Бляскавите идеи на Буларко залиняха... като дългове за милиони
Вече се оферират за обществена обмен част от парцелите на един от огромните играчи в строителния отрасъл у нас – „ Буларко” АД. На 10 юли сегашният синдик на сдружението Полина Кавръкова се опита да притегли купувачи за осем парцела,разположени в трансформиралата се към този момент в квартал околност „ Юрта под пътя “ - до Свети Влас.
Три студия с повърхност приблизително по 55 кв.м, един апартамент, кафене и офис се продават на много прилични цени. Общата оценка на парцелите в комплект с имот от 1600 кв.м. е близо 600 хил.лева. Цената им по всяка възможност е по- "скромна ", защото не е решен казусът с трафопоста и постройките не са въведени в употреба (нямат така наречен акт 16).
Пред в. „ Банкеръ “ Кавръкова разясни, че към момента не може да даде отговор дали ще се появи покупател за тези парцели, защото заявките на искащите да се обзаведат с морско притежание са одобряват до последния ден.
На този стадий обаче, по наша информация продажбите на активите на банкрутиралото сдружение не вървят доста добре. Справка в регистрите демонстрира, че негови активи към този момент са предлагани на обществена обмен ( парцели в София), само че към този момент ползата към тях е надалеч от приемлив.
Дълговете на компанията надвишават 15 милиона.
Вече седем години във фамилната компания на Иван, Даниел и Пламен Радеви финансовите земетресения не са вест. Те стартират още през 2013 година, когато сдружението стартира да бави заплащанията си към финансиращата го Българска банка за развитие(ББР), задълженията му към Националната организация по приходите стартират да порастват стремглаво, а финансовите му задължения към компании и физически лица остават необлужени.
От показания от тогавашния синдик на сдружението - Ана Миленкова и утвърждения от съда лист на кредиторите (от 20 септември 2017 година ) излиза наяве, че „ Буларко “ е изтеглило три заема от Българската банка за развиване – два през 2012 година и един през 2013 година. Общо те са за над 2.5 млн.лв., които с лихвите по тях са нарстнали до близо 3 млн.лева.
Задъленията към Национална агенция за приходите за налози, за такси, за осигуровки на работещите в сдружението и всевъзможен тип отговорности към страната приближават 700 хил.лева.
Освен финансиращата институция, като най-големи кредитори на компанията са вписани „ Ментейм “ ЕООД, благосъстоятелност на Живко Атанасов, с което е подписан контракт за цесия за близо 9 млн.лв. (заедно с лихвите) и панамското сдружение „ Меридиан Глобал Холдинг “, което също ще изчака, за да получи своите близо 1.6 млн.лева.
Дълговете към три други български компании и към няколко частни лица, които също ще се надяват да си приберат своите над 600 хиляди лева ( общо ) също са записани в листата на кредиторите.
Ако съдим от опита на синдиците, които се пробват да осребрят имущество на оповестените в неплатежоспособност сдружения, и при най-оптимистичните им упования те могат да стигнат до пласмент на 20% от записаните на книга задължения. И то години откакто
банкрутът им е правосъдно официализиран.
При тази "статистика " няма по какъв начин да чакаме, че в този случай нещата ще се развият по - "доходно ", още повече, че от последното правосъдно решение за оповестяване на несъстоятелността на „ Буларко” АД, към този момент са минали две години.
Името на строителния бизнесмен Даниел Радев, в качеството му на изпълнителния шеф на "Буларко " се чу по-широко през 2009 година, когато той се популяризира с плана си за...замък. По това време той съобщи, че „ замъкът е най-хубавото леговище за един строителен бизнесмен “ и разгласи, че ще влага в построяването на аутлет населено място, наподобяващо палат, което да приюти остарели и естествено по-евтини сбирки на близо 100 фешън марки.
Амбицията беше зад стените на
крепостта на лукса
която трябваше да бъде ситуирана върху терен от 45 декара, разположени на към 30 км от София в непосредствена непосредственост до отклонението на автомагистрала "Тракия " към Ихтиман, да бъдат построени магазини за облекла и аксесоари, супермаркет, заведения за бързо хранене, кинозала и клонове на най-малко две банки. По думите на Радев тогава концепцията му е била да се сътвори комерсиалното селце Castlе outlet center, където с изключение на магазини посетителите да могат да получат и всички типове услуги, като да вземем за пример козметичен салон, лекарски кабинет, химическо почистване...Предвидена е обща инвестиция за близо 30 млн.лева.
За страдание, концепцията по този начин и не беше осъществена с целия си очакван искра и през днешния ден "приносът " към всичките тези рекламирани обещания е повече от непретенциозен. Това беше първият сходен план за "Буларко ", в случай че не броим, че малко преди този момент компанията отвори и първия си аутлет - The Wall - на столичния бул. "Черни Връх ", където се търгуваха дрехи, обувки и аксесоари от сбирките на Roberto Cavalli, Dolce & Gabbana, Armani, Versace, Etro, Dsquared, Gucci, Prada, Richmond, Ermano Scervino, Jimmy Choo, Galliano, Ferre и италианската марка Pinko.
Наред с целия този искра,
обаче в края на 2016 година стана ясно, че в Австрия се води развой за, за евентуално пране на пари против българския строителен бизнесмен Даниел Радев. Гвореше се, че предприемачът няколко години бил непосредствен с известно бизнессемейство от Албания, само че по остарял български бит развалили ортаклъка с кавги. Така се стигнало до обвинителния акт, в който са посочени вреди за съвсем милион евро.
Скандалът се развихри, откакто стана ясно, че австрийските управляващи са тръгнали по следите на неизплатени отговорности,на,,сиви,, покупко-продажби и измами към австрийски подизпълнители в цялостен район край Виена, а завлечените австрийски предприемачи, стартират да търсят подпомагане от тамошната прокуратура.
По това време стана ясно, че и към българското държавно обвиняване са отправени сходни сигнали още през 2004 година, само че тук те са били прекратявани с друга „ мотивация “ – от оставяне без разглеждане до... изтекла отминалост.
И в Банско също бяха пропищели от "Буларко " преди години поради неплатени налози и такси.
През 2014 година Радеви раздаваха блестящи обещания и за построяването на най-големия логистичен център за Балканите в Димитровград. Те "омагьосваха " общинските съветници с "перспективата " тук да се поеме обработката на голямо количество товари от Солун и Истанбул през пристанищата Бургас и Варна към Румъния, Русия и някогашните страни от Оперативно-наблюдателно дело. Мястото беше оповестено за "перфектно за бизнес ", защото в Димитровград се пресичат европейските коридори 9 и 10. А кулоар 4 минава през Хасково - единствено на 16 километра разстояние. А двата града са свързани с жп линия и скоростен четирилентов път. Тогава "Буларко " се показа като представител на "мощен интернационален консорцуим " от швейцарски и турски компании, който търси терен за създаване на логистичен парк с жп терминал и складова база. Та таман тук разкрили съвършеното място - в "града на фантазиите ". За по-голяма тежест на обещанията си Радев даже докара предприемачът Метин Гюрел, който представлявал турския строителен тръст „ Интертек ". А цялата администрация на града беше впрегната да угоди на вложителите, които обаче по някое време...изчезнаха.
Пред в. "Банкеръ " кметът на Димитровград Иво Димов през днешния ден сподели, че обещанията били огромни, само че когато пристигнал ред до реализацията компанията "дръпнала ръчната спирачка "...
След всичко разказано дотук, в този момент единственото, което остава за синдика на банкрутиралото сдружение е да продължава да се бори за осребряването най-малко на минимална част от активите му, с цел да цялостни масата на несъстоятелността и да се опита да удовлетвори кредиторите. Случаят е от тези, които се побират в поговорката " хубава работа, но нашенска... ".
Три студия с повърхност приблизително по 55 кв.м, един апартамент, кафене и офис се продават на много прилични цени. Общата оценка на парцелите в комплект с имот от 1600 кв.м. е близо 600 хил.лева. Цената им по всяка възможност е по- "скромна ", защото не е решен казусът с трафопоста и постройките не са въведени в употреба (нямат така наречен акт 16).
Пред в. „ Банкеръ “ Кавръкова разясни, че към момента не може да даде отговор дали ще се появи покупател за тези парцели, защото заявките на искащите да се обзаведат с морско притежание са одобряват до последния ден.
На този стадий обаче, по наша информация продажбите на активите на банкрутиралото сдружение не вървят доста добре. Справка в регистрите демонстрира, че негови активи към този момент са предлагани на обществена обмен ( парцели в София), само че към този момент ползата към тях е надалеч от приемлив.
Дълговете на компанията надвишават 15 милиона.
Вече седем години във фамилната компания на Иван, Даниел и Пламен Радеви финансовите земетресения не са вест. Те стартират още през 2013 година, когато сдружението стартира да бави заплащанията си към финансиращата го Българска банка за развитие(ББР), задълженията му към Националната организация по приходите стартират да порастват стремглаво, а финансовите му задължения към компании и физически лица остават необлужени.
От показания от тогавашния синдик на сдружението - Ана Миленкова и утвърждения от съда лист на кредиторите (от 20 септември 2017 година ) излиза наяве, че „ Буларко “ е изтеглило три заема от Българската банка за развиване – два през 2012 година и един през 2013 година. Общо те са за над 2.5 млн.лв., които с лихвите по тях са нарстнали до близо 3 млн.лева.
Задъленията към Национална агенция за приходите за налози, за такси, за осигуровки на работещите в сдружението и всевъзможен тип отговорности към страната приближават 700 хил.лева.
Освен финансиращата институция, като най-големи кредитори на компанията са вписани „ Ментейм “ ЕООД, благосъстоятелност на Живко Атанасов, с което е подписан контракт за цесия за близо 9 млн.лв. (заедно с лихвите) и панамското сдружение „ Меридиан Глобал Холдинг “, което също ще изчака, за да получи своите близо 1.6 млн.лева.
Дълговете към три други български компании и към няколко частни лица, които също ще се надяват да си приберат своите над 600 хиляди лева ( общо ) също са записани в листата на кредиторите.
Ако съдим от опита на синдиците, които се пробват да осребрят имущество на оповестените в неплатежоспособност сдружения, и при най-оптимистичните им упования те могат да стигнат до пласмент на 20% от записаните на книга задължения. И то години откакто
банкрутът им е правосъдно официализиран.
При тази "статистика " няма по какъв начин да чакаме, че в този случай нещата ще се развият по - "доходно ", още повече, че от последното правосъдно решение за оповестяване на несъстоятелността на „ Буларко” АД, към този момент са минали две години.
Името на строителния бизнесмен Даниел Радев, в качеството му на изпълнителния шеф на "Буларко " се чу по-широко през 2009 година, когато той се популяризира с плана си за...замък. По това време той съобщи, че „ замъкът е най-хубавото леговище за един строителен бизнесмен “ и разгласи, че ще влага в построяването на аутлет населено място, наподобяващо палат, което да приюти остарели и естествено по-евтини сбирки на близо 100 фешън марки.
Амбицията беше зад стените на
крепостта на лукса
която трябваше да бъде ситуирана върху терен от 45 декара, разположени на към 30 км от София в непосредствена непосредственост до отклонението на автомагистрала "Тракия " към Ихтиман, да бъдат построени магазини за облекла и аксесоари, супермаркет, заведения за бързо хранене, кинозала и клонове на най-малко две банки. По думите на Радев тогава концепцията му е била да се сътвори комерсиалното селце Castlе outlet center, където с изключение на магазини посетителите да могат да получат и всички типове услуги, като да вземем за пример козметичен салон, лекарски кабинет, химическо почистване...Предвидена е обща инвестиция за близо 30 млн.лева.
За страдание, концепцията по този начин и не беше осъществена с целия си очакван искра и през днешния ден "приносът " към всичките тези рекламирани обещания е повече от непретенциозен. Това беше първият сходен план за "Буларко ", в случай че не броим, че малко преди този момент компанията отвори и първия си аутлет - The Wall - на столичния бул. "Черни Връх ", където се търгуваха дрехи, обувки и аксесоари от сбирките на Roberto Cavalli, Dolce & Gabbana, Armani, Versace, Etro, Dsquared, Gucci, Prada, Richmond, Ermano Scervino, Jimmy Choo, Galliano, Ferre и италианската марка Pinko.
Наред с целия този искра,
обаче в края на 2016 година стана ясно, че в Австрия се води развой за, за евентуално пране на пари против българския строителен бизнесмен Даниел Радев. Гвореше се, че предприемачът няколко години бил непосредствен с известно бизнессемейство от Албания, само че по остарял български бит развалили ортаклъка с кавги. Така се стигнало до обвинителния акт, в който са посочени вреди за съвсем милион евро.
Скандалът се развихри, откакто стана ясно, че австрийските управляващи са тръгнали по следите на неизплатени отговорности,на,,сиви,, покупко-продажби и измами към австрийски подизпълнители в цялостен район край Виена, а завлечените австрийски предприемачи, стартират да търсят подпомагане от тамошната прокуратура.
По това време стана ясно, че и към българското държавно обвиняване са отправени сходни сигнали още през 2004 година, само че тук те са били прекратявани с друга „ мотивация “ – от оставяне без разглеждане до... изтекла отминалост.
И в Банско също бяха пропищели от "Буларко " преди години поради неплатени налози и такси.
През 2014 година Радеви раздаваха блестящи обещания и за построяването на най-големия логистичен център за Балканите в Димитровград. Те "омагьосваха " общинските съветници с "перспективата " тук да се поеме обработката на голямо количество товари от Солун и Истанбул през пристанищата Бургас и Варна към Румъния, Русия и някогашните страни от Оперативно-наблюдателно дело. Мястото беше оповестено за "перфектно за бизнес ", защото в Димитровград се пресичат европейските коридори 9 и 10. А кулоар 4 минава през Хасково - единствено на 16 километра разстояние. А двата града са свързани с жп линия и скоростен четирилентов път. Тогава "Буларко " се показа като представител на "мощен интернационален консорцуим " от швейцарски и турски компании, който търси терен за създаване на логистичен парк с жп терминал и складова база. Та таман тук разкрили съвършеното място - в "града на фантазиите ". За по-голяма тежест на обещанията си Радев даже докара предприемачът Метин Гюрел, който представлявал турския строителен тръст „ Интертек ". А цялата администрация на града беше впрегната да угоди на вложителите, които обаче по някое време...изчезнаха.
Пред в. "Банкеръ " кметът на Димитровград Иво Димов през днешния ден сподели, че обещанията били огромни, само че когато пристигнал ред до реализацията компанията "дръпнала ръчната спирачка "...
След всичко разказано дотук, в този момент единственото, което остава за синдика на банкрутиралото сдружение е да продължава да се бори за осребряването най-малко на минимална част от активите му, с цел да цялостни масата на несъстоятелността и да се опита да удовлетвори кредиторите. Случаят е от тези, които се побират в поговорката " хубава работа, но нашенска... ".
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ