Неблагодарни дъщеря и син. Забравиха за мен
Вече съм остаряла и ми е мъчно да се оправям сама. Децата ми звънят един път в месеца и идват доста рядко.
Цял живот се пробвате да дадете най-хубавото от себе си във всички сфери от живота. Но когато настъпи тази възраст, когато цялата ви глава е посипана с бели косми, кой ще се сети за вас?
Без значение дали повода е във възпитанието, неприятно отношение към личните деца или темперамент. Всеки ден виждаме самотни, безполезни остарели хора. Защо никой не им оказва помощ? В края на краищата пенсията им е оскъдна. А медикаментите са скъпи.
Децата ми се обаждат един път месечно. Може би даже по-рядко. Отгледах ги сама: татко им непрекъснато отсъстваше, съвсем в никакъв случай не беше вкъщи. Имахме пари, само че въпреки всичко фамилията не беше ненапълно.
Дъщеря ми стартира да излиза с момчета, още до момента в който беше в гимназията. След това, отпътува да учи в различен град и към този момент не можех да й кажа нищо.
Синът е по-малък. Като дете момчетата непрекъснато го обиждаха поради наднорменото му тегло. След това, когато пристигна интервалът на юношеството, той страдаше от акне и се затвори в себе си още повече. Започна работа като програмист, най-малко изкарва положителни пари.
Когато му се роди дете, още веднъж имаше потребност от мен. Снахата не работеше, просто обикаляше салоните за хубост и се срещаше с приятелите си. Бог да я благослови, най-малко насочи моето момче в вярната посока. Той не може да бъде самичък.
Внукът порасна и беше изпратен в частно учебно заведение. Вече нямаха потребност от мен.
Дъщерята се омъжи рано и незабавно роди близнаци. Дори и без да приключи образованието си в института, тя се реалокира да живее при брачна половинка си. Говорим по телефона, само че тя идва доста рядко и постоянно без децата. Виждам внуците си единствено на фотоси в обществените мрежи.
Във финансово отношение животът на щерка ми не е толкоз розов, само че тя е войник и прави всичко, с цел да бъде фамилията й добре. Но тя спря да обича брачна половинка си. Напоследък се чуваме доста рядко за няколко минути.
Вижте още: Имам връзка с женен мъж и не желая да се разделя с него
Вече съм остаряла. Трудно ми е да се оправя с домакинските отговорности, да не приказваме за почистването. Няма кой да ми помогне за покупките от магазина. Пенсията е доста дребна, само че въпреки всичко съумявам да си купя храна. Децата не ми оказват помощ, макар че нуждая се от доста малко.
Опитайте се да разчитате единствено на себе си. Децата, несъмнено, са огромна наслада и би трябвало да ги възпитате да бъдат почтени хора. Но не разчитайте на помощ от тяхна страна. В този живот сме сами. Особено, когато не ни остава доста време за живеене.
