Възрастните хора не се обиждат. Те усещат сълзите, сдържат дъха си и се срамуват да плачат
Възрастните хора не се наскърбяват.
Те:
Казват: „ Добре, това е твоя избор, щом по този начин си решил… ” и замълчават.
Казват: „ Изобщо не ми пука, прави каквото искаш! ”.
Казват: „ Да се наскърбявам е безсмислено. Какво ще промени това? ”.
Казват: „ Добре, тогава аз ще си виждам моята работа ”.
Или:
Изведнъж горчиво си спомнят всичките си остарели неточности.
Казват, че устните им са пресъхнали, а очите им са се зачервили от паника и недоспиване.
Започват интензивно са се пробват да ви схванат.
Манипулират.
Започват бързо да мият съдове, гръмко да тряскат чинии.
А случва се също:
Да станат хладни и официални.
Да се лимитират до служебни връзки.
Да намерят метод да си отмъстят.
Да ви накарат да се чувствате отговорни.
Да търпят, търпят, търпят, а най-после да си тръгнат.
Да си намерят другари, които също смятат себе си за неудачници.
Да ви потвърждават, за какво сте им длъжни.
Просто да си тръгнат и да приключат вечно.
Да не помнят за срещи и молби.
И така…
Спират да усещат и стартират повече да приказват.
Стават очебийно вежливи.
Питат ви, не сте ли афектирани.
Стараят се нищо да не се изписва на лицето им.
Усещат сълзите, сдържат дъха си и се срамят да плачат.
Забързват крачка, излизайки от стаята.
Млъкват и с напрежение се усмихват.
Простудяват се и боледуват.
Престават да ви виждат.
Престават да беседват с вас.
Не подвигат телефона.
Казват ви: „ Не, не съм обиден… ”.
Нека бъдем откровени и признаем, че това е доста тъжно. Колко проблеми биха могли да бъдат избегнати и преодолени, в случай че човек се осмели да приказва за това, което се случва в душата му. Но е нужна храброст и убеденост, че няма да се разпаднете от всичко протичащо се, че няма да се разпаднат и връзките посред ви.
Как вие преодолявате обидата?
А по какъв начин се наскърбяват вашите близки?
Автор: Аглая Датешидзе
Източник: dateshidze.ru
Изображения: Colin Davidson
