевидци на невиждана по мащабите акция по обявление на поддръжка за Украйна от страна водещи западни политици. Някои от тях дори дойдоха на крайници в Киев. И всички бяха безапелационни, че ще поддържат украинската идея тъкмо толкоз дълго колкото е належащо. Честно казано, към този момент избирам да имам вяра на тях, а не на „ Билд “.
Умни преподаватели са ме учили, че когато някой прекомерно подчертава върху нещо не толкоз явно, то той най-вероятно не е тъкмо такова каквото наподобява на пръв взор. С други думи, намирисва на операция или дори капан. Започвам по този метод, тъй като тази седмица чухме следващият апел за мир от човек от който по принцип минимум чакаме това – Владимир Путин, най-великият деспот на нашето време.
Пиша популярен без кавички, само че с немалка доза подигравка, тъй като неизбежно в съзнанието ми изниква облика Аденоид Хинкел, брилянтно изиграният от Чарлин Чаплин мним тиранин. А също по този начин тъй като никой различен от властелините ръководещи с желязна ръка страните си в наши дни нe ламти толкоз безочливо и необмислено за непознати територии. И за непознато внимание. и предводителите на останалите 48 страни по света, за които се смята че са следени от тоталитарни режими, по-скоро си гледат техните ежедневни диктаторски работи в сравнение с непрестанно да се пъхат в медиите.
Думите на Путин, че е подготвен да договаря с Украйна, а също че " войната е покруса ", провокираха предстоящият необятен интернационален резонанс и оживени мнения. Но не впечатлиха никой от тези към които те бяха непосредствено отправени – ръководителите на най-мощните стопански страни на планетата от групата Г-20. Те доста добре си знаят с кого си имат работа и на кого може да се има вяра. До такава степен са наясно с правилата на операцията и демагогията, че двамата най-влиятелни играчи – Байдън и Си Дзинпин – демонстративно отхвърлиха да участват на онлайн излиянията на Путин. На езика на дипломатите, подобен очевиден протест е явен знак. Няма смисъл да ви изяснявам какъв. От чисто човешка позиция държанието на двамата президенти е също изцяло целесъобразно – животът е прекомерно къс, с цел да го пилеем за нелепости и глупости.
Едва ли московският деспот се е надявал, че с изявлението си ще промени позициите на слушащите го седемнадесет водачи. Путин, при цялата му липса на предвидливост, не е чак толкоз малоумен и доверчив. Нито пък е очаквал, че от Киев тутакси ще се свържат с него и ще го умоляват за помирение. Целта на достойното за Оскар просълзяващо осъществяване е напълно друга – за следващ път да всее ужас и разцепление измежду политически будните пластове на тези общества, където ръководи демокрацията. Където политическият курс и дълготрайните решения не зависят от волята и капризите на един човек. Където митингите не са наказуеми и имат тежест, а промяната на властта е допустима по законен път. Ставаме очевидци на следващата грандиозна операция на Москва: „ Ето, нали виждате, ние сме напълно за мир, само че Киевският режим... “ Подходът е като при всяка целенасочена рекламна акция – в съзнанието ни се набива неведнъж нещо до момента в който най-после започваме да го възприемаме първосигнално и безрезервно. Акцентът е върху повтаряемостта. Както капките, които като падат дълго време върху едно и също място провокират неговата ерозия, по този начин и Путин се надява с непримиримост и системност да унищожи от вътрешната страна другояче солидният интернационален съюз в поддръжка на Украйна. И в него, несъмнено, към този момент се появяват първите пукнатини.
Пукнатините във фасадата
Христоматиен образец за такава цепнатина е ръководството на Орбан в Унгария. Въпреки съществуването на жива съпротива и участието в редица значими и авторитетни интернационалните организации като НАТО и Европейски Съюз, в страната се виждат устойчиви трендове за прекосяване към кланово-олиргахичен модел на ръководство. Зле прикритата политика за поддържане на дейностите на Москва от дълго време не е загадка за никого, а отявленият блян да се саботира Украйна на всички равнища и във всичко придобива напряко неуместни размери. Да не приказваме че взаимоотношенията сред Брюксел и Будапеща замязяха по-скоро на игра на изнудване в сравнение с партньорство. Стигна се даже до там, че тази седмица Еврокомисията показва податливост да деблокира 900 благ. евро предплатена финансова помощ за Унгария в обезверен опит да склони Орбан да вдигне ветото си за разпределяне на станалите прословути 50 милиарда евро помощ за Киев. Не е мъчно да се досетим, че от тук насетне ще ставаме постоянно очевидци на сходен политически рекет, като след всеки изигран рунд господин Орбан предостатъчно ще се поглажда по коремчето си.
По стъпките на Орбан към този момент решително крачи наскоро определеният министър председател на прилежаща Словакия. Във вторник стана ясно, че Народното събрание в Братислава публично е подкрепил решението на държавното управление да приключи програмата за военна поддръжка на Украйна. От друга страна, Фицо към този момент заобикаля да се съревновава с унгареца по прекаленост и си оставя някой малки врати. Той, да вземем за пример, съобщи, че макар че страната към този момент няма да оказва помощ на ЗСУ (украинските въоръжени сили), няма да пречи на частни компании да изнасят „ специфична “ военна продукция в източна посока. Това хитро изплъзване си е добре изигран прагматичен ход, тъй като словашката оръжейната индустрия играе значима роля във образуването на приходната част на бюджета, а и непрекъснато се разраства откъм индустриални мощности. Освен това Словакия ще финансира изработването на две тежки машини за разминиране Bozena-4, които ще бъдат изпратени в Херсонска област, както и ще даде филантропична помощ.
Интересни вести дохвърчаха и от далечна Нидерландия. Там като победител в парламентарните избори се обрисува партията на Герт Вилдерс, в чиято политическа стратегия всичко е „ анти “: анти-ЕС, анти-ислямизъм, анти-емиграция, анти-екология, анти-Украйна. И още доста „ анти “ в този дух. Единственото „ про “ при Вилдерс към този момент сякаш е афишираната му благосклонност към Русия на Путин. Затова не е инцидентно, че поздравленията които получи са от крайнодесните му събратя в Европа, както и от Орбан, несъмнено.
Засега е извънредно мъчно да се предвижда по какъв начин успеха на Вилдерс ще повлияе на нидерландския принос към съдружната помощ за Украйна. От една страна, на него ще му извънредно мъчно да сформира държавно управление поради мощно фрагментираният парламент (цели 14 партии си поделят 150 места). От друга страна, в Ниската земя никой не бърза и предходният път на тамошните политици им е лишило 271 дни да съгласуват и изберат задоволително за множеството държавно управление. Самият Вилдерс, пък, към този момент сподели някои признаци на омекване и податливост към компромис, единствено и единствено да не остане в изолираност. Защото на всички е ясно, че партийните групи са нарязани на такива тънки филийки, че без коалиция не би било допустимо да се ръководи. Това към този момент като цяло е добра вест за Киев, тъй като значи, че гласуваната преди време 2 милиарда Евро военна помощ все още не е застрашена и ще се разпределя от служебното държавно управление.
Американската помощ – може ли без нея?
Като че ли най-големи терзания за Зеленски и щаба му буди продължаващото протакване на гласуването на новия пакет военна помощ от американския конгрес. Засега не се загатва дума като " преустановяване ", а по-скоро иде тирада за процедурно отсрочване. Просто американците си имат свои вътрешни политически дрязги към приемането на новия бюджет и избират да не го обременяват с непотребни външни " тежести ".
До момента точно Съединени американски щати са най-големият покровител на Украйна във войната и против свръхагресивният ѝ комшия и това надали е особена изненада за някого. От началото на съветската инвазия предишния февруари до този месец американците са дали на ЗСУ общо 44.2 милиарда $ помощ, от които 37.1 милиарда е цената на оръжията и амунициите, 6.1 милиарда са отделени за логистика и образование, а още 1 милиард – за други типове военно съоръжение. Отделно от това Съединени американски щати са отпуснали 113.4 милиарда $ за незабавно финансиране на украинската стопанска система, както и за други филантропични действия като доставка на храна, обезпечаване на заслон и медицински грижи за украински жители и бежанци.
По всички стандарти това са големи суми, без които самото битие на Украйна при дадените условия е сложено под сериозна въпросителна. Понеже доста глупости се изписаха и изговориха по въпроса откогато Путин разпали войната, би било редно да си отговорим на три съществени въпроса: 1.) до каква степен транспарантно е вземането на решения за отпущането на тези средства, 2.) по какъв начин се управлява тяхното консумиране и 3.) задоволителни ли са те?
Първо, въз основа на подписаният от президента Байдън напролет на 2022 година закон за Ленд-Лиза, американският конгрес е утвърдил разноски за оръжие за Украйна в размер на 48 милиарда $ за интервал от две години. И тъй като те сега са съвсем напълно изчерпани, то се постанова да се гласоподава нов пакет военна помощ. Процедурата наподобява по този начин:
1. Президентът желае помощ от Конгреса.
2. Конгресът организира чувания и разисква настояването.
3. Конгресът приема законопроекта за задгранична помощ.
4. Президентът подписва законите за задгранична помощ.
5. Държавният департамент, USAID и Министерството на защитата извършват стратегиите за помощ.
Както виждате, всичко става обществено, няма по какъв начин нещо да се скрие от обществото, да не приказваме, за взимането на някакво еднолично решение.
Много значим е и публичният надзор за това по какъв начин се изразходват отпуснатите средства. По предписание той е на доста равнища и е в ръцете няколко държавни институции. Осъществява се както от екипи на Министерството на защита на Съединени американски щати на място в Украйна, по този начин от специфични инспектори също изпратени на място, от отчетите на ЗСУ до Вашингтон, от инспекция за сигнали за допустимо неточно потребление на американска военна техника, чувания на виновни лица в американския конгрес, обмяна на информация със съдружниците, точно маркиране и компютърно следене на всяко американско военно произведение изпратено на фронта.
Акцентирам върху всичко това тъй като през последните съвсем две години глашатаите на съветската агитация у нас и по света се скъсаха да изясняват по какъв начин Украйна надали не се е трансформирала в черен пазар за всевъзможни оръжия и че Зеленски на процедура персонално продавал не дребна част от получената помощ в трети страни за персонално облагодетелстване. Такива клюки сигурно са достигали и до Съединени американски щати и може би за това тази есен, след серия от инспекции и инспекции, първо американската счете палата, а по-късно и посолството в Киев, при разпределянето и потреблението на оръжейните доставки.
И макар непрекъснатите инспекции и позитивните отчети, недоверието и скептицизмът продължава да владеят мозъците на забележителна част от американското общество. Популярна анкета извършена през седмицата демонстрира, че. Масло в огъня наливат и редица представители на най-консервативното крило на Републиканската партия – сенатори и претендент президенти, които не се уморяват да повтарят, че „ безсмислено наливаме стотици милиарди долари в най-корумпираната страна на света “. Това, че нито става въпрос за стотици милиарди, нито че Украйна е най-корумпираната страна на света малко ги вълнува – значимото е демагогията да върви.
И по този начин, стигаме до третия значителен въпрос – задоволителна ли е сегашната американска военна помощ за Украйна? Логиката повелява негативен отговор, само че какво споделят числата? По най-груби сметки чисто военните разноски на Киев сега са към 3 милиарда $ на месец . От тях към един милиард идват от Съединени американски щати, още един милиард прибавят другите сътрудници на Зеленски, а третият милиард украинците си го обезпечават сами. Срещу себе си те имат армията на РФ, която въпреки и извънредно изтощена, всеки месец получава запаси, чиито парично измерение се равнява на към 15 милиарда $. Иначе казано, ЗСУ всекидневно се борят с съперник, който харчи пет пъти повече от тях. И в случай че американският милиард се забави или просто един ден дори изчезне, по какъв начин действително ще наподобява войната на ресурсите?
Ако би трябвало да бъдем цинично почтени, сега Съединени американски щати водят най-евтината допустима война във всяко едно отношение с един от двата си световни политически и стратегически съперника. Без да пролеят капка кръв, те са на път да извадят трайно от огромната игра подобен исполин като Русия. При това им излиза доста по на ниска цена в сравнение с, да речем, през Втората Световна Война. Тогава, по-различни оценки, единствено Англия е получавала месечно от Вашингтон еквивалента на 40 милиарда $ днешни пари. Това го осъзнават както Байдън и екипът му, по този начин и болшинството от конгресмените. Осъзнават го евентуално и множеството пълнолетни американци – въпреки всичко същата анкета извършена преди месец демонстрира, че броят на скептиците тогава е бил 52%, т.е. делът им за тридесетина дни се е свил с цели седем пункта. Затова най-вероятно още към нова година Конгресът ще гласоподава още един огромен пакет директна военна помощ в поддръжка на Украйна. Голямата въпросителна дали ще има някакъв коренен завой в това отношение в обозримо бъдеще. Отговорът евентуално ще стане явен след 5 ноември 2024 година когато ще се проведат президентските избори в Съединени американски щати.
Време за интрига
Ако има някакъв консенсус измежду трезвомислещите хора по света във връзка с войната в Украйна това несъмнено е въпросът по какъв начин би трябвало да завърши тя. А той е без компромисен мир с Русия. Без признание на към този момент анексирани и окупирани територии. С обезщетения за разрушенията и признание на актовете на геноцид. Защото всеки различен вид би означавал легитимиране на експанзията. Признаване, че по този начин е редно. Че може да се атакуват непознати страни и безнаказано да се опустошават.
Този жанр разсъждения в последно време са безусловно заглушени от истерично-миролюбивата какафония изпълнявана от избрани западни водещи медии. Мине не мине ден и някъде се появява информация за това по какъв начин политик с неоцапан либерален профил към този момент води секрети договаряния с Москва зад тила на Зеленски. При това източникът постоянно е влиятелен, само че „ поискал да остане неизвестен “. Първо, в четвъртък „ Блумбърг “ популяризира думите на литовския външен министър Габриелюс Ландсбергис, че дефицитът на артилерийски снаряди и ракетни системи, както и безпределно бавният и мощно бюрократизиран механизъм за взимане на решения по отношение на военната помощ за Украйна може да принудят Зеленски да седне на масата на договарянията. В петък, пък, немският „ Билд “, който обичайно заема най-долните позиции в класациите по справедлива публицистика, се изхвърли с новината, че съществувала загадка спогодба сред Байдън и Шолц, съгласно която на Украйна трябвало да се доставят единствено минималното належащо количество оръжие, колкото тя да не бъде победена на бойното поле, само че в същото време да не бъде в положение сама да нанесе проваляне на Русия. за концепцията за договаряния и по лична воля да пристъпи към тях. От доста време съм наясно, че огромните комерсиални медии живеят в собствен личен фиктивен свят, само че почтено казано по-голяма нелепост от дълго време не бях чел.
И до момента в който огромните новинарски корпорации не престават все по-дълбоко да се потапят в блатото на конспирологията, тази седмица станахме очевидци на невиждана по мащабите акция по обявление на поддръжка за Украйна от страна водещи западни политици. Някои от тях дори дойдоха на крайници в Киев. И всички бяха безапелационни, че ще поддържат украинската идея тъкмо толкоз дълго колкото е належащо. Честно казано, към този момент избирам да имам вяра на тях, а не на „ Билд “.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ