Във връзка с продължаващите и през днешния ден неверни твърдения

" Във връзка с продължаващите и през днешния ден погрешни изказвания и внушения от страна на работодателските организации във връзка с предложенията за повдигане на минималната работна заплата КНСБ държи да направи следните уточнения ". Това се оказва в публична позиция на синдиката до медиите.
Аргументът, който от години бизнесът се пробва да наложи в публичното схващане, че повдигането на минималната работна заплата води до увеличение на безработните лица с ниска подготовка, не просто е погрешен, само че е и оборен неведнъж с калкулации и емпирични данни.Не единствено, че няма понижение на нискоквалифицираната претовареност при сдържан растеж на МРЗ, само че резултатът е тъкмо противоположният – вижда се нарастване. Това демонстрират данните в България от последните години при темповете, с които усилваме МРЗ. Този погрешен принцип бе оборен и от един от Нобеловите лауреати за стопанска система през тази година Дейвид Кард. Неговите опити и разбори за въздействието на минималната работна заплата върху пазара на труда демонстрират, че по-високата минимална работна заплата освен не води до загуба на работни места, а даже усилва заетостта, аргументират се от КНСБ.Нещо повече, налице е емпирична взаимозависимост сред нарастването на минималната работна заплата и растежа на стопанската система. Според Есенната макроикономическа прогноза на МФ от октомври 2021 година за последните шест години главен мотор на растежа на българската стопанска система е било вътрешното ползване, което потвърждава, че растежът на приходите дава пряк резултат върху генерирането на по-висок действителен стопански напредък, допълват от синдиката.Неверни са и изказванията, че растежът на минималната заплата ще попречи на участието на България в Еврозоната. Примерите на други включили се преди нас страни – като Латвия, да вземем за пример, демонстрира, че преди влизането в Еврозоната минималната работна заплата в страната годишно се е увеличавала с 25%. За тази година растежът е от 16 на 100. Аргументите за нарастване на МРЗ са доста. През тази година към септември месец на годишна база Национален статистически институт регистрира 14 % растеж на междинната работна заплата. В същото време минималната работна заплата е увеличена едвам с 6,6 на 100. Такава заплата сега получават 500 000 трудещи се българи. КНСБ предлага през идващите 4 година тя да пораства изпреварващо, с цел да успее страната ни да отстрани феномена „ работещи небогати “. Ако годишно МРЗ пораства със 17-18%, както предлага КНСБ, през 2025 година тя ще доближи размера на Заплатата за прехрана. Това значи, че в случай че двама работещи възрастни в едно тричленно домакинство, каквото е към този момент за жалост българското семейство, получават МРЗ, то би трябвало тя да е 1200 лева и тази сума да покрива това, което е належащо за издръжката му. Едва тогова можем да кажем, че няма да има работещи небогати. Искаме да е ясно, че ние не търсим никаква функционалност сред МРЗ и главните знаци на пазара на труда, само че това е методът, който възприема бизнесът и в този смисъл, даже и по този метод – тяхната теза не може да бъде доказана емпирично.
Настояваме да се приключи едностранното пояснение на МРЗ като разход за работодателя единствено и само от позиция на така наречен „ разходна конкурентоспособност”, като се подценява фактът, че МРЗ е приход за наемния служащ и повишението ѝ подтиква включването на работната мощ в пазара на труда, без да провокира несъответствия сред търсене и предложение.

КНСБ продължава да стои твърдо зад своите обективни претенции за растеж на приходите и за почтено заплащане на работещите българи.