,fit(1920:897)&format=webp)
Как това мяукащо животно се озова в скута ми? Историята на хората и котките
Джери Мур си спомня по кое време за първи път се е замислил за това – седял си на дивана в хола, а в скута му лежала котката му. Той я гледал деликатно и си мислел: „ Как, по дяволите, това нещо се озова тук? “.
Неговият отговор на този много комплициран въпрос се съдържа в книгата му. Това е амбициозно проучване, написано от позиция на антропологията и археологията. Мур е академик, който не се задоволява с най-популярната версия, а самичък търси отговори.
Затова се впуска в странствуване стигайки до столетия отпреди 5-6 млн. години, с цел да се върне назад до ерата на котките в Instagram, написа ElPais.
Десетилетия наред се счита, че първите, които опитомяват котки преди към 4 хиляди години, са античните египтяни. Смята се, че са разчитали доста на тях да пазят зърното от мишки и поради това ги обичали и им се възхищавали. Дори скърбяли, когато котка почине. Има образци на мумифицирани животни, което демонстрира какъв брой са били значими за тогавашното общество.
Това наподобява разумно, само че Мур се съмнява в тази версия. И има за какво – през 2004 година при разкопки на остров Кипър е открит гроб, в който са заровени дружно човек и котка. Учените датират находката на към 9500 години, което значи много преди египтяните. Това изобретение напълно трансформира визиите за връзките на хората и котките, споделя Мур.
„ Концепцията за опитомяването, за изкуствения асортимент на избрани породи е доста значима. Но тя като че ли няма нищо общо с това по какъв начин стартира всичко. А то стартира с контакти сред хора и диви котки, привлечени от мишките и гризачите, живеещи в житните хранилища на хората “, споделя Мур.
Според него началото е сложено от взаимната полза – котките са имали потребност от храна и покрив, а хората – някой да пази питателните им ресурси. Така стартира всичко, а през идващите епохи се минава през последователно опитомяване. Ето по какъв начин котката в скута ви се озова там.
За отбелязване е, че опитомяването не се случва по идентичен метод на всички места по света. Смята се, че днешните домашни котки произлизат от Felis silvestris lybica или африканската пума, която изумително припомня на питомна, само че е малко по-голяма.
Всъщност котката е последното опитомено животно.
Далеч по-рано индивидът е осъзнал изгодата от добитъка (храна и облекло) и от кучето, което го пази. Котката не прави нито едното, само че пък е доста потребна против гризачи и вредители. Ето за какво в древността котките са били наложителен пасажер по корабите и по този начин разнообразни типове са прескачали от един континент на различен.
В продължение на хиляди години хората и котките са врагове. Древни рисунки постоянно изобразяват лъвове или други хищници. Дори в градовете хората са си имали проблеми с тигри (Мумбай) или пуми (Лос Анджелис). Освен това котките се подават на дресировка доста по-трудно от кучетата. И са своенравни, по никакъв начин не обичат да им се споделя какво да вършат.
И въпреки всичко – какво в котките притегля толкоз хората? Мур в посветил цяла глава от книгата си на това, само че то може да се заключи и единствено с една дума – харизма. У котките има нещо, което по едно и също време притегля и плаши.
В историческите източници се приказва за човешкото обаяние от котките още преди Христа.
За персийския държател Камбис II да вземем за пример се твърди, че знаел какъв брой доста египтяните обичат котките. Затова при настъплението си към страната им (около 525 година пр.Хр.) предиздвикал бойците си да вържат за вържат по едно животно към всеки щит. Така принудил египетската войска да се съобщи, тъй като не желали да посегнат на котките.
По отношение на резултата от опитомяването Мур е безапелационен, че той не е толкоз ясно изразен. Според него даже може да се каже, че днешните домашни котки са просто по-послушна версия на дивите африкански, от които произлизат.
„ Живял съм с няколко котки, само че не мога да кажа, че съм схванал природата им изцяло “, признава той.
И тъкмо това е една от най-големите мистерии. Макар че на въпроса „ Как това животно се озова тук “ може да се даде относително меродавен отговор, има към момента толкоз доста неясноти за взаимната еволюция и смяната на връзките от врагове до спътници в живота сред хората и котките.
Неговият отговор на този много комплициран въпрос се съдържа в книгата му. Това е амбициозно проучване, написано от позиция на антропологията и археологията. Мур е академик, който не се задоволява с най-популярната версия, а самичък търси отговори.
Затова се впуска в странствуване стигайки до столетия отпреди 5-6 млн. години, с цел да се върне назад до ерата на котките в Instagram, написа ElPais.
Десетилетия наред се счита, че първите, които опитомяват котки преди към 4 хиляди години, са античните египтяни. Смята се, че са разчитали доста на тях да пазят зърното от мишки и поради това ги обичали и им се възхищавали. Дори скърбяли, когато котка почине. Има образци на мумифицирани животни, което демонстрира какъв брой са били значими за тогавашното общество.
Това наподобява разумно, само че Мур се съмнява в тази версия. И има за какво – през 2004 година при разкопки на остров Кипър е открит гроб, в който са заровени дружно човек и котка. Учените датират находката на към 9500 години, което значи много преди египтяните. Това изобретение напълно трансформира визиите за връзките на хората и котките, споделя Мур.
„ Концепцията за опитомяването, за изкуствения асортимент на избрани породи е доста значима. Но тя като че ли няма нищо общо с това по какъв начин стартира всичко. А то стартира с контакти сред хора и диви котки, привлечени от мишките и гризачите, живеещи в житните хранилища на хората “, споделя Мур.
Според него началото е сложено от взаимната полза – котките са имали потребност от храна и покрив, а хората – някой да пази питателните им ресурси. Така стартира всичко, а през идващите епохи се минава през последователно опитомяване. Ето по какъв начин котката в скута ви се озова там.
За отбелязване е, че опитомяването не се случва по идентичен метод на всички места по света. Смята се, че днешните домашни котки произлизат от Felis silvestris lybica или африканската пума, която изумително припомня на питомна, само че е малко по-голяма.
Всъщност котката е последното опитомено животно.
Далеч по-рано индивидът е осъзнал изгодата от добитъка (храна и облекло) и от кучето, което го пази. Котката не прави нито едното, само че пък е доста потребна против гризачи и вредители. Ето за какво в древността котките са били наложителен пасажер по корабите и по този начин разнообразни типове са прескачали от един континент на различен.
В продължение на хиляди години хората и котките са врагове. Древни рисунки постоянно изобразяват лъвове или други хищници. Дори в градовете хората са си имали проблеми с тигри (Мумбай) или пуми (Лос Анджелис). Освен това котките се подават на дресировка доста по-трудно от кучетата. И са своенравни, по никакъв начин не обичат да им се споделя какво да вършат.
И въпреки всичко – какво в котките притегля толкоз хората? Мур в посветил цяла глава от книгата си на това, само че то може да се заключи и единствено с една дума – харизма. У котките има нещо, което по едно и също време притегля и плаши.
В историческите източници се приказва за човешкото обаяние от котките още преди Христа.
За персийския държател Камбис II да вземем за пример се твърди, че знаел какъв брой доста египтяните обичат котките. Затова при настъплението си към страната им (около 525 година пр.Хр.) предиздвикал бойците си да вържат за вържат по едно животно към всеки щит. Така принудил египетската войска да се съобщи, тъй като не желали да посегнат на котките.
По отношение на резултата от опитомяването Мур е безапелационен, че той не е толкоз ясно изразен. Според него даже може да се каже, че днешните домашни котки са просто по-послушна версия на дивите африкански, от които произлизат.
„ Живял съм с няколко котки, само че не мога да кажа, че съм схванал природата им изцяло “, признава той.
И тъкмо това е една от най-големите мистерии. Макар че на въпроса „ Как това животно се озова тук “ може да се даде относително меродавен отговор, има към момента толкоз доста неясноти за взаимната еволюция и смяната на връзките от врагове до спътници в живота сред хората и котките.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ