,fit(1920:897)&format=webp)
Когато Рубик срещна Тетрис: Двама изобретатели от епохата на мисълта
„ Ето това е моят обичан пъзел. Но също така мисля, че е едно от най-хубавите изобретения на човечеството. Ако можехме да пратим единствено 10 неща в Космоса, това би трябвало да е едно от тях “, споделя Алексей Пажитнов.
Казано от него, това значи доста. Не за друго, а тъй като той сигурно знае какво значи да изобретиш нещо неповторимо.
На крачка от Пажитнов, с необятна усмивка, стои Ерньо Рубик. Вероятно от името му е ясно, че и той е изобретил нещо неповторимо. Да, става дума за кубчето на Рубик.
Тези двама мъже рядко дават изявленията. Но неотдавна се събраха в испанския музей на видеоигрите OXO Video Game Museum в Малага. След това приказваха и пред El País.
Пажитнов и Рубик са измежду огромните мозъци на нашата ера – хора, които умеят да съчетават математиката със свободното време, с цел да основат артикул, с който целият свят може да се забавлява. В същото време те са същински противоположности – няма нищо по-аналогово от кубчето на Рубик и нищо по-дигитално от тетриса на Пажитнов.
„ Цели два месеца се пробвах да го наредя. Това е едно от най-големите провокации в живота ми “, споделя Пажитнов за кубчето.
А какво ще каже Рубик за тетриса?
„ Когато кубчето излезе на пазара в Унгария през 1974 година, страната ми беше зад Желязната завеса и доста артикули не доближиха до нас. Но моят триумф ми разреши да пътувам, да си купя неща като компютър и доста други, които се предлагаха на западните пазари. Аз не съм цифров човек, само че доста обичам геометрията. Затова незабавно усетих капацитета на тетриса, откакто видях играта за първи път в Ню Йорк “, споделя Рубик.
Това, което Пажитнов и Рубик основават, мъчно се побира в едно изложение. Според някои техните артикули са математически провокации. Други се възхищават на елегантността и опростения им дизайн. Истината обаче е, че и кубчето, и играта са оказали голямо въздействие върху няколко генерации и в известна степен са ги формирали.
Днес унгарецът Рубик е на 81 години. Той е проектант, родом от Будапеща, и изобретява кубчето през 1974 година Първоначално концепцията му е да го употребява като образователно пособие, с цел да изяснява триизмерното пространство. Шест години по-късно обаче американската компания Ideal Toy Company пуска кубчето на пазара и то се трансформира в международен феномен. Невъзможно да се пресметна какъв брой кубчета или техни фалшификати са продадени, само че единствено продажбите посредством фирмите, откупили авторските права, се правят оценка на към 500 милиона бройки.
Роденият в Москва Пажитнов, който през днешния ден е на 70 години, основава тетрис през 1984 година Играта се базира на концепцията за падащ пъзел с геометрични фигури. Подобно на Рубик, и той работи зад Желязната завеса, което значи, че до разпадането на Съветския съюз тетрис остава относително непозната игра. Едва през 1988 година няколко западни компании купуват лиценз за разпространяването ѝ. Само година по-късно тетрис към този момент е част от портативната подпора Game Boy на Nintendo и превзема света.
Заради особеностите на руската система Пажитнов в началото не получава никакви пари макар международния триумф на играта. Всички доходи отиват в страната, чийто чиновник е той. Едва през 1996 година, откакто дружно с американеца Ханк Роджърс основават The Tetris Company, основателят на тетрис стартира да получава авторски хонорари.
Днес и кубчето, и играта са се трансформирали в знаци на грациозност и на комплицирана динамичност, обяснена по банален метод.
„ Ако има нещо, с което се гордея, то е, че съкратих дистанцията сред хората и компютрите. По това време тези устройства бяха нещо непознато и даже внушаваха боязън. И внезапно се появи една простичка игра, която всеки можеше да играе на компютър “, споделя Пажитнов.
И той, и Рубик постоянно употребяват думата „ предизвикателство “.
„ В наши дни наличието е най-вече пасивно – глупави видеоклипове, сериали и вести. Добре е да се помни, че кубчето и играта караха хората да мислят, с цел да се оправят с предизвикването “, споделят те.
А кое е най-притеснителното през днешния ден? Отговаря Пажитнов:
„ Разбира се, изкуственият разсъдък. Той учи хората да не мислят и да не се изправят пред провокации. “
„ Предстои да забележим дали AI ще стане толкоз интелигентен, колкото нас. Но напредъкът постоянно има своята цена. С по-бързата кола стигаш по-бързо там, където отиваш, само че и рискът от злополука е доста по-висок “, споделя Рубик.
На въпроса кое е най-странното място, на което е виждал някой да играе тетрис, Пажитнов дава отговор:
„ Шефове на огромни IT компании са ми споделяли, че конфигурират на служебните компютри стратегии, които незабавно изтриват тетрис, в случай че се появи. Така чиновниците не могат да играят. “
А какво биха споделили на млад откривател или създател, който занапред потегля по техния път?
„ Единственият съвет е да слуша себе си и да не обръща внимание на това, което му споделят експертите по маркетинг “, споделя Пажитнов.
А Рубик прибавя:
„ Първо – бъди любопитен. Детското любознание би трябвало да управлява човешкото държание. И второ – в никакъв случай не се отхвърляй, без значение какви са пречките. “
Казано от него, това значи доста. Не за друго, а тъй като той сигурно знае какво значи да изобретиш нещо неповторимо.
На крачка от Пажитнов, с необятна усмивка, стои Ерньо Рубик. Вероятно от името му е ясно, че и той е изобретил нещо неповторимо. Да, става дума за кубчето на Рубик.
Тези двама мъже рядко дават изявленията. Но неотдавна се събраха в испанския музей на видеоигрите OXO Video Game Museum в Малага. След това приказваха и пред El País.
Пажитнов и Рубик са измежду огромните мозъци на нашата ера – хора, които умеят да съчетават математиката със свободното време, с цел да основат артикул, с който целият свят може да се забавлява. В същото време те са същински противоположности – няма нищо по-аналогово от кубчето на Рубик и нищо по-дигитално от тетриса на Пажитнов.
„ Цели два месеца се пробвах да го наредя. Това е едно от най-големите провокации в живота ми “, споделя Пажитнов за кубчето.
А какво ще каже Рубик за тетриса?
„ Когато кубчето излезе на пазара в Унгария през 1974 година, страната ми беше зад Желязната завеса и доста артикули не доближиха до нас. Но моят триумф ми разреши да пътувам, да си купя неща като компютър и доста други, които се предлагаха на западните пазари. Аз не съм цифров човек, само че доста обичам геометрията. Затова незабавно усетих капацитета на тетриса, откакто видях играта за първи път в Ню Йорк “, споделя Рубик.
Това, което Пажитнов и Рубик основават, мъчно се побира в едно изложение. Според някои техните артикули са математически провокации. Други се възхищават на елегантността и опростения им дизайн. Истината обаче е, че и кубчето, и играта са оказали голямо въздействие върху няколко генерации и в известна степен са ги формирали.
Днес унгарецът Рубик е на 81 години. Той е проектант, родом от Будапеща, и изобретява кубчето през 1974 година Първоначално концепцията му е да го употребява като образователно пособие, с цел да изяснява триизмерното пространство. Шест години по-късно обаче американската компания Ideal Toy Company пуска кубчето на пазара и то се трансформира в международен феномен. Невъзможно да се пресметна какъв брой кубчета или техни фалшификати са продадени, само че единствено продажбите посредством фирмите, откупили авторските права, се правят оценка на към 500 милиона бройки.
Роденият в Москва Пажитнов, който през днешния ден е на 70 години, основава тетрис през 1984 година Играта се базира на концепцията за падащ пъзел с геометрични фигури. Подобно на Рубик, и той работи зад Желязната завеса, което значи, че до разпадането на Съветския съюз тетрис остава относително непозната игра. Едва през 1988 година няколко западни компании купуват лиценз за разпространяването ѝ. Само година по-късно тетрис към този момент е част от портативната подпора Game Boy на Nintendo и превзема света.
Заради особеностите на руската система Пажитнов в началото не получава никакви пари макар международния триумф на играта. Всички доходи отиват в страната, чийто чиновник е той. Едва през 1996 година, откакто дружно с американеца Ханк Роджърс основават The Tetris Company, основателят на тетрис стартира да получава авторски хонорари.
Днес и кубчето, и играта са се трансформирали в знаци на грациозност и на комплицирана динамичност, обяснена по банален метод.
„ Ако има нещо, с което се гордея, то е, че съкратих дистанцията сред хората и компютрите. По това време тези устройства бяха нещо непознато и даже внушаваха боязън. И внезапно се появи една простичка игра, която всеки можеше да играе на компютър “, споделя Пажитнов.
И той, и Рубик постоянно употребяват думата „ предизвикателство “.
„ В наши дни наличието е най-вече пасивно – глупави видеоклипове, сериали и вести. Добре е да се помни, че кубчето и играта караха хората да мислят, с цел да се оправят с предизвикването “, споделят те.
А кое е най-притеснителното през днешния ден? Отговаря Пажитнов:
„ Разбира се, изкуственият разсъдък. Той учи хората да не мислят и да не се изправят пред провокации. “
„ Предстои да забележим дали AI ще стане толкоз интелигентен, колкото нас. Но напредъкът постоянно има своята цена. С по-бързата кола стигаш по-бързо там, където отиваш, само че и рискът от злополука е доста по-висок “, споделя Рубик.
На въпроса кое е най-странното място, на което е виждал някой да играе тетрис, Пажитнов дава отговор:
„ Шефове на огромни IT компании са ми споделяли, че конфигурират на служебните компютри стратегии, които незабавно изтриват тетрис, в случай че се появи. Така чиновниците не могат да играят. “
А какво биха споделили на млад откривател или създател, който занапред потегля по техния път?
„ Единственият съвет е да слуша себе си и да не обръща внимание на това, което му споделят експертите по маркетинг “, споделя Пажитнов.
А Рубик прибавя:
„ Първо – бъди любопитен. Детското любознание би трябвало да управлява човешкото държание. И второ – в никакъв случай не се отхвърляй, без значение какви са пречките. “
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ