Той отишъл за цигари, а се върнал при жена си чак след 7 години, при това не сам
Вчера ходихме на вилата при свекърите. Честно казано, ненавиждам всички тези неща с градинарството и засаждането, само че този път не съжалявах. Научих една забавна житейска история, която, признавам, ме изненада.
Свекърва ми идва при мен и ми прошепва съзаклятнически в ухото: виждаш ли оня мъж в прилежащия двор? Това е брачният партньор на нашата Люба. Представяш ли си, отиде преди седем години за цигари и се върна чак в този момент. При това не самичък, а с шестгодишен наследник.
– И къде е бил? – запитвам с любознание.
– Ами, живял с друга жена, която му родила дете. Дори не се развел с Люба. Тогава Люба подала сигнал в полицията за изгубването, звъняла по всички лечебни заведения, морги – без резултат. Накрая се примирила, решила, че той към този момент не е жив. Веднъж прочут й споделил, че е видял някогашния й мъж й в близкия град, само че тя не повярвала.
Но се оказало, че брачният партньор й е жив и здрав, той отглеждал сина си. И в този момент се върна.
– И тя просто по този начин го одобри и му елементарни?
Не му дала прошка, само че го приела поради детето.
Оказала се много тъжна история. Жената, с която живеел, умряла преди шест месеца. Синът му не е изцяло здрав, има остатъчни феномени от родова контузия – не чува добре, малко изостава в развиването, само че при верни грижи може да настигне връстниците си.
Трудно е за един мъж да отгледа такова особено дете самичък. И той бил изправен пред алтернатива – или да прати сина си в пансион, или да се върне при някогашната си жена и да изиска помощ. Той избрал второто. Бог знае по какъв начин е станала срещата им, какво е споделил, по какъв начин е молил за амнистия. Човек може единствено да гадае за това.
Единственото, което Люба споделила на свекърва ми, беше, че се смилила над момчето. Ако не било то, нямало да допусне мъжа си до прага, споделила тя. Дъщеря им и брачният партньор й към този момент са огромни, женени, тя скоро ще ражда. А Люба е още млада – единствено на 49 години. Казва, че постоянно е мечтала за наследник.
След като чух това, започнах да следя скришом съседите. И, почтено казано, ми се стори, че в този момент им е доста добре.
Но въпросът е какво щеше да стане, в случай че през това време Люба се беше омъжила? Какво тогава, детето щеше да го чака сиропиталището? Е, значи такава е ориста на детето.
Като цяло има доста въпроси: за какво не е пристигнал да се разведат публично, за какво се е крил толкоз години? По някаква причина ми се коства, че Люба е знаела къде и с кого е мъжът й. Може би даже е живял в две фамилии. Но това са единствено догатки.
Във всеки случай да се надяваме, че всичко ще е добре за тях. Въпреки че, националната мъдрост гласи – като си предал един път, ще предадеш и повторно.
