Вазов пийнал ракия, хапнал зелен боб и... издъхнал
Вазов е измежду малцината български писатели, които доживяват положителни старини. Радва се на почести и всенародна обич. Живее в комфортен дом. Майка му, а след това сестра му Въла и племенницата му Събка, дружно с прислужница, се грижат за бита му. Извоювал си е свободата да нехае за политически и писателски разпри. Има здравословни привички - храни се у дома, постоянно в прецизен час, всеки следобяд полягва на канапето, отбягва шума и многолюдието. Всички в къщата вървят на пръсти, когато “бачо” работи или си почива. Знае се, че той се нервира даже от мяукащите котки в прилежащия двор и неведнъж ги замерва с каквото му е на разположение - вратовръзки, счупени химикалки и изтъпели моливи... В последните години не може да се изкачва на Витоша, само че
всеки ден се разхожда в Борисовата или в Градската градина - изправен “като бор”, грациозен, жизнеспособен...
Иван Вазов умира на 22 септември 1921 година по време на обяда си у дома, навършил 71 година Седмица преди този момент доктор Сарафов го преглежда и декларира, че сърцето му е добре. Сестра му Въла в този ден сервира на масата приготвен зелен боб и, като знаела, че бачо й се радва на фасула, му споделила: “Днес имаме празник”, само че той я поправил: “Само сухият боб е празник!”.
Изпил дежурната си чашчица ракия, а по-късно си изискал сода за виното. И тогава, до момента в който му донесат содата, главата му се отмята обратно, ръцете му отсечено падат, спазми раздрусват тялото му... Половин час по-късно дотърчава извикан доктор Бочаров и предлага коняк или остаряло вино. Успяват да го накарат да отвори уста за две лъжички коняк. Броени минути по-късно сърцето му стопира. Часът е 12,30. По-късно по гърдите му плъзват сини петна, сигурен знак за “разрив на сърцето”. И макар че тези детайлности пълнят щедро вестниците, това не възпира основаването на
легендата, че неуморният ухажор е умрял по време на любовна приятност
Някои познавачи на живота му настояват, че неслучайно огромният наш публицист не ходел по нощни локали, имал ненавистно отношение към “шантонерките” (разказа “Госпожата му”) и разгулния живот, недолюбвал докторите и ги обрисувал в карикатурни краски поради незнанието и шарлатанията им... И се боял от болести до степен, че безогледно напускал събеседник, който му се оплаква от неразположение.
Иван Вазов в кабинета си. Вдясно - Евгения Марс
През един дълъг интервал от живота си Иван Вазов обикалял упорито европейските медицински светила - в Австрия, Франция, Швейцария, Германия... От какво се е лекувал? Невралгия на лявото око, болки в гърлото, тикове на главата, “нервно” трептене на едната ръка... Но лекарите отричали да има нещо съществено. Повечето му познати считали, че става дума за меланхолия. Не и проф. Шишманов обаче, който е бил наясно, наподобява, че
тези премеждия са разследване от прекаран на млади години сифилис
С тогавашните медицински способи и медикаменти сифилисът отшумявал след 6-7 години, само че от време на време и по-късно напомнял за себе си с натрапчиви болки. Затова Вазов, съгласно бележките на Шишманов, обикалял докторите и търсел помощ и лек, като на моменти се съмнявал, че го заблуждават преднамерено. Че може би става дума за туберкулоза, рак... Стигнал до такава степен, че бил подготвен да се подложи на “психотерапия и електризация”, каквото и да значи това.
Тази срамна загадка в живота на писателя изяснява за какво, след връщането си в България, той обръща тил на дашните вдовички и кафе-шантански познанства, за какво е безучастен към кратковременната си брачна половинка и я прокужда от къщи, без съответни мотиви за неодобрение.
Атина в никакъв случай не се отхвърля от брака им и това го гневи дотолкоз, че я изключва от наследството си
Но този неин отвод му разрешава да се отдаде на нехаен ергенски живот, какъвто най-вече прилягал на натурата му, без да се подлага на роднински укори и подмятания за сватба.
От този обаян кръг на неодобрение, саможивост, полова незаинтересованост и мними (или истински) недоволства го измъква Евгения Марс. Отново омъжена жена, естествено, каквито са всичките му обичани до тогава. Младата хубавица е високоинтелигентна, начетена, сладкодумна. Е, брачна половинка е на негов другар от хъшовските години, само че това не е спънка за тяхната дружба, която очевидно се показва в разходки, гостувания, диалози...
Евгения Марс е последната жена (вън от кръга на роднините), която го посещава преди гибелта му, на 21 септември преди обяд. Вазов, съгласно думите на слугинята, слязъл долу в кухнята,
взел хляб топъл самун и шише ракия
и се качил на своя етаж, с цел да почерпи гостенката си във връзка завършването на драмата “Престолът”, поради която няколко нощи не бил спал. После излезли на разходка. Каквито и да са били връзките му с напористата писателка при започване на познанството им, сигурно последните му дни не са съкратени заради еротични занимания. По сведения на околните му през последното лято той към този момент се чувствал изнемощял и посърнал, движел се постепенно, нощно време се събуждал от чувство за задушаване, нямал вкус...
В писмата му до “Женичка” прозират деликатност и болежка от нейното оттегляне: “Ох, драга моя, помогни ми. Подарявай ми по-често срещи - да те виждам, да те чувам, да ти се веселя. Чувствам, че съм негли комичен на тази възраст да изпадам в такова юношеско увлечение. Но какво да сторя? То е по-силно от мене. Уплетен съм от тебе, аз единствено с мисълта за тебе пребивавам, ти си ми слънцето, ти си ми светът...” Но това са естествените за възрастта му копнежи по другарство с човек, който му е по мярката и на сърцето, и на мозъка.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
всеки ден се разхожда в Борисовата или в Градската градина - изправен “като бор”, грациозен, жизнеспособен...
Иван Вазов умира на 22 септември 1921 година по време на обяда си у дома, навършил 71 година Седмица преди този момент доктор Сарафов го преглежда и декларира, че сърцето му е добре. Сестра му Въла в този ден сервира на масата приготвен зелен боб и, като знаела, че бачо й се радва на фасула, му споделила: “Днес имаме празник”, само че той я поправил: “Само сухият боб е празник!”.
Изпил дежурната си чашчица ракия, а по-късно си изискал сода за виното. И тогава, до момента в който му донесат содата, главата му се отмята обратно, ръцете му отсечено падат, спазми раздрусват тялото му... Половин час по-късно дотърчава извикан доктор Бочаров и предлага коняк или остаряло вино. Успяват да го накарат да отвори уста за две лъжички коняк. Броени минути по-късно сърцето му стопира. Часът е 12,30. По-късно по гърдите му плъзват сини петна, сигурен знак за “разрив на сърцето”. И макар че тези детайлности пълнят щедро вестниците, това не възпира основаването на
легендата, че неуморният ухажор е умрял по време на любовна приятност
Някои познавачи на живота му настояват, че неслучайно огромният наш публицист не ходел по нощни локали, имал ненавистно отношение към “шантонерките” (разказа “Госпожата му”) и разгулния живот, недолюбвал докторите и ги обрисувал в карикатурни краски поради незнанието и шарлатанията им... И се боял от болести до степен, че безогледно напускал събеседник, който му се оплаква от неразположение.
Иван Вазов в кабинета си. Вдясно - Евгения Марс
През един дълъг интервал от живота си Иван Вазов обикалял упорито европейските медицински светила - в Австрия, Франция, Швейцария, Германия... От какво се е лекувал? Невралгия на лявото око, болки в гърлото, тикове на главата, “нервно” трептене на едната ръка... Но лекарите отричали да има нещо съществено. Повечето му познати считали, че става дума за меланхолия. Не и проф. Шишманов обаче, който е бил наясно, наподобява, че
тези премеждия са разследване от прекаран на млади години сифилис
С тогавашните медицински способи и медикаменти сифилисът отшумявал след 6-7 години, само че от време на време и по-късно напомнял за себе си с натрапчиви болки. Затова Вазов, съгласно бележките на Шишманов, обикалял докторите и търсел помощ и лек, като на моменти се съмнявал, че го заблуждават преднамерено. Че може би става дума за туберкулоза, рак... Стигнал до такава степен, че бил подготвен да се подложи на “психотерапия и електризация”, каквото и да значи това.
Тази срамна загадка в живота на писателя изяснява за какво, след връщането си в България, той обръща тил на дашните вдовички и кафе-шантански познанства, за какво е безучастен към кратковременната си брачна половинка и я прокужда от къщи, без съответни мотиви за неодобрение.
Атина в никакъв случай не се отхвърля от брака им и това го гневи дотолкоз, че я изключва от наследството си
Но този неин отвод му разрешава да се отдаде на нехаен ергенски живот, какъвто най-вече прилягал на натурата му, без да се подлага на роднински укори и подмятания за сватба.
От този обаян кръг на неодобрение, саможивост, полова незаинтересованост и мними (или истински) недоволства го измъква Евгения Марс. Отново омъжена жена, естествено, каквито са всичките му обичани до тогава. Младата хубавица е високоинтелигентна, начетена, сладкодумна. Е, брачна половинка е на негов другар от хъшовските години, само че това не е спънка за тяхната дружба, която очевидно се показва в разходки, гостувания, диалози...
Евгения Марс е последната жена (вън от кръга на роднините), която го посещава преди гибелта му, на 21 септември преди обяд. Вазов, съгласно думите на слугинята, слязъл долу в кухнята,
взел хляб топъл самун и шише ракия
и се качил на своя етаж, с цел да почерпи гостенката си във връзка завършването на драмата “Престолът”, поради която няколко нощи не бил спал. После излезли на разходка. Каквито и да са били връзките му с напористата писателка при започване на познанството им, сигурно последните му дни не са съкратени заради еротични занимания. По сведения на околните му през последното лято той към този момент се чувствал изнемощял и посърнал, движел се постепенно, нощно време се събуждал от чувство за задушаване, нямал вкус...
В писмата му до “Женичка” прозират деликатност и болежка от нейното оттегляне: “Ох, драга моя, помогни ми. Подарявай ми по-често срещи - да те виждам, да те чувам, да ти се веселя. Чувствам, че съм негли комичен на тази възраст да изпадам в такова юношеско увлечение. Но какво да сторя? То е по-силно от мене. Уплетен съм от тебе, аз единствено с мисълта за тебе пребивавам, ти си ми слънцето, ти си ми светът...” Но това са естествените за възрастта му копнежи по другарство с човек, който му е по мярката и на сърцето, и на мозъка.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ