Във времената на социални мрежи, смартфони и заливащо отвсякъде видеосъдържание

Във времената на обществени мрежи, смарт телефони и заливащо отвред видеосъдържание е мъчно да се повярва, че към момента има хора, които разчитат на технологии отпреди десетилетия. Но е реалност.   И не, тук не става дума за дядото, ползващ телефон с копчета, тъй като не може да се научи на друго. Обратното, това са хора, създали умишлен избор по свои аргументи. От софтуерна позиция те са застинали някъде в 90-те години на предишния век и това им харесва.    Годината е 1981. Били Кънлайф икономисва пари три седмици, с цел да си купи видео втора ръка. По това време тази техника е финален вик. Оттогава британецът остава завързан към гледането на филми на касета. Днес, към този момент 79-годишен, той споделя пред „ Гардиън “:   „ Имам над 6 хиляди касети. Ползвам и Netflix, само че избирам да имам физическия притежател. А имам и доста наличие, което не може да се откри в цифров тип. Струва ми се, че видеокасетите имат по-добро качество, в сравнение с DVD-тата, които елементарно драскат и скапват “.    Всеки, който е гледал филм на видеокасета, има визия какъв брой е високо качеството им. Ако пък е бил дете през 90-те, безусловно помни филмите, в които всички артисти бяха дублирани от един еднообразен глас. Човекът с този глас бе най-невъзмутимият в света и без значение какви страшни драми се разиграваха във кино лентата, той запазваше успокоение, което може да ти скъса нервите.    Като същински почитател на ретро техниката Били не се лимитира с видеокасети. Има и магнетофонни ленти със записи от 50-те и 60-те години на предишния век, в това число и концерт на The Beatles. Казва, че внучката му пък е почитател на грамофонните плочи и аудиокасетите. 

“Работя в болница и към момента употребявам факс, както и пейджър “, споделя пък 54-годишната здравна сестра Лиса Форд. 
Кратка историческа информация: машината факс е една от най-често употребяваните в офисите през 80-те и 90-те години. Факсът може да изпраща текст и облици на хартия, употребявайки телефонна линия и принтер. Най-общо казано едната машина сканира и праща информацията, а другата я получава, разпечатвайки хартия.    Това е безнадежно остаряла технология, само че не за всички. Някои може и да се изненада, само че в България към момента има институции, които употребяват факс. Без подбив.     Пейджърът пък може да приема позвънявания, само че не и да връща. По него не можеш да приказваш, само че можеш да схванеш, че някой настойчиво те търси и да му се обадиш на номера, от който ти звъни. Стига да имаш телефон на разположение. 

„ Несъмнено новите технологии са доста по-ефикасни, само че аз имам терзания за сигурността на данните и метода, по който те се съхраняват, споделя Лиса Форд. 
Наред с факса и пейджъра, тя има даже пишеща машина. При тази техника нещата са напълно ретро, само че даже Лиса споделя, че я употребява единствено за писане на картички. И популярност Богу, другояче шумът от тракането на клавишите ѝ може да накара някой по-лабилен комшия да се обади в полицията.    „ Имам осем пишещи машини. Три от тях работят безпроблемно. Ползвам и съвременни технологии, само че постоянно предпочитам пишещата машина за писма. Имам другар, с който споделям единствено със елементарни писма. В цифровия свят е отлично, когато получиш пълен плик с вести, които другояче виждаш във фейсбук “, споделя 36-годишната фотографка Карла Уаткинс. И добавя, че за нея писането на машина е съвсем като техника за медитация. Смята себе си за старомодно момиче и даже има телефон с шайба. И към момента го употребява. 

Друга модерна дама със благосклонности към остарялата техника е Арен Девлин, на 39 години, от Лондон. От две десетилетия тя употребява единствено телефони BlackBerry. Сегашния го има от пет години и го пази като очите си. Често пъти близките я питат дали могат да го пипнат.
„ Гледат телефона ми като че ли е грозно коте “, споделя тя.    На фона на всички останали Девлин е по на „ ти “ със свременните технологии. Телефонът ѝ въпреки всичко поддържа чат приложение, може дори да снима, въпреки и много размазано.    Същото не може да се каже за 56-годишния Тес Кейвън, който към момента употребява уокмен. И споделя:   „ Надявам се в никакъв случай да не се счупи “.   Подобна техника може да се види в музикалните клипове от 80-те, когато е изключително настояща. Накратко – това е синът на грамофона, бащата на дискмена, дядото на Ipod-а и прадядото на плейъра в днешния смарт телефон. Вероятно и пра-праотец на Spotify и YouTubeMusic, в случай че въобще може да се прави сходно съпоставяне.    Уокменът работи с касетки. Опитът от 90-те сочи, че при такава техника е добре да имаш писалка у себе си. Ако копчето за приплъзване на касетката откаже, я набучваш върху химикала и въртиш като дрънкало. Ех, креативност...