Бюрхан Абазов, ДПС: Земеделците са пазители на околната среда
Въвеждането на разнообразни ставки на Данък добавена стойност изисква изчерпателен разбор и консенсус Нужна е спомагателна помощ за свинекомплексите след АЧС, споделя Бюрхан Абазов, лидер на листата на Движение за права и свободи в Русе При зеленчуците подпомагането е 3% от разноските на единица повърхност, а при зърното - 30% Управляващите позволиха неточности в политиката с етерично-маслените култури Новата ОСП има упоритостта да усили поддръжката за дребните и междинни фамилни ферми
- Господин Абазов, питателните артикули нарастват и се чака тази наклонност да продължи. Производителите и преработвателите на храни от дълго време упорстват за диференцирана ставка на Данък добавена стойност. Нужна ли е и допустима ли е такава смяна?
- През последните 2 година цените на храните с изключение на по чисто стопански аргументи - търсене-предлагане, се покачиха и от пандемията Covid-19, цените на горивата, Африканската чума по свинете, естествените катаклизми. Производителите, преработвателите, потребителите и политиците от време на време подхващаха тематиката за Данък добавена стойност. В доста страни на Европейски Съюз има диференцирани ставки на Данък добавена стойност за разнообразни артикули. България е една от дребното страни, която не се възползва от правото да вкара такива ставки /с изключение на туризма/. Движение за права и свободи още преди 2 година предложи ЗИД на Закона за Данък добавена стойност, детските храни и медикаментите за деца да са с 9% Данък добавена стойност. ДПС още преди 2 години стартира съвещания с всички ангажирани при производството на самун.Въвеждането на разнообразни ставки на Данък добавена стойност за обособени артикули не би трябвало да е кампанийна акция. Въпросът е доста сериозен и изисква изчерпателен, сериозен и дълъг спор с производителите, министерство на финансите и политическите партии. Такава смяна е нужна, само че не е допустима без изчерпателен разбор, разискване и консенсус.
- Възстановяването на напояването е гореща тематика, земеделците от години упорстват да се вземат ограничения. Какво би трябвало да се направи?
- След като възстановихме собствеността върху земеделските земи и разрушихме огромна част от напоителните уреди, започнахме да мислим по какъв начин да възстановим поливното земеделие. Едно е ясно, че без поливане няма по какъв начин да развиваме съвременно и конкурентно способно земеделие. Отраслите, на които желаеме да дадем приоритет - зеленчукопроизводство и зарзаватчийство, задъжително се нуждаят от напояване. По предложение на Движение за права и свободи в Закона за водите облекчихме и опростихме процедурите по разрешителни за водовземане, когато е за земеделие. Това е опция за доста дребни притежатели на овощни и зеленчукови градини бързо и елементарно да построяват местни поливни полета от личен водоизточник. През това време страната се пробва да " реанимира " монополиста " Напоителни системи " ЕАД, като сдружението подаде планове за 115 благ. лева по поливната мярка на ПРСР, само че подписани и осъществени планове към момента няма. Друга концепция на ръководещите е да включат в Плана за възобновяване и резистентност реконструкцията и възобновяване на мрежата от държавните напоителни системи за към 800 млн. лева.Според мен Европейска комисия мъчно би приела в проектите на обособените страни да попадат изостанали обекти, които през годините не са получили финансиране и имитират промени и стопански напредък - това, което търси Европейска комисия в проектите за развиване. Така че въпросът с възобновяване на поливното земеделие остава открит.
- Все повече се усилва вносът на зеленчуци, на които България е обичаен производител. Какви неточности са позволени, с цел да се случи това и може ли да се подтиква този бранш в земеделието?
- По предложение на Движение за права и свободи, когато се договориха разпоредбите на ОСП за втория програмен интервал 2014 - 2021 година, за първи път се включиха и прилагаха ограничения за в допълнение подкрепяне на дребните земеделци, младите земеделци, производителите на зеленчуци, плодове, животинска продукция, био артикули, понижен данък върху горивата в земеделието, преразпределително заплащане и обвързано с произвеждане заплащане. За страдание тогава ръководещите позволиха изкривявания и огромна част от ресурса отиде при " псевдо " производители и за същинските зеленчукопроизводители остана дребна част от парите. При този метод на подкрепяне помощта няма по какъв начин да се усети от зеленчукопроизводителите, на фона на огромните индустриални разноски на единица повърхност подпомагането е от порядъка 3 % от разноските, до момента в който при зърнопроизвоството е към 30 %. Или страната би трябвало да контракти различен принцип на подкрепяне, или да спомага за повишение на доходността посредством продажната цена, условия за бърз и елементарен достъп до комерсиалните вериги, къси вериги на доставка от производител до консуматор без медиатори, частни или обществено частни логистични центрове за изкупуване, пакетиране, подбиране и предложение на огромни партиди плодове и зеленчуци.
- България е обичаен производител на етерично-маслени култури, само че в последните години се получи дисбаланс - номер 1 в света по площи, засадени с лавандула, свръхпроизводство на масла и производители, които се нуждаят от помощи. Каква политика би трябвало да се води, с цел да не се получава такова деформиране?
- Ключовата дума тук е " политика ", а политиката в бранша се дефинира от МЗХГ. Когато водиш политика на ориентиране на земеделска активност не поради производството, конкурентноспособността, а поради дотацията, това рано или късно води до изкривявания. Когато включваш етерично-маслените култури в " сензитивната " група и получаваш огромни дотации и повече точки по плановете по ПРСР, а в това време не ограничаваш производството на етерично-маслени култури в естествения му ареал - Подбалканските полета, естествено е в Добруджа да има хиляди декари лавандула. Което при лабораторен разбор не покрива качествените индикатори и остава в склада. При съществуване на непродадено масло от предходната година, по какъв начин дестилериите да купят още цвят? След първата неточност идва и втората. ГЕРБ предложиха да решат казуса с нов Закон за розата. Тогава молих от трибуната на Народно събрание, че със закон не могат да се вземат решение пазарни взаимоотношения. Факт е, че казусът се повтаря и тази година, законът не сработи и розопроизводителите унищожиха огромна част от насажденията си.
- Свиневъдството понесе тежък удар след АЧС. Възстанови ли се браншът и какво още би трябвало да се направи?
- Българското свиневъдство понесе тежък удар през 2019 година Най огромни бяха провалите в моя роден край - Русенска област. Бяха избити животните в три от четирите големи свинекомплекса в региона. От тогава до през днешния ден си мисля, че дейностите на ръководещите не бяха най-адекватните. Хаос и некординирани дейности сред институциите по предпазните ограничения, унищожаването на животните в индустриалните ферми и персоналните стопанства, безпорядък в обезщетяването на притежателите. След това се наля голям обществен запас по ексклузивен банкет по ПРСР за биосигурност.Въпреки големите старания на притежателите на свинекомплексите и страната, след 2 година съвсем 90% от фермите не са възстановили активността си в размери отпреди рецесията. Едва на 25.04.2021 година свинекоплексите в Русенско получиха позволение да изнасят животни. Нужна е спомагателна помощ за сектора: специфични ниско лихвени заеми при облекчени условия, достъп при облекчени условия до зърно от Държавния запас, облекчение на комерсиалния режим за потърпевшите ферми.
- Преди дни бе реализирано краткотрайно съглашение за някои регламенти по Общата селскостопанска политика /ОСП/, следва всяка страна да изготви собствен стратегически проект. Какво ще се промени в земеделието у нас и защо още би трябвало да настояваме?
- Временното политическо съглашение, реализирано сред Екологичен потенциал и Европейски Съюз, вкарва по-справедлива, по-екологична и по-гъвкава ОСП. Новата ОСП има упоритостта да усили поддръжката за дребните и междинни фамилни ферми. Особено внимание ще се обърне на младите фермери. Новост ще бъде общественият детайл. Това значи, че получателите на подкрепяне ще би трябвало да съблюдават и детайлите на европейското трудово и обществено законодателство. Държавите членки би трябвало да показват до 31.12.2021 година своите Национални стратегически проекти, в които да опишат, съгласно националните особености, по какъв начин ще реализиран крайните цели на новата ОСП. Плановете би трябвало да интегрират в себе си детайли от Зелената договорка, Стратегията от фермата до трапезата и Стратегията за биологично многообразие. Това, което следва на земеделците в новия програмен интервал е, че би трябвало да създават чиста храна, да пазят чисти почвата и въздуха. Това са неща, които ние от Движение за права и свободи ги приказваме от няколко години. Българската страна в договарянията би трябвало да упорства да останат и да се ползват преходната Национална помощ и обвързаното с производството заплащане. Трябва да настояваме и за смяна на референтния интервал на преходната Национална помощ и оставане на размера на подкрепяне по обвързаното с производството заплащане. Това са дребното благоприятни условия, с които страната може да води избрани политики и да подкрепя сензитивните и недофинансирани браншове в земеделието.
- Ще има ли по-справедливо систематизиране на директните заплащания и дотациите, тъй че те да не са единствено към няколко огромни производители, само че да подтикват и дребните стопани, както и да предизвикват младежите да се захващат със земеделие?
- Новите страни членки на Европейски Съюз при влизането си в Съюза избраха метода на подкрепяне да е на " повърхност ". В старите страни членки подпомагането е на " стопанство ". Когато сме в първата догадка и работим по старите правила на ОСП, опцията да се преразпределят средства към стопанствата с дребни площи беше минимална. Ние от Движение за права и свободи предложихме и прилагаме от 2013 година насам преразпределително заплащане, таван на заплащанията, схеми за дребни фермери, обвързано с производството заплащане. Това са способи за допълващо подкрепяне на дребните ферми, които имат зеленчуци, плодове и животни, само че ресурсът не е задоволително огромен. Надяваме се в новата ОСП да са заложени параметри, с които сензитивно да се увеличи подпомагането на дребните и младите фермери, с цел да се заличи тази неправда.
- Зелената договорка ще промени и родното земеделско стопанство. Какво ще посъветвате фермерите?
- Политическото съглашение за новата ОСП, което се реализира наскоро, бе вследствие на няколкогодишни договаряния. Консенсусът се реализира мъчно, тъй като с изключение на чисто аграрни тематики се преплитат и доста цели от Зелената договорка. Може би 60-70% от упоритостите на Зелената договорка са директно или индиректно свързани със земеделието. Земеделската активност е от голямо значение за запазване на околната среда, климата, биоразнообразието и водите. Затова задачите на Зелената договорка са директно заложени като критерии в новата ОСП. Това значи, че земеделците, с изключение на производители на налични и качествени храни, би трябвало да станат и пазители на климата, околната среда, биоразнообразието, хуманното отношение към животните, да употребяват по-малко пестициди и антибиотици. Като земеделец обаче желая да кажа, че тези спомагателни старания на земеделците и принос към обществото би трябвало да бъдат възнаградени под формата на в допълнение подкрепяне. Съветът ми към фермерите е да наблюдават дебата в Европейска комисия и да вземат участие в него. Да вземат участие в изработването на стратегическия проект на България по новата ОСП. Пътят е да употребяваме повече нововъведения, цифрови технологии, технологии, щадящи околната среда. Земеделците би трябвало да станат главните пазители на околната среда и климата. Ще съумеят тези земеделци, които извършват изискванията на новата ОСП, а не тези, които й се опълчват.
- Господин Абазов, питателните артикули нарастват и се чака тази наклонност да продължи. Производителите и преработвателите на храни от дълго време упорстват за диференцирана ставка на Данък добавена стойност. Нужна ли е и допустима ли е такава смяна?
- През последните 2 година цените на храните с изключение на по чисто стопански аргументи - търсене-предлагане, се покачиха и от пандемията Covid-19, цените на горивата, Африканската чума по свинете, естествените катаклизми. Производителите, преработвателите, потребителите и политиците от време на време подхващаха тематиката за Данък добавена стойност. В доста страни на Европейски Съюз има диференцирани ставки на Данък добавена стойност за разнообразни артикули. България е една от дребното страни, която не се възползва от правото да вкара такива ставки /с изключение на туризма/. Движение за права и свободи още преди 2 година предложи ЗИД на Закона за Данък добавена стойност, детските храни и медикаментите за деца да са с 9% Данък добавена стойност. ДПС още преди 2 години стартира съвещания с всички ангажирани при производството на самун.Въвеждането на разнообразни ставки на Данък добавена стойност за обособени артикули не би трябвало да е кампанийна акция. Въпросът е доста сериозен и изисква изчерпателен, сериозен и дълъг спор с производителите, министерство на финансите и политическите партии. Такава смяна е нужна, само че не е допустима без изчерпателен разбор, разискване и консенсус.
- Възстановяването на напояването е гореща тематика, земеделците от години упорстват да се вземат ограничения. Какво би трябвало да се направи?
- След като възстановихме собствеността върху земеделските земи и разрушихме огромна част от напоителните уреди, започнахме да мислим по какъв начин да възстановим поливното земеделие. Едно е ясно, че без поливане няма по какъв начин да развиваме съвременно и конкурентно способно земеделие. Отраслите, на които желаеме да дадем приоритет - зеленчукопроизводство и зарзаватчийство, задъжително се нуждаят от напояване. По предложение на Движение за права и свободи в Закона за водите облекчихме и опростихме процедурите по разрешителни за водовземане, когато е за земеделие. Това е опция за доста дребни притежатели на овощни и зеленчукови градини бързо и елементарно да построяват местни поливни полета от личен водоизточник. През това време страната се пробва да " реанимира " монополиста " Напоителни системи " ЕАД, като сдружението подаде планове за 115 благ. лева по поливната мярка на ПРСР, само че подписани и осъществени планове към момента няма. Друга концепция на ръководещите е да включат в Плана за възобновяване и резистентност реконструкцията и възобновяване на мрежата от държавните напоителни системи за към 800 млн. лева.Според мен Европейска комисия мъчно би приела в проектите на обособените страни да попадат изостанали обекти, които през годините не са получили финансиране и имитират промени и стопански напредък - това, което търси Европейска комисия в проектите за развиване. Така че въпросът с възобновяване на поливното земеделие остава открит.
- Все повече се усилва вносът на зеленчуци, на които България е обичаен производител. Какви неточности са позволени, с цел да се случи това и може ли да се подтиква този бранш в земеделието?
- По предложение на Движение за права и свободи, когато се договориха разпоредбите на ОСП за втория програмен интервал 2014 - 2021 година, за първи път се включиха и прилагаха ограничения за в допълнение подкрепяне на дребните земеделци, младите земеделци, производителите на зеленчуци, плодове, животинска продукция, био артикули, понижен данък върху горивата в земеделието, преразпределително заплащане и обвързано с произвеждане заплащане. За страдание тогава ръководещите позволиха изкривявания и огромна част от ресурса отиде при " псевдо " производители и за същинските зеленчукопроизводители остана дребна част от парите. При този метод на подкрепяне помощта няма по какъв начин да се усети от зеленчукопроизводителите, на фона на огромните индустриални разноски на единица повърхност подпомагането е от порядъка 3 % от разноските, до момента в който при зърнопроизвоството е към 30 %. Или страната би трябвало да контракти различен принцип на подкрепяне, или да спомага за повишение на доходността посредством продажната цена, условия за бърз и елементарен достъп до комерсиалните вериги, къси вериги на доставка от производител до консуматор без медиатори, частни или обществено частни логистични центрове за изкупуване, пакетиране, подбиране и предложение на огромни партиди плодове и зеленчуци.
- България е обичаен производител на етерично-маслени култури, само че в последните години се получи дисбаланс - номер 1 в света по площи, засадени с лавандула, свръхпроизводство на масла и производители, които се нуждаят от помощи. Каква политика би трябвало да се води, с цел да не се получава такова деформиране?
- Ключовата дума тук е " политика ", а политиката в бранша се дефинира от МЗХГ. Когато водиш политика на ориентиране на земеделска активност не поради производството, конкурентноспособността, а поради дотацията, това рано или късно води до изкривявания. Когато включваш етерично-маслените култури в " сензитивната " група и получаваш огромни дотации и повече точки по плановете по ПРСР, а в това време не ограничаваш производството на етерично-маслени култури в естествения му ареал - Подбалканските полета, естествено е в Добруджа да има хиляди декари лавандула. Което при лабораторен разбор не покрива качествените индикатори и остава в склада. При съществуване на непродадено масло от предходната година, по какъв начин дестилериите да купят още цвят? След първата неточност идва и втората. ГЕРБ предложиха да решат казуса с нов Закон за розата. Тогава молих от трибуната на Народно събрание, че със закон не могат да се вземат решение пазарни взаимоотношения. Факт е, че казусът се повтаря и тази година, законът не сработи и розопроизводителите унищожиха огромна част от насажденията си.
- Свиневъдството понесе тежък удар след АЧС. Възстанови ли се браншът и какво още би трябвало да се направи?
- Българското свиневъдство понесе тежък удар през 2019 година Най огромни бяха провалите в моя роден край - Русенска област. Бяха избити животните в три от четирите големи свинекомплекса в региона. От тогава до през днешния ден си мисля, че дейностите на ръководещите не бяха най-адекватните. Хаос и некординирани дейности сред институциите по предпазните ограничения, унищожаването на животните в индустриалните ферми и персоналните стопанства, безпорядък в обезщетяването на притежателите. След това се наля голям обществен запас по ексклузивен банкет по ПРСР за биосигурност.Въпреки големите старания на притежателите на свинекомплексите и страната, след 2 година съвсем 90% от фермите не са възстановили активността си в размери отпреди рецесията. Едва на 25.04.2021 година свинекоплексите в Русенско получиха позволение да изнасят животни. Нужна е спомагателна помощ за сектора: специфични ниско лихвени заеми при облекчени условия, достъп при облекчени условия до зърно от Държавния запас, облекчение на комерсиалния режим за потърпевшите ферми.
- Преди дни бе реализирано краткотрайно съглашение за някои регламенти по Общата селскостопанска политика /ОСП/, следва всяка страна да изготви собствен стратегически проект. Какво ще се промени в земеделието у нас и защо още би трябвало да настояваме?
- Временното политическо съглашение, реализирано сред Екологичен потенциал и Европейски Съюз, вкарва по-справедлива, по-екологична и по-гъвкава ОСП. Новата ОСП има упоритостта да усили поддръжката за дребните и междинни фамилни ферми. Особено внимание ще се обърне на младите фермери. Новост ще бъде общественият детайл. Това значи, че получателите на подкрепяне ще би трябвало да съблюдават и детайлите на европейското трудово и обществено законодателство. Държавите членки би трябвало да показват до 31.12.2021 година своите Национални стратегически проекти, в които да опишат, съгласно националните особености, по какъв начин ще реализиран крайните цели на новата ОСП. Плановете би трябвало да интегрират в себе си детайли от Зелената договорка, Стратегията от фермата до трапезата и Стратегията за биологично многообразие. Това, което следва на земеделците в новия програмен интервал е, че би трябвало да създават чиста храна, да пазят чисти почвата и въздуха. Това са неща, които ние от Движение за права и свободи ги приказваме от няколко години. Българската страна в договарянията би трябвало да упорства да останат и да се ползват преходната Национална помощ и обвързаното с производството заплащане. Трябва да настояваме и за смяна на референтния интервал на преходната Национална помощ и оставане на размера на подкрепяне по обвързаното с производството заплащане. Това са дребното благоприятни условия, с които страната може да води избрани политики и да подкрепя сензитивните и недофинансирани браншове в земеделието.
- Ще има ли по-справедливо систематизиране на директните заплащания и дотациите, тъй че те да не са единствено към няколко огромни производители, само че да подтикват и дребните стопани, както и да предизвикват младежите да се захващат със земеделие?
- Новите страни членки на Европейски Съюз при влизането си в Съюза избраха метода на подкрепяне да е на " повърхност ". В старите страни членки подпомагането е на " стопанство ". Когато сме в първата догадка и работим по старите правила на ОСП, опцията да се преразпределят средства към стопанствата с дребни площи беше минимална. Ние от Движение за права и свободи предложихме и прилагаме от 2013 година насам преразпределително заплащане, таван на заплащанията, схеми за дребни фермери, обвързано с производството заплащане. Това са способи за допълващо подкрепяне на дребните ферми, които имат зеленчуци, плодове и животни, само че ресурсът не е задоволително огромен. Надяваме се в новата ОСП да са заложени параметри, с които сензитивно да се увеличи подпомагането на дребните и младите фермери, с цел да се заличи тази неправда.
- Зелената договорка ще промени и родното земеделско стопанство. Какво ще посъветвате фермерите?
- Политическото съглашение за новата ОСП, което се реализира наскоро, бе вследствие на няколкогодишни договаряния. Консенсусът се реализира мъчно, тъй като с изключение на чисто аграрни тематики се преплитат и доста цели от Зелената договорка. Може би 60-70% от упоритостите на Зелената договорка са директно или индиректно свързани със земеделието. Земеделската активност е от голямо значение за запазване на околната среда, климата, биоразнообразието и водите. Затова задачите на Зелената договорка са директно заложени като критерии в новата ОСП. Това значи, че земеделците, с изключение на производители на налични и качествени храни, би трябвало да станат и пазители на климата, околната среда, биоразнообразието, хуманното отношение към животните, да употребяват по-малко пестициди и антибиотици. Като земеделец обаче желая да кажа, че тези спомагателни старания на земеделците и принос към обществото би трябвало да бъдат възнаградени под формата на в допълнение подкрепяне. Съветът ми към фермерите е да наблюдават дебата в Европейска комисия и да вземат участие в него. Да вземат участие в изработването на стратегическия проект на България по новата ОСП. Пътят е да употребяваме повече нововъведения, цифрови технологии, технологии, щадящи околната среда. Земеделците би трябвало да станат главните пазители на околната среда и климата. Ще съумеят тези земеделци, които извършват изискванията на новата ОСП, а не тези, които й се опълчват.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ