Дяволска история |
Вечерта беше хладна. Краят на месец октомври донесе на Париж влага и мраз. Река Сена течеше мътна през града. Хората се бяха прибрали по домовете си. След отминалото горещо лято, последва студена есен, само че парижани към момента пазеха мемоари от прелестните топли дни.
На пейката, в градинката до учебното заведение, седеше момиче на забележима възраст преди трийсетте. Казваше се Анели Анжел и се гушеше самотна във вълненото си палто. Звездите над нея блестяха блестящо.
Тя възпламени с трепереща ръка цигара и дръпна поредно няколко пъти. Сякаш от нищото до нея се появи стара жена.
– Имате ли огънче? Бихте ли ми услужила? – попита тя.
Анели й подаде кибрит, без да вдигне глава. Беше й все едно кой я е заговорил. Жената седна на пейката, без да е поканена. Момичето чак в този момент я погледна и се вцепени. Извади недопушения фас от устата си и го хвърли към близкото кошче, само че не го улучи.
– Това да не е някаква смешка? – попита Анели Анжел.
- Не, не е. Аз съм Ти, само че когато към този момент си понатрупала годинки.
Наблюдаваха се изпитателно. От едната страна на пейката властваше младостта, а на другата се беше настанила старостта.
Сбръчканата жена, с провиснали гърди и налети нозе наруши мълчанието:
– Днес си спомних, че когато бях на двайсет и шест години, имах доста стремежи и си задавах непрекъснато въпроси. Помислих си, че в случай че ми се даде в миналото опция, бих се върнала обратно във времето, с цел да си оказа помощ и ето... това се случи по чудодеен метод! – Момичето извади нова цигара. Жената до нея й подаде кибрита и продължи: – Знам, че в този момент си мислиш за момчето, с което живееш. Чудиш се дали връзката ви е перспективна, нали, тъй като го обичаш? Мислиш за приятелите си и дали те схващат и ценят? Мислиш дали работата ти ще е безконечна? Мислиш...
Анели я прекъсна:
– Да, това са мислите ми сега!
– Знам, че е по този начин. А какво би дала, с цел да разбереш… и да речем да надникнеш в бъдещето? Искаш го доста! Аз ще ти оказа помощ. Понякога вселената и пространството си вършат странни смешки с нас. Защо да не се възползваме от обстановката?
До градинката мина мъж и видя на пейката, в сумрака под уличната лампа, стара жена и момиче да беседват. Приличаха си доста. Вероятно бяха майка и щерка!
ХХХХХ
Жената попита:
– А спомняш ли си какво се случи през вчерашния ден? Ако искаш, мога да ти го напомня!
Момичето тръсна пепелта от цигарата си и отвърна с наведена глава:
– Слушам те най-внимателно.
– Вчера пътуваше в рейса и тогава пристигна задръстването на булеварда, тъй като имаше злополука. Рейсът потегли още веднъж чак след половин час. Имаше доста време за оценка и самокритика. Накрая ти си рече: „ Готова съм да умра, само че да схвана! ”
– Така е. Щом аз съм ти, а ти си аз, мислите ни би трябвало да са едни и същи. Това се въртеше в мозъка ми в действителност.
Възрастната жена също възпламени следващата цигара и се усмихна:
– Какъв нездравословен табиет влачим с теб, скъпа, през годините. Поне няма да се разболееш от рак. Това би трябвало да ти е ясно. Здрава съм, като…
Анели я прекъсна:
– Другото ми кажи! За моето обичано момче, за приятелите ми и за всичко останало...
– Няма безконечни другари и служби, блага. Има безконечни ползи и суетност. А ти няма да получиш от живота това, за което си мечтаеш. Приятелят ти за нищо не става, тъй като спи с шефката ти, само че това ще го схванеш чак след две години. В същото време хората не те ценят, а сътрудниците ти те пренебрегват.
До тях мина фамилна двойка. Видяха под близката лампа младо момиче и стара жена, която седеше до нея. Лицето й беше неестествено неясно. Приличаха си и несъмнено бяха родственици – баба и внучка.
ХХХХХ
Анели възкликна покорно:
– Винаги съм имала съмнения, че като че ли към мен всичко тъне в неистина!
Жената до нея се поизкашля и страхливо продължи:
– Какво би дала? Знаеш защо те питам…
– Всичко! Готова съм да умра, само че да схвана, единствено и единствено да не заставам в незнание! – отвърна Анели.
– Добре тогава, ще бъда съответна. Ето какво те чака. Ще се омъжиш след няколко години, само че не за обичаното ти в този момент момче. Ще родиш две деца. Ще хванеш мъжа си в невярност и ще се разведеш, само че съдът ще присъди децата на него. Работата ти няма да ти донесе задоволство. Ще стоиш дълго безработна и най-после ще си намериш работа, която няма да ти е драговолно. Там и ще се пенсионираш. През целия ти живот хората към теб няма да те понасят и в никакъв случай няма да си същински близка с никого. Накрая сама ще схванеш, че личната ти бездушност и отстъпчивост са те довели дотук. Ще си останеш вечно сама и самотна.
Възрастната жена спря за миг, с цел да си поеме мирис. Анели Анжел я гледаше уплашено и стреснато. Попита я:
– За какво пристигна от бъдещето? Каква е задачата ти!
Жената стана и се за разноски постепенно пред нея като повтаряше:
– Искам... искам… желая...
До тях мина момче, което видя момиче на пейката. Стори му се, че зърна неразбираема сянка до нея. Предположи, че този резултат е в резултат на поклащащите се наоколо шубраци и дървета.
ХХХХХ
– Какво искаш? – повдигна ръце Анели.
– Аз ти дадох отговорите. Вече знаеш какво те чака отсега нататък. Моята фантазия е ти да нямаш такова безславно и грозно бъдеще. Ако можеха да се трансформират събитията бих желала за себе си успокоение и никога досегашния си плътски живот. Оня ден пътувах в метрото и тогава си спомних за деня в рейса отпреди четирийсет години. Рекох си: „ Бих умряла, само че не искам подобен живот! Бих направила всичко, с цел да не го изживея по този начин! ” И ето, довечера по приказен метод се върнах в предишното.
Анели Анжел попита дамата до себе си:
– Какво предлагаш?
– Предлагам ти опцията да не изкараш годините си в позор, самосъжаление и самотност. Ще ти задам единствено един въпрос, въпреки че се досещам какъв ще е отговорът ти. Можеш ли да се промениш?
– След като ме срещна с бъдещето ми и компликациите, с които ще се наложи да се сблъскам, не знам по какъв начин да подходя. Кажи ми ти, по какъв начин да стана друга? Чувствам, че не съм като останалите и че сърцето е над мозъка ми. Сякаш върша крачи в лепкаво блато…
Жената я прекъсна:
– Това за сърцето го знам. И въпреки всичко не искаш ли да се промениш?
Момичето след малко безмълвие отговори:
– Не знам по какъв начин това може да се случи и по какъв начин бих се преборила със самата себе си! Според мен животът е като тунел. Този тунел се пресича от доста други коридори. Това са орисите на хората, които срещаш през живота си. Ако обаче в миналото пожелаеш да се обърнеш и да се върнеш, това няма по какъв начин да се случи, тъй като стените зад теб са се срутили. Няма път обратно. Явно съм поела по призрачен тунел...
Възрастната жена я прекъсна:
– Смяташ ли, че следователно животът ти, т.е. животът ни, ще е неправилен?
Момичето поклати глава в символ за единодушие, след което дамата още веднъж я попита:
– Сигурна ли си, че сърцето ти не може да се промени?
Анели Анжел отговори:
– Няма по какъв начин. Страх ме е, че в случай че се опитам да скоча на високо, ще падна неприятно и ще се нараня. Ужасена съм от чутото от теб за бъдещето, което ме чака. Няма смисъл да преживея всички тези премеждия. Сигурна съм, че няма да се оправя.
– И няма по какъв начин да промениш решението си и да се бориш?
– Да! – твърдо отвърна Анели.
Възрастната жена я докосна с ръка от лявата страна на гърдите.
Момичето усети прелестна топлота в гърдите си. Почувства какво е нравствен мир и разбра по какъв начин мозъкът може да е над сърцето.
Това беше! Тунелът, по който беше вървяла до в този момент се разруши… и пред нея.
Мъж с бастун, само че със едва зрение, видя на пейката някой да се хваща за гърдите и да пада обратно. Веднага се завтече натам.
Красивото лице на млада жена беше обърнато безизразно към звездите. Устата на мъртвата беше необятно и безобразно изкривена в отвратителна усмивка.
ХХХХХ
Дяволът слезе по стълбите до един от кейовете на Сена и пъргаво се вмъкна през пролука в каменния дувар. Отправи се към най-старите катакомби под Париж.
Коварният Дявол си свърши съвършено работата. Излъга младото момиче най-безсрамно и го пречупи. Никога не отнемаше душата някому, в случай че той самият не го пожелаеше и не го потвърдеше под друга форма най-малко три пъти. Анели Анжел три пъти пожела почтено гибелта си, по този начин както три пъти се беше врекла на Господ на своето първо причестяване, и това беше краят.
Всъщност бъдещето на Анели щеше да бъде свято и изпълнено с наслада и религия. Животът й щеше да е прелестен и постоянно ориентиран към това да оказва помощ на близък. Накрая щеше умерено да почине обградена с грижи, почести и обич от всички, които я познаваха и през чиито житейски коридори, по своя тунел, беше оставила ярък отпечатък и в техните ориси. Щеше да остане в съзнанието и сърцата на хората като Ангел, каквото бе и името й… Анели Анжел. Щеше…
А Дяволът беше Ангелът на гибелта. Негово обвързване бе да открива персони, които можеха да оставят благоприятен отпечатък в човешката история и да ги отстранява.
Докато Дяволът крачеше по влажния под през тъмния тунел, който не се срутваше след него, си подсвиркваше радостно и възторжено си повтаряше: „ Суетата и любознание! Почти всички страдат от тях! Колко е елементарно! Само какъв брой е елементарно! Открий слабото място на праведния и… “
На пейката, в градинката до учебното заведение, седеше момиче на забележима възраст преди трийсетте. Казваше се Анели Анжел и се гушеше самотна във вълненото си палто. Звездите над нея блестяха блестящо.
Тя възпламени с трепереща ръка цигара и дръпна поредно няколко пъти. Сякаш от нищото до нея се появи стара жена.
– Имате ли огънче? Бихте ли ми услужила? – попита тя.
Анели й подаде кибрит, без да вдигне глава. Беше й все едно кой я е заговорил. Жената седна на пейката, без да е поканена. Момичето чак в този момент я погледна и се вцепени. Извади недопушения фас от устата си и го хвърли към близкото кошче, само че не го улучи.
– Това да не е някаква смешка? – попита Анели Анжел.
- Не, не е. Аз съм Ти, само че когато към този момент си понатрупала годинки.
Наблюдаваха се изпитателно. От едната страна на пейката властваше младостта, а на другата се беше настанила старостта.
Сбръчканата жена, с провиснали гърди и налети нозе наруши мълчанието:
– Днес си спомних, че когато бях на двайсет и шест години, имах доста стремежи и си задавах непрекъснато въпроси. Помислих си, че в случай че ми се даде в миналото опция, бих се върнала обратно във времето, с цел да си оказа помощ и ето... това се случи по чудодеен метод! – Момичето извади нова цигара. Жената до нея й подаде кибрита и продължи: – Знам, че в този момент си мислиш за момчето, с което живееш. Чудиш се дали връзката ви е перспективна, нали, тъй като го обичаш? Мислиш за приятелите си и дали те схващат и ценят? Мислиш дали работата ти ще е безконечна? Мислиш...
Анели я прекъсна:
– Да, това са мислите ми сега!
– Знам, че е по този начин. А какво би дала, с цел да разбереш… и да речем да надникнеш в бъдещето? Искаш го доста! Аз ще ти оказа помощ. Понякога вселената и пространството си вършат странни смешки с нас. Защо да не се възползваме от обстановката?
До градинката мина мъж и видя на пейката, в сумрака под уличната лампа, стара жена и момиче да беседват. Приличаха си доста. Вероятно бяха майка и щерка!
ХХХХХ
Жената попита:
– А спомняш ли си какво се случи през вчерашния ден? Ако искаш, мога да ти го напомня!
Момичето тръсна пепелта от цигарата си и отвърна с наведена глава:
– Слушам те най-внимателно.
– Вчера пътуваше в рейса и тогава пристигна задръстването на булеварда, тъй като имаше злополука. Рейсът потегли още веднъж чак след половин час. Имаше доста време за оценка и самокритика. Накрая ти си рече: „ Готова съм да умра, само че да схвана! ”
– Така е. Щом аз съм ти, а ти си аз, мислите ни би трябвало да са едни и същи. Това се въртеше в мозъка ми в действителност.
Възрастната жена също възпламени следващата цигара и се усмихна:
– Какъв нездравословен табиет влачим с теб, скъпа, през годините. Поне няма да се разболееш от рак. Това би трябвало да ти е ясно. Здрава съм, като…
Анели я прекъсна:
– Другото ми кажи! За моето обичано момче, за приятелите ми и за всичко останало...
– Няма безконечни другари и служби, блага. Има безконечни ползи и суетност. А ти няма да получиш от живота това, за което си мечтаеш. Приятелят ти за нищо не става, тъй като спи с шефката ти, само че това ще го схванеш чак след две години. В същото време хората не те ценят, а сътрудниците ти те пренебрегват.
До тях мина фамилна двойка. Видяха под близката лампа младо момиче и стара жена, която седеше до нея. Лицето й беше неестествено неясно. Приличаха си и несъмнено бяха родственици – баба и внучка.
ХХХХХ
Анели възкликна покорно:
– Винаги съм имала съмнения, че като че ли към мен всичко тъне в неистина!
Жената до нея се поизкашля и страхливо продължи:
– Какво би дала? Знаеш защо те питам…
– Всичко! Готова съм да умра, само че да схвана, единствено и единствено да не заставам в незнание! – отвърна Анели.
– Добре тогава, ще бъда съответна. Ето какво те чака. Ще се омъжиш след няколко години, само че не за обичаното ти в този момент момче. Ще родиш две деца. Ще хванеш мъжа си в невярност и ще се разведеш, само че съдът ще присъди децата на него. Работата ти няма да ти донесе задоволство. Ще стоиш дълго безработна и най-после ще си намериш работа, която няма да ти е драговолно. Там и ще се пенсионираш. През целия ти живот хората към теб няма да те понасят и в никакъв случай няма да си същински близка с никого. Накрая сама ще схванеш, че личната ти бездушност и отстъпчивост са те довели дотук. Ще си останеш вечно сама и самотна.
Възрастната жена спря за миг, с цел да си поеме мирис. Анели Анжел я гледаше уплашено и стреснато. Попита я:
– За какво пристигна от бъдещето? Каква е задачата ти!
Жената стана и се за разноски постепенно пред нея като повтаряше:
– Искам... искам… желая...
До тях мина момче, което видя момиче на пейката. Стори му се, че зърна неразбираема сянка до нея. Предположи, че този резултат е в резултат на поклащащите се наоколо шубраци и дървета.
ХХХХХ
– Какво искаш? – повдигна ръце Анели.
– Аз ти дадох отговорите. Вече знаеш какво те чака отсега нататък. Моята фантазия е ти да нямаш такова безславно и грозно бъдеще. Ако можеха да се трансформират събитията бих желала за себе си успокоение и никога досегашния си плътски живот. Оня ден пътувах в метрото и тогава си спомних за деня в рейса отпреди четирийсет години. Рекох си: „ Бих умряла, само че не искам подобен живот! Бих направила всичко, с цел да не го изживея по този начин! ” И ето, довечера по приказен метод се върнах в предишното.
Анели Анжел попита дамата до себе си:
– Какво предлагаш?
– Предлагам ти опцията да не изкараш годините си в позор, самосъжаление и самотност. Ще ти задам единствено един въпрос, въпреки че се досещам какъв ще е отговорът ти. Можеш ли да се промениш?
– След като ме срещна с бъдещето ми и компликациите, с които ще се наложи да се сблъскам, не знам по какъв начин да подходя. Кажи ми ти, по какъв начин да стана друга? Чувствам, че не съм като останалите и че сърцето е над мозъка ми. Сякаш върша крачи в лепкаво блато…
Жената я прекъсна:
– Това за сърцето го знам. И въпреки всичко не искаш ли да се промениш?
Момичето след малко безмълвие отговори:
– Не знам по какъв начин това може да се случи и по какъв начин бих се преборила със самата себе си! Според мен животът е като тунел. Този тунел се пресича от доста други коридори. Това са орисите на хората, които срещаш през живота си. Ако обаче в миналото пожелаеш да се обърнеш и да се върнеш, това няма по какъв начин да се случи, тъй като стените зад теб са се срутили. Няма път обратно. Явно съм поела по призрачен тунел...
Възрастната жена я прекъсна:
– Смяташ ли, че следователно животът ти, т.е. животът ни, ще е неправилен?
Момичето поклати глава в символ за единодушие, след което дамата още веднъж я попита:
– Сигурна ли си, че сърцето ти не може да се промени?
Анели Анжел отговори:
– Няма по какъв начин. Страх ме е, че в случай че се опитам да скоча на високо, ще падна неприятно и ще се нараня. Ужасена съм от чутото от теб за бъдещето, което ме чака. Няма смисъл да преживея всички тези премеждия. Сигурна съм, че няма да се оправя.
– И няма по какъв начин да промениш решението си и да се бориш?
– Да! – твърдо отвърна Анели.
Възрастната жена я докосна с ръка от лявата страна на гърдите.
Момичето усети прелестна топлота в гърдите си. Почувства какво е нравствен мир и разбра по какъв начин мозъкът може да е над сърцето.
Това беше! Тунелът, по който беше вървяла до в този момент се разруши… и пред нея.
Мъж с бастун, само че със едва зрение, видя на пейката някой да се хваща за гърдите и да пада обратно. Веднага се завтече натам.
Красивото лице на млада жена беше обърнато безизразно към звездите. Устата на мъртвата беше необятно и безобразно изкривена в отвратителна усмивка.
ХХХХХ
Дяволът слезе по стълбите до един от кейовете на Сена и пъргаво се вмъкна през пролука в каменния дувар. Отправи се към най-старите катакомби под Париж.
Коварният Дявол си свърши съвършено работата. Излъга младото момиче най-безсрамно и го пречупи. Никога не отнемаше душата някому, в случай че той самият не го пожелаеше и не го потвърдеше под друга форма най-малко три пъти. Анели Анжел три пъти пожела почтено гибелта си, по този начин както три пъти се беше врекла на Господ на своето първо причестяване, и това беше краят.
Всъщност бъдещето на Анели щеше да бъде свято и изпълнено с наслада и религия. Животът й щеше да е прелестен и постоянно ориентиран към това да оказва помощ на близък. Накрая щеше умерено да почине обградена с грижи, почести и обич от всички, които я познаваха и през чиито житейски коридори, по своя тунел, беше оставила ярък отпечатък и в техните ориси. Щеше да остане в съзнанието и сърцата на хората като Ангел, каквото бе и името й… Анели Анжел. Щеше…
А Дяволът беше Ангелът на гибелта. Негово обвързване бе да открива персони, които можеха да оставят благоприятен отпечатък в човешката история и да ги отстранява.
Докато Дяволът крачеше по влажния под през тъмния тунел, който не се срутваше след него, си подсвиркваше радостно и възторжено си повтаряше: „ Суетата и любознание! Почти всички страдат от тях! Колко е елементарно! Само какъв брой е елементарно! Открий слабото място на праведния и… “
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ