Възможно ли е просто да са отчаяни крадци, сключили договор

Възможно ли е просто да са обезверени крадци, сключили контракт с дявола? Да, допустимо е. Получават задания за извършване – немислими за други, само че за тях изпълними. Не им пука за България, най-вероятно вътре в себе си презират всичко българско, в това число българското вътре в тях самите.

Получават страна за крадене – за малко, само че напълно. Каквото откраднат – тяхно си е. През призмата на този контракт с дявола всичко нелогично в дейностите им придобива логичност и всичко неясно се подрежда. Това е ключът към програмата на вихрената циркова група с харвардски тишъртки. Смеят ви се зад тила, бъдете сигурни.

Всичко друго е зрителна машинация – като един фалцетен воин, дето щеше да пляска руснаците и за премия получи висок пост в съветска компания в Москва. Като един различен теменужко, дето гледаше на запад, до момента в който продаваше на изток бургаската рафинерия, като бетонира вечно съветския петролен монопол върху България.

“По делата им ще ги познаете ”, а не по гневната анти-риторика. Когато някой прекомерно доста кряка против корупцията, значи тъкмо в този миг краде. Крякането е прикритие да не го обвинят, че краде. Защото корупция се бори с каузи, не с думи. По делата, не по думите. По действителния резултат, не по нарисувания имидж. Проблемът е, че логата замениха Логоса, а предразсъдъкът подчини разсъдъка.

Проблемът е, че идва тежка зима, обезпечена точно от техните дейности /в тяхна полза/ и бездействия /в наша вреда/ – и всичкото това е пред очите ни. Ма нищо, де, “голяма работа ”, ми то Конституцията “голяма работа ”, газа “голяма работа ”, хляба “голяма работа ”, ние сме над тези неща. Така ли?

Зареждаш бензин – не виждаш ли? Зареждаш метан – не виждаш ли? Купуваш каквото и да е друго – не ти ли е ясно? И не, войната не е опрощение за злонамерената непросветеност и клептоманията в чудовищно огромни размери. Да разкъсваш от тв приемника така и така обърканото общество може да е сладко възмездие за нелепостта му да те допусне в тв приемника на властта – само че не е опрощение за пагубните последствия единствено за една година.

Те и не търсят опрощение, те търсят плячка. И ще я намират постоянно, до момента в който вместо за закононарушенията им се приказва за това кой какво и за къде държал. Държавата отива в дерето, те гледат кой какво и за къде държал.
Малко късно гледат, те откраднаха каквото можаха. И тъй като за всеки трен има пасажери, за този трен на нелепостта също има, охо, и още по какъв начин.

Всичко е заето в българския трен на нелепостта, свободни места няма, прикачват още вагони. Златните рибки помнят седем секунди, след това целият свят им се рестартира и стартира още веднъж. Златните рибки в българския електорален аквариум извършват всевъзможни стремежи, стига измамниците да издебнат точния миг на осмата секунда, като предишното лято.

Не помните ли какъв брой нови лица се появиха – дето не слизаха от тв приемника години наред, само че – бам! осмата секунда! дзак! – Мая е ново лице, Кокорчо е ново лице, нищо че беше финансов длъжностен министър на Плевнелиев, по какъв начин се появи и при настоящия, еднакъв дилър им го доставя, оттова идват палячовците.

Колкото по-обратни и по-зависими, толкоз по-удобни за цялостен надзор и всякаква приложимост. Пожънаха ги по беритба, само че на есенната оран отново ще ги посадят. Българските ментални полета се отличават с високи добиви на обществени илюзии – от тесните социалисти до необятните Кокорчовци: няма прибиране, огромен благодат. Затова ще се върнат още веднъж, единствено да се поотупат от рухването и да загладят перушината, ще се върнат, къде другаде ще намерят такава богата плячка и такава плодородна към измамите ментална благост.

Лукавият все си има проекти за опустошение. Кандидат-разрушители не липсват. Затова нов цирков сезон ще има.
Билетите ни ги прихващат от кражбите Българският цирк почивен ден няма.

От Facebook профила на писателя Александър Урумов