Славка Бозукова: Няма сектор в земеделието, който да не страда. Спешни мерки!
Вече няма бранш в земеделието, който да не страда. Това съобщи основният редактор на „ Стандарт ” Славка Бозукова, откривайки 16-ата великденска конференция на „ Стандарт ” „ ДА! На българската храна ”. Тема на най-големия аграрни конгрес тази година е „ Гарантиране на продоволствената сигурност ”. Специално обръщение към производителите, преработвателите и търговците насочи еврокомисарят по земеделие Януш Войчеховски.
Цената на торовете е бичът за растениевъдството, цената на фуражите кара животновъдите да не виждат вероятност. Галопиращите ток и газ безусловно убиват оранжерийното произвеждане, акцентира госпожа Бозукова. Тя бе безапелационна, че земеделието се нуждае от незабавни ограничения.
Ето цялото изявление на Славка Бозукова, основен редактор на „ Стандарт ” и началник на акцията „ Да! На българската храна ”:
Минали са единствено 4 месеца от Коледния конгрес на акцията " Да, на българската храна ", когато се събрахме тук, ден преди сформирането на новия кабинет. А като че ли е предходна година.
Тогава се разделихме с оптимизъм, с упованията, че след месеци безвремие, най-сетне стартира деен разговор сред агробизнеса и изпълнителната власт по настояванията на сектора, поставени на политическата маса още преди година.
Обещахме си, че на идната полемика, преди Великден, ще си приказваме за новите оперативни стратегии, за новите европейски регламенти по Зеления пакт, за новото етикетиране на стоките.
Но....
никой не си даваше сметка, че напълно скоро и на крачка от нас ще избухне братоубийствена война, която ще промени всички пазари - от енергийни запаси и първични материали до храните.
По сложния метод всички разбрахме, че с изключение на мир, в живота ни има още една доста значима дума. И тя е сигурност. Днес все по-често приказваме за здравна сигурност, енергийна сигурност, а в центъра на всичко е най-осезаемата за всички - продоволствена сигурност. Именно това е тематиката, която ни събра през днешния ден тук, в тази зала.
Няма по какъв начин да е правилно, че войната е единствената причина за застрашената сигурност във връзка с продоволствието. Още преди година, тук на нашия конгрес, дружно с отчетливите прогнози за сектора за скок на цените, пристигнаха от и ясните предизвестия за приближаващата се международна рецесия на храни поради засушаването и климатичните промени.
Но е реалност, че войната за рисково малко време ни приближи до бездната, пред която сме изправени и производители, и търговци, и консуматори.
Тя е надвиснала освен над България и Европа, само че и над целия свят. За нея специалистите предизвестяват, че може да надвиши удара на пандемията като докара непостижимо високи цени на храните и даже до апетит за милиони хора.
Шокът от спрените зърнени доставки от Русия и Украйна към този момент се отразява на всички места.
Египет – най-големият вносител на пшеница, към този момент разгласи опасението, че няма да може да обезпечи евтина храна за популацията. Богатата Германия се пробват да предотврати суматохата от презапасяването със артикули.
У нас, за благополучие, няма да усетим зърнена рецесия, хлябът на българите е обезпечен, а зърнения експорт става все по-стратегически значим. Търговските вериги, които овладяха суматохата от презапасяването при започване на пандемията, ще го създадат и в този момент.
Но, за жалост, заканите пред производителите са повече от застрашителни. Вече няма бранш в земеделието, който да не страда. Цената на торовете е бичът за растениевъдството, цената на фуражите кара животновъдите да не виждат вероятност. Галопиращите ток и газ безусловно убиват оранжерийното произвеждане.
Сектор плодове и зеленчуци едвам оцелява. Доживяхме в зеленчуковата градина на Европа - България, да купуваме краставици по 7 лв. и пресни картофи по 8 лв..
Няма ден, в който да не чуваме производители, които в отчаянието си изкореняват градините си или колят животните си, тъй като не могат да се оправят.
Как българските фермери да оцелеят в тази обстановка? И освен да оцелеят, само че и да намерят своето развиване освен до края на годината, в идващите години, в бъдещето.
Това е огромният въпрос, който ни е събрал тук.
Какви да краткосрочните ограничения, които ще омекотят удара поради войната и кои са дълготрайните, залегнали стратегическия проект и Зеления пакт. Това са заглавията на двата панела.
Времето за оферти от бизнеса отмина. Сега те чакат решения и вдишване на отговорност. От изпълнителната, от законодателната власт.
Не е елементарно в днешно време да правиш земеделска полемика, убеждавам ви. Не е тук мястото да давам конкретика, пък и не е моя работа.
Благодаря на всички ръководещи, на всички политици, които се озоваха на поканата да застана лице в лице с бизнеса в тези тежки времена и да поемат задължения.
Постарахме се оптимално да разтворим политическото ветрило.
Благодаря на заместник-министър Христанов, че макар натоварената си стратегия поради отсъствието на министъра, който е в Брюксел, да пристигна тук.
Благодаря на народните представители, които макар натоварения с петъчен надзор ден, отделиха от времето си, с цел да дойдат, да чуят проблемите ви, да отговорят на въпросите ви.
Вярвам, че скъпи препоръки още веднъж ще получите от европейски ни сътрудник - госпожа Атидже Вели.
И несъмнено, особено за вас, еврокомисар Януш Войчеховски, още веднъж записа особено послание от Брюксел с акцент и за България. Ще го чуем след минути, а се надявам в скоро време и да го посрещнем на българска земя.
Всички вести от категория.
Вижте всички от Standartnews.com
Цената на торовете е бичът за растениевъдството, цената на фуражите кара животновъдите да не виждат вероятност. Галопиращите ток и газ безусловно убиват оранжерийното произвеждане, акцентира госпожа Бозукова. Тя бе безапелационна, че земеделието се нуждае от незабавни ограничения.
Ето цялото изявление на Славка Бозукова, основен редактор на „ Стандарт ” и началник на акцията „ Да! На българската храна ”:
Минали са единствено 4 месеца от Коледния конгрес на акцията " Да, на българската храна ", когато се събрахме тук, ден преди сформирането на новия кабинет. А като че ли е предходна година.
Тогава се разделихме с оптимизъм, с упованията, че след месеци безвремие, най-сетне стартира деен разговор сред агробизнеса и изпълнителната власт по настояванията на сектора, поставени на политическата маса още преди година.
Обещахме си, че на идната полемика, преди Великден, ще си приказваме за новите оперативни стратегии, за новите европейски регламенти по Зеления пакт, за новото етикетиране на стоките.
Но....
никой не си даваше сметка, че напълно скоро и на крачка от нас ще избухне братоубийствена война, която ще промени всички пазари - от енергийни запаси и първични материали до храните.
По сложния метод всички разбрахме, че с изключение на мир, в живота ни има още една доста значима дума. И тя е сигурност. Днес все по-често приказваме за здравна сигурност, енергийна сигурност, а в центъра на всичко е най-осезаемата за всички - продоволствена сигурност. Именно това е тематиката, която ни събра през днешния ден тук, в тази зала.
Няма по какъв начин да е правилно, че войната е единствената причина за застрашената сигурност във връзка с продоволствието. Още преди година, тук на нашия конгрес, дружно с отчетливите прогнози за сектора за скок на цените, пристигнаха от и ясните предизвестия за приближаващата се международна рецесия на храни поради засушаването и климатичните промени.
Но е реалност, че войната за рисково малко време ни приближи до бездната, пред която сме изправени и производители, и търговци, и консуматори.
Тя е надвиснала освен над България и Европа, само че и над целия свят. За нея специалистите предизвестяват, че може да надвиши удара на пандемията като докара непостижимо високи цени на храните и даже до апетит за милиони хора.
Шокът от спрените зърнени доставки от Русия и Украйна към този момент се отразява на всички места.
Египет – най-големият вносител на пшеница, към този момент разгласи опасението, че няма да може да обезпечи евтина храна за популацията. Богатата Германия се пробват да предотврати суматохата от презапасяването със артикули.
У нас, за благополучие, няма да усетим зърнена рецесия, хлябът на българите е обезпечен, а зърнения експорт става все по-стратегически значим. Търговските вериги, които овладяха суматохата от презапасяването при започване на пандемията, ще го създадат и в този момент.
Но, за жалост, заканите пред производителите са повече от застрашителни. Вече няма бранш в земеделието, който да не страда. Цената на торовете е бичът за растениевъдството, цената на фуражите кара животновъдите да не виждат вероятност. Галопиращите ток и газ безусловно убиват оранжерийното произвеждане.
Сектор плодове и зеленчуци едвам оцелява. Доживяхме в зеленчуковата градина на Европа - България, да купуваме краставици по 7 лв. и пресни картофи по 8 лв..
Няма ден, в който да не чуваме производители, които в отчаянието си изкореняват градините си или колят животните си, тъй като не могат да се оправят.
Как българските фермери да оцелеят в тази обстановка? И освен да оцелеят, само че и да намерят своето развиване освен до края на годината, в идващите години, в бъдещето.
Това е огромният въпрос, който ни е събрал тук.
Какви да краткосрочните ограничения, които ще омекотят удара поради войната и кои са дълготрайните, залегнали стратегическия проект и Зеления пакт. Това са заглавията на двата панела.
Времето за оферти от бизнеса отмина. Сега те чакат решения и вдишване на отговорност. От изпълнителната, от законодателната власт.
Не е елементарно в днешно време да правиш земеделска полемика, убеждавам ви. Не е тук мястото да давам конкретика, пък и не е моя работа.
Благодаря на всички ръководещи, на всички политици, които се озоваха на поканата да застана лице в лице с бизнеса в тези тежки времена и да поемат задължения.
Постарахме се оптимално да разтворим политическото ветрило.
Благодаря на заместник-министър Христанов, че макар натоварената си стратегия поради отсъствието на министъра, който е в Брюксел, да пристигна тук.
Благодаря на народните представители, които макар натоварения с петъчен надзор ден, отделиха от времето си, с цел да дойдат, да чуят проблемите ви, да отговорят на въпросите ви.
Вярвам, че скъпи препоръки още веднъж ще получите от европейски ни сътрудник - госпожа Атидже Вели.
И несъмнено, особено за вас, еврокомисар Януш Войчеховски, още веднъж записа особено послание от Брюксел с акцент и за България. Ще го чуем след минути, а се надявам в скоро време и да го посрещнем на българска земя.
Всички вести от категория.
Вижте всички от Standartnews.com
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ