Окончателно: 15 г. за ексченге, убило баба си
Бившият служител на реда Иван Дачев /45/, който е наследник на екскмета на община Марица Запрян Дачев, влиза в пандиза за 15 години за убийството на личната му баба.
Върховният касационен съд удостовери присъдата на Апелативен съд Пловдив, който пък я беше нараснал двойно – от 7 на 15 години, по искане на прокуратурата.
Първоначално Дачев получи седем години затвор при първичен общ режи от Окръжен съд Пловдив.
Тогава той бе приет за отговорен в осъществяване на закононарушението, само че оневинен, че е съзнателно.
Така Дачев получи присъдата за нанесена несъзнателно тежка телесна щета, довела до гибел на баба му.
Апелативен съд Пловдив обаче бе безапелационен, че убийството е съзнателно и осъществено по изключително непосилен за жертвата метод.
Дачев бе задържан за нечовечен побой на 95-годишната жена, нанесен на 14 декември 2022 година, в резултат на което жената-инвалид почива.
Дачев е някогашен служител на реда и едно от лицата на митингите в Пловдив от 2020 и 2021 година
Недоволни от наказването юристите на Дачев апелират пред Върховен касационен съд с искане за анулация на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от различен състав или различно понижаване на наказването, защото е прекалено повишено, като настояват, че потърпевшата не е била в безпомощно положение.
Пострадалата е стара жена, отчасти парализирана и лежаща, което съставлява безпомощно положение, защото самобитната устойчивост и залежаването я лишават от опцията да се отбранява дейно.
Подсъдимият е знаел, че потърпевшата е мъчно преносима и отчасти обездвижена и й би трябвало помощ.
Неоснователно е възражението, че съдът не бил разискал, че подсъдимият се е грижил за потърпевшата и двамата имали доста положителни връзки, смята Върховен касационен съд.
Напротив, отвън цитираното от отбраната по делото се открива, че Дачев е отсъствал постоянно и за старата жена се грижили нейната внучка и наета болногледачка.
Установява се и, че сред подсъдимият и потърпевшата съществували чести кавги. Именно заради тази причина изводът на апелативния съд, че мнението за грижовност следва да се отхвърли, е обосновано и лежащо върху обективно оценен доказателствен материал.
Според Върховен касационен съд апелативният съд вярно е открил фактическата конюнктура, авторството на действието и причинно-следствената връзка сред дейностите на подсъдимия и вредоносния резултат.
В случая, с цел да не се приложи чл.124 Наказателен кодекс, а да се квалифицира по чл.116 Наказателен кодекс, съдът основателно се е базирал на неналичието на несъобразителност във връзка с гибелта.
Следва да се отхвърли възражението на отбраната за това, че не може да има чл.116 Наказателен кодекс, защото нямало претекст при реализиране на действието. При побой, какъвто е казусът, имаме дейна експанзия, а тя постоянно има прочувствен заряд – яд, неспокойствие, което е задоволителен претекст.
Върховен касационен съд намира изводите на апелативния съд по отношение на смекчаващите отговорността условия, размерът на наказването и равнището на социална заплаха на дееца.
Присъдата е дефинитивна.
В последните месеци преди убийството Дачев живеел с 95-годишната си баба в едно жилище, като непрекъснато тормозел и биел болната и трудноподвижна жена.
Иван Дачев редовно злоупотребявал с алкохол, като на 13-ти декември вечерта още веднъж в пияно положение вдигнал скандал на баба си, като ритал и удрял по главата и тялото, след което си лежащ.
На идващия ден той още веднъж я пребил грубо, този път до гибел.
Когато пристигнала наетата да се грижи за нея болногледачка, тя заварила ужасяваща кървава картина из цялата стая.
Внукът безразлично излъгал, че баба му е паднала от леглото, само че дамата повикала полиция и спешна помощ.
Старицата беше призната в болница в кома, където обаче умря макар напъните на лекарите.
Иван Дачев бе уволнен от полицията преди повече от 10 години след следствие, разкрило голям брой злоупотреби и нередности.
Преди две години Дачев бе постоянен участник в протестите Пловдив.
Той се представяше за репресиран и развенчаваше политиците и партиите на статуквото от площада пред общината всеки четвъртък на постоянните митинги.
Дачев-младши бе уволнен през март 2010 година от Трето районно управление (на МВР) от тогавашния началник на Министерство на вътрешните работи Пловдив старши комисар Тодор Чонов, който в този момент е зам.-кмет по превоза.
Година по-късно той, ексшефът на Трето районно управление (на МВР) Георги Ралчев и оперативният служащ Костадин Балейкин отидоха на съд за длъжностно закононарушение и корист със служебното състояние.
Ралчев бе с мярка парична гаранция от 2000 лв. и е пенсиониран от Министерство на вътрешните работи. Иван Дачев бе с 1000 лв. гаранция и бе уволнен дисциплинарно.
Толкова бе платил след определение на Районния съд и Балейкин.
Според обвинителния акт Ралчев не извършил служебните си отговорности, като не документирал извършена оперативна сказка с Йордан Добрев, превишил властта си, като освободил причинител на закононарушение по досъдебно произвеждане, поради което дознанието било спряно, а причинителят – непостоянен.
Освен това Ралчев не е уведомил районна прокуратура за налични данни за осъществено закононарушение от негов чиновник, не позволил юрист Зоя Тошкова до арестуван в ареста на Трето неин клиент, попречил събирането на доказателства и не е образувал дисциплинарно произвеждане и не е наложил наказване на сина на кмета на Марица, откакто той е злоупотребил със служебното си състояние.
Срещу Иван Дачев бе повдигнато обвиняване, че е нарушил служебните си отговорности и е манипулирал разнообразни инспекции.
В обвинителния акт бе представен случай, при който няколко месеца след обир на френски жител напролет на 2009 година на бул. Марица, действен служащ, попада на диря, която го води до обвинен.
Служителят изпраща призовка на Георги Беширов – наследник на пловдивски предприемач. В деня, в който Беширов получава призовката, Дачев се намесва и казусът е замразен.
Срещу Балейкин бе повдигнато обвиняване, че не е извършил служебните си отговорности, като не е завел и записал известие за осъществено закононарушение, вследствие на което са произлезли нездравословни последствия и уронване престижа на Министерство на вътрешните работи.
Мащабната инспекция на Инспектората на Министерство на вътрешните работи против тримата офицери стартира след сигнал на дознателя от Трето районно Георги Иванов.
В тъжба до министъра на вътрешните работи разказва нередностите, а самият Иванов също твърдеше, че е жертва на машинациите в Районното.
Негови сътрудници подадоха сигнал в прокуратурата, че е скрил преносим компютър, предмет на закононарушение. Окръжна прокуратура повдигна обвиняване против Иванов за длъжностно закононарушение по член 288 от Наказателен кодекс, съгласно което е съдействал на нарушител да избегне наказателна отговорност.
По-късно компютърът бе открит в касата на чиновниците, подали сигнала.
Върховният касационен съд удостовери присъдата на Апелативен съд Пловдив, който пък я беше нараснал двойно – от 7 на 15 години, по искане на прокуратурата.
Първоначално Дачев получи седем години затвор при първичен общ режи от Окръжен съд Пловдив.
Тогава той бе приет за отговорен в осъществяване на закононарушението, само че оневинен, че е съзнателно.
Така Дачев получи присъдата за нанесена несъзнателно тежка телесна щета, довела до гибел на баба му.
Апелативен съд Пловдив обаче бе безапелационен, че убийството е съзнателно и осъществено по изключително непосилен за жертвата метод.
Дачев бе задържан за нечовечен побой на 95-годишната жена, нанесен на 14 декември 2022 година, в резултат на което жената-инвалид почива.
Дачев е някогашен служител на реда и едно от лицата на митингите в Пловдив от 2020 и 2021 година
Недоволни от наказването юристите на Дачев апелират пред Върховен касационен съд с искане за анулация на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от различен състав или различно понижаване на наказването, защото е прекалено повишено, като настояват, че потърпевшата не е била в безпомощно положение.
Пострадалата е стара жена, отчасти парализирана и лежаща, което съставлява безпомощно положение, защото самобитната устойчивост и залежаването я лишават от опцията да се отбранява дейно.
Подсъдимият е знаел, че потърпевшата е мъчно преносима и отчасти обездвижена и й би трябвало помощ.
Неоснователно е възражението, че съдът не бил разискал, че подсъдимият се е грижил за потърпевшата и двамата имали доста положителни връзки, смята Върховен касационен съд.
Напротив, отвън цитираното от отбраната по делото се открива, че Дачев е отсъствал постоянно и за старата жена се грижили нейната внучка и наета болногледачка.
Установява се и, че сред подсъдимият и потърпевшата съществували чести кавги. Именно заради тази причина изводът на апелативния съд, че мнението за грижовност следва да се отхвърли, е обосновано и лежащо върху обективно оценен доказателствен материал.
Според Върховен касационен съд апелативният съд вярно е открил фактическата конюнктура, авторството на действието и причинно-следствената връзка сред дейностите на подсъдимия и вредоносния резултат.
В случая, с цел да не се приложи чл.124 Наказателен кодекс, а да се квалифицира по чл.116 Наказателен кодекс, съдът основателно се е базирал на неналичието на несъобразителност във връзка с гибелта.
Следва да се отхвърли възражението на отбраната за това, че не може да има чл.116 Наказателен кодекс, защото нямало претекст при реализиране на действието. При побой, какъвто е казусът, имаме дейна експанзия, а тя постоянно има прочувствен заряд – яд, неспокойствие, което е задоволителен претекст.
Върховен касационен съд намира изводите на апелативния съд по отношение на смекчаващите отговорността условия, размерът на наказването и равнището на социална заплаха на дееца.
Присъдата е дефинитивна.
В последните месеци преди убийството Дачев живеел с 95-годишната си баба в едно жилище, като непрекъснато тормозел и биел болната и трудноподвижна жена.
Иван Дачев редовно злоупотребявал с алкохол, като на 13-ти декември вечерта още веднъж в пияно положение вдигнал скандал на баба си, като ритал и удрял по главата и тялото, след което си лежащ.
На идващия ден той още веднъж я пребил грубо, този път до гибел.
Когато пристигнала наетата да се грижи за нея болногледачка, тя заварила ужасяваща кървава картина из цялата стая.
Внукът безразлично излъгал, че баба му е паднала от леглото, само че дамата повикала полиция и спешна помощ.
Старицата беше призната в болница в кома, където обаче умря макар напъните на лекарите.
Иван Дачев бе уволнен от полицията преди повече от 10 години след следствие, разкрило голям брой злоупотреби и нередности.
Преди две години Дачев бе постоянен участник в протестите Пловдив.
Той се представяше за репресиран и развенчаваше политиците и партиите на статуквото от площада пред общината всеки четвъртък на постоянните митинги.
Дачев-младши бе уволнен през март 2010 година от Трето районно управление (на МВР) от тогавашния началник на Министерство на вътрешните работи Пловдив старши комисар Тодор Чонов, който в този момент е зам.-кмет по превоза.
Година по-късно той, ексшефът на Трето районно управление (на МВР) Георги Ралчев и оперативният служащ Костадин Балейкин отидоха на съд за длъжностно закононарушение и корист със служебното състояние.
Ралчев бе с мярка парична гаранция от 2000 лв. и е пенсиониран от Министерство на вътрешните работи. Иван Дачев бе с 1000 лв. гаранция и бе уволнен дисциплинарно.
Толкова бе платил след определение на Районния съд и Балейкин.
Според обвинителния акт Ралчев не извършил служебните си отговорности, като не документирал извършена оперативна сказка с Йордан Добрев, превишил властта си, като освободил причинител на закононарушение по досъдебно произвеждане, поради което дознанието било спряно, а причинителят – непостоянен.
Освен това Ралчев не е уведомил районна прокуратура за налични данни за осъществено закононарушение от негов чиновник, не позволил юрист Зоя Тошкова до арестуван в ареста на Трето неин клиент, попречил събирането на доказателства и не е образувал дисциплинарно произвеждане и не е наложил наказване на сина на кмета на Марица, откакто той е злоупотребил със служебното си състояние.
Срещу Иван Дачев бе повдигнато обвиняване, че е нарушил служебните си отговорности и е манипулирал разнообразни инспекции.
В обвинителния акт бе представен случай, при който няколко месеца след обир на френски жител напролет на 2009 година на бул. Марица, действен служащ, попада на диря, която го води до обвинен.
Служителят изпраща призовка на Георги Беширов – наследник на пловдивски предприемач. В деня, в който Беширов получава призовката, Дачев се намесва и казусът е замразен.
Срещу Балейкин бе повдигнато обвиняване, че не е извършил служебните си отговорности, като не е завел и записал известие за осъществено закононарушение, вследствие на което са произлезли нездравословни последствия и уронване престижа на Министерство на вътрешните работи.
Мащабната инспекция на Инспектората на Министерство на вътрешните работи против тримата офицери стартира след сигнал на дознателя от Трето районно Георги Иванов.
В тъжба до министъра на вътрешните работи разказва нередностите, а самият Иванов също твърдеше, че е жертва на машинациите в Районното.
Негови сътрудници подадоха сигнал в прокуратурата, че е скрил преносим компютър, предмет на закононарушение. Окръжна прокуратура повдигна обвиняване против Иванов за длъжностно закононарушение по член 288 от Наказателен кодекс, съгласно което е съдействал на нарушител да избегне наказателна отговорност.
По-късно компютърът бе открит в касата на чиновниците, подали сигнала.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ