Липсата на цел
Възможен ли е логичен живот без да имаш цели? Мнозина живеят по този метод, само че тогава това е битие, а не умишлен живот. Който цени живота, не го пропилява, а го изживява оптимално, което изключва безцелното лутане. Целта може да е незначителна и относително елементарна, само че значима за нас тъкмо в този миг. Да подготвя вкусна вечеря, която да сбере дружно обичаните хора; да прочета до край тази забавна книга; да изляза на разходка с щерка си, да я почерпя с капучино, а след това да отидем на посетители на старата ми майка... Целите ни може и да са и по-значими, а има едни такива, дето са с основна писмен знак в съзнанието ни – да основа дом на себе си и на околните си, в който да се усещат прекрасно; да обичам детето си и своя обичан по този начин, че те да го усещат непрекъснато; да не преустановявам да бъда духовно обогатяващ се човек – по какъв начин – посредством хубавите книги или публикации в Интернет, музика, диалози с готини хора, които след това ме карат дълго да мисля над думите... Да стане детето ми добър човек, с специалност, да може единствено да се оправя в живота... Да бъда щастлива... със себе си и с хората, които обичам. Да пътувам – доста, тъй като има безчет забавни места, където в никакъв случай не съм била и не съм виждала.
Липсата на цел е нещо ужасно. То значи духовна пустош. Макар че същински значимото е, което става по пътя към задачата. Така както гласи общоизвестното, че животът е всичко това, което се случва, до момента в който си вършим проекти за него. По време на това пътешестване се променяме и ние, и нещата, към които се стремим. Затова и не е изключено, стигайки до задачата, да се окажем разочаровани – да не получим предстоящата премия задоволство. Но в живота всичко е изменчиво – и ние, и задачите ни.
Страшното е, че неналичието на цели е постоянно срещана измежду огромна част от младежите. Не знаят за какво живеят, какво желаят да създадат с живота си и в това напразно реене във времето и пространството те са като изгубени. Не живеят, а съществуват, лутат се просто по този начин, тъй като са се родили. Всъщност това духовно лутане приема напълно дословни измерения. Качваш се в леката кола на тати и обикаляш напразно улиците. Ей по този начин – единствено за удоволствието да се шляеш на четири колела по булевардите. Ако шофираш с мобилния в ръка е още по-жестоко. Какво по-естествено от това да тръгнеш да обикаляш вечер нощните заведения и заведенията – не с цел да потанцуваш или да слушаш музика с другари, а единствено по този начин – вървиш напред-назад ту тук, ту там. Често можеш да чуеш от тези хора: „ Скучно ми е. Няма какво да върша, не знам какво да сторя. “ Това е тяхното обикновено положение – празнина и пустош. И бездейното очакване някой от някъде да пристигна да ти я изпълни.
С лекост упрекваме времето, в което израснаха сегашните младежи, учебното заведение и най-вече родителите. Вина имат всичко и всички, само че постоянно преди всичко си остава персоналният да избор и личната отговорност. Изборът да живееш с цели или напразно. А и задачите не са нещо, което може да се сложи под един знаменател. Ако задачата е безусловно и незабавно да имаш скъпи механически джажи, съвременни облекла, бляскав автомобил и да разполагаш с безкрайно количество пари, младежът елементарно може да се сурне по свлачището на живота. Престъпността и проституцията, да вземем за пример, показват сходна цел за лъжливо постижима. Или пък да се сърдиш да родителите си, че не са богати като на някой си различен, който получава всичко наготово.
Стойностната цел постоянно има духовни измерения и в случай че по пътя към нея се проявят качества на характера, тя рано или късно ще изведе личността и до по-добро материално съществуване. Но то е единствено разследване. Имаш за цел да работиш върху себе си, да ставаш все по-добър в това, което същински ти е забавно и ти се отдава, искаш да си по-умен, просветен и грамотен, искаш да започнеш собствен бизнес, с цел да докажеш на себе си и на света, че можеш да се справяш - това е естественият път и към благоденствие. Но освен, тъй като е обвързвано със мощ на духа, с вътрешно развиване. През това време личността търпи смяна, израства и става по-силна, само че и повече осмисляща околния свят, повече познаваща и себе си. Искаш да пътуваш, тъй като към това те тегли неутолимото ти любознание и жадност за завършения. Искаш да срещнеш любовта, тъй като си представяш пълноценния живот единствено с друго обичано човешко създание и поставяш над всичко фамилните полезности. Това са цели, които те вършат духовно богат.
Ако някой се усеща без забележими аргументи трагичен и празен, прекомерно евентуално е източникът да е неналичието на значима духовна цел, която да да го дърпа напред по пътя му. На подобен човек би му прилягало, въпреки и злокобното заглавие на известен сериал - „ Живите мъртви “. Животът, който ни се дава, е единствено една опция, оттова насетне топката е в нашето поле.
Липсата на цел е нещо ужасно. То значи духовна пустош. Макар че същински значимото е, което става по пътя към задачата. Така както гласи общоизвестното, че животът е всичко това, което се случва, до момента в който си вършим проекти за него. По време на това пътешестване се променяме и ние, и нещата, към които се стремим. Затова и не е изключено, стигайки до задачата, да се окажем разочаровани – да не получим предстоящата премия задоволство. Но в живота всичко е изменчиво – и ние, и задачите ни.
Страшното е, че неналичието на цели е постоянно срещана измежду огромна част от младежите. Не знаят за какво живеят, какво желаят да създадат с живота си и в това напразно реене във времето и пространството те са като изгубени. Не живеят, а съществуват, лутат се просто по този начин, тъй като са се родили. Всъщност това духовно лутане приема напълно дословни измерения. Качваш се в леката кола на тати и обикаляш напразно улиците. Ей по този начин – единствено за удоволствието да се шляеш на четири колела по булевардите. Ако шофираш с мобилния в ръка е още по-жестоко. Какво по-естествено от това да тръгнеш да обикаляш вечер нощните заведения и заведенията – не с цел да потанцуваш или да слушаш музика с другари, а единствено по този начин – вървиш напред-назад ту тук, ту там. Често можеш да чуеш от тези хора: „ Скучно ми е. Няма какво да върша, не знам какво да сторя. “ Това е тяхното обикновено положение – празнина и пустош. И бездейното очакване някой от някъде да пристигна да ти я изпълни.
С лекост упрекваме времето, в което израснаха сегашните младежи, учебното заведение и най-вече родителите. Вина имат всичко и всички, само че постоянно преди всичко си остава персоналният да избор и личната отговорност. Изборът да живееш с цели или напразно. А и задачите не са нещо, което може да се сложи под един знаменател. Ако задачата е безусловно и незабавно да имаш скъпи механически джажи, съвременни облекла, бляскав автомобил и да разполагаш с безкрайно количество пари, младежът елементарно може да се сурне по свлачището на живота. Престъпността и проституцията, да вземем за пример, показват сходна цел за лъжливо постижима. Или пък да се сърдиш да родителите си, че не са богати като на някой си различен, който получава всичко наготово.
Стойностната цел постоянно има духовни измерения и в случай че по пътя към нея се проявят качества на характера, тя рано или късно ще изведе личността и до по-добро материално съществуване. Но то е единствено разследване. Имаш за цел да работиш върху себе си, да ставаш все по-добър в това, което същински ти е забавно и ти се отдава, искаш да си по-умен, просветен и грамотен, искаш да започнеш собствен бизнес, с цел да докажеш на себе си и на света, че можеш да се справяш - това е естественият път и към благоденствие. Но освен, тъй като е обвързвано със мощ на духа, с вътрешно развиване. През това време личността търпи смяна, израства и става по-силна, само че и повече осмисляща околния свят, повече познаваща и себе си. Искаш да пътуваш, тъй като към това те тегли неутолимото ти любознание и жадност за завършения. Искаш да срещнеш любовта, тъй като си представяш пълноценния живот единствено с друго обичано човешко създание и поставяш над всичко фамилните полезности. Това са цели, които те вършат духовно богат.
Ако някой се усеща без забележими аргументи трагичен и празен, прекомерно евентуално е източникът да е неналичието на значима духовна цел, която да да го дърпа напред по пътя му. На подобен човек би му прилягало, въпреки и злокобното заглавие на известен сериал - „ Живите мъртви “. Животът, който ни се дава, е единствено една опция, оттова насетне топката е в нашето поле.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ