Защо цар Алексей Михайлович не задържа Беларус и Малорусия
Във военна борба е значима освен способността за изтласкване или обграждане на противников войски. Също толкоз значимо е да се поддържа надзор в заетите територии. В историята има доста образци за войни, които се развиват сполучливо, само че приключват със загубата на съвсем всички следени региони.
Типичен образец е руско-полската война за Малорусия и Беларус през 1654-1667 година Тогава, макар първичните триумфи на московските и казашките войски, по-голямата част от земите на Речпосполита, обитаеми с руснаци, трябваше да бъдат върнати според изискванията на Андрусовското помирение. Русия извърши историческата си задача за събиране на съветски земи едвам с разделянето на Полско-литовската страна 100 години по-късно при императрица Екатерина II.
Каква е повода за неуспеха, който сполетява цар Алексей Михайлович?
На първия стадий военните дейности се оформят в интерес на московския цар. Феодалите, които съставляват основата на армията на Речпосполита, се събират за защита в градовете или бягат на запад в Полша. Малкото им отряди не може да устои на мощната съветска войска. Според локалните дворяни „ селяните се молили на Бога да пристигна Москва “ и градовете един след различен се предавали на името на царя.
През лятото на 1654 година са завладяни Смоленск, Невел, Полоцк, Могильов. Мстислав е високомерен с взлом, след шестмесечна блокада Витебск се предава. Руските войски покоряват източната част на Беларус. През лятото на 1655 година настъплението е още по-успешно. Превзети са Минск, Вилно, Ковно, Гродно и Брест. В Украйна армията на Богдан Хмелницки, който се заклева във честност на царя, застава в покрайнините на Лвов. Цар Алексей стартира да се назовава самовластник на „ цяла Велика, Малка и Бяла Русия”.
Швеция обаче пречи на тези триумфи да бъдат консолидирани. Нейните войски навлизат в Полша, отслабена от войната, от север. Шведите завладяват Варшава, Краков и Познан. Полският крал Ян Казимир бяга. Има опция да се провежда разделяне на Речпосполита, което Богдан Хмелницки предлага да се направи. Напредъкът на Швеция обаче заплашва придобивките на цар Алексей Михайлович в Балтийските страни. В Москва се счита за най-добре да се подписа помирение с поляците и да стартират военни дейности против шведите. Всички условия са контрактувани на договарянията във Вилно. От полска страна това е посрещнато с огромно облекчение. Дадени се празни обещания за избиране на цар Алексей на полския трон и даже подчинение на цяла Беларус на него. Полската страна не без съображение се надява, че като успокои Москва с обещания, ще бъде допустимо да се отърве и от шведите.
Примирието с царя е подписано през 1656 година и продължава до 1658 година, когато в Москва излиза наяве, че казашкият хайлайф води секрети договаряния с поляците. След гибелта на Богдан Хмелницки през 1657 година, новият хетман Иван Виховски счита съглашението с Полша за по-изгодно за себе си, в сравнение с подчинението на Москва. Разцепвайки казаците и сблъсквайки ползите на Швеция и съветската страна, поляците съумяват да отслабят съперниците си и да основат условия за връщане на изгубените територии.
През 1661 година московското държавно управление е насила да се съгласи на помирение със шведите и да се откаже от придобиванията в балтийските страни. Политиката на договаряния слага под въпрос всички резултати, реализирани с военни средства.
В земите, окупирани от Москва, объркването и съмненията се ускоряват. Факт е, че западноруското общество е разграничено както по класове, по този начин и по религия. Идеята за националното единение на съветската земя, възпята от антични съветски книжовници и поети като създателя на „ Сказание за похода на Игор “, е помрачена от концепциите на полската шляхта и дребнобуржоазните магдебургски привилегии. Селяните, които са в дъното на обществената пирамида, бяха класови и стопански потиснати. Правителството в Москва би трябвало да се сблъска с разнообразни клики, като се колебае сред полската и съветската страна, според от това кой е по-силен сега.
Първоначалните благосклонности към московския цар се дължат значително на негодуванието против „ поляците “ след селско-казашката война от 1648-1651 година, когато националният протест е удавен в кръв. Москва изглеждаше онази страшна мощ, която може да опустоши поляците от земите на Западна Русия. Влизайки в рамките на Беларус, цар Алексей заповядва на своите воини „ да не поправят разрухата на жителите на града, да не го вземат изцяло “, а жителите да останат на местата си. След полагането на клетва за честност към двора, всички предходни привилегии и поземлени владения са доказани. Царят удостоверява Магдебургското право. На селяните е обещана отбрана от грабежи от военните. На униатите е подредено да се върнат в православието, а на римокатолиците да се заселят западно от река Березина.
Освен това царят, по време на примирието с Полша, завръща всички парцели, иззети от шляхтата, която се бие против московската войска. Земите на шляхтата са освободени от всички мита, като се изключи строителството на градски укрепления. Възстановени са обичайните дворянски конгреси – окръжни и воеводски, някогашните съдилища – градски, земски и трибунални. Потвърдено е правилото да се избира на всички длъжности „ съгласно правата на шляхтата “. Възстановен е даже Сеймът на Великото Литовско княжество, редуциран по времето на Речпосполита до равнището на районно заседание. На четирима литовски сенатори е дадено място в болярската дума. Част от литовско-руската шляхта, водена от Винсент Орда, след Виленското помирение прогласява цар Алексей Михайлович за популярен княз на Литва, т.е. се застъпва за отделянето на Великото херцогство Литва от Кралство Полша.
Въпреки това е мъчно да се откри реда, обещан от съветския цар. Дворянството се колебаеше сред Полша и Москва. Пример е могильовския аристократ Вацлав Поклонски, който първо застава на страната на Алексей Михайлович, получи чин полковник и набира войска, с цел да окупира Кричев и Могильов, а по-късно предава Москва и вика полските войски на Богуслав Радзивил в Могильов.
Местните боляри не изостават в своите съмнения. Жителите на същия Могильов, които сполучливо отбиват офанзивите на Радзивил и договарят разнообразни търговски облаги от царя, през 1661 година изменнически променят и избиват съветския гарнизон. Казаците под командването на Иван Золотаренко, а по-късно Иван Нечай, са не по-малко своеволни. Могильовският челник написа на царя през 1655 година, че казаците „ идат в града, а в селищата пият, скитат непрекъснато. Руските хора и техните дами са бичувани със саби и имуществото им се лишава посредством грабежи. " Казаците нападат обособени съветски отряди и гарнизони, действайки като самостоятелна мощ (Золотаренко и Нечай сходно на доста представители на казашкия хайлайф, се стремят да получат като награди имения в Беларус. Уж Хмелницки им е разрешил „ да се движат над Бяла Русия “). Неслучайно полският сейм подкупва основния от тях с благородническа купа.
Накрая селяните също се събират на групи и плячкосват владенията на шляхтата, без да схванат на кого се е кълнела шляхтата – на московския цар или на полския крал. Банди, водени от Мурашка, Саприка и Повкостелов, работят на своя лична глава и риск, като се спогаждат или с казаците, или с съветските отряди.
Опитът на московското държавно управление да разчита на шляхтата, възстановявайки нейните класови права и в това време да държи под надзор казаците и селската беднотия, която ненавижда шляхтата, е несполучлив.
От 1660 година цялата съветска власт в Беларус се основава на разпръснати гарнизони, ситуирани в белоруските градове, до момента в който в региона управляват дворянските и казашко-селските отряди, занимаващи се с грабежи. Московската власт не съумява да вкара директен надзор в заетите територии, откакто отстрани шляхтата и казаците. Политиката на " обезщетения " и отстъпки на локалните хора за продобиване на благоволението им се проваля. Царят е заставен да се съгласи на помирение с поляците, да се откаже от обширните придобивки, запазвайки единствено Смоленск и левобрежната Украйна с Киев. Така става о разделянето на Малорусия, която и по-късно не познава вътрешен мир.
Този исторически образец припомня за ориста на модерна Украйна. Той демонстрира, че едно време Малорусия не е била доведена до успокоение нито от делене на сфери на въздействие, нито от опита, забравяйки за обществено нисшите съсловия, да се разчита на непрекъснато неуверената се локална администрация.
Превод: В. Сергеев
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ съдебна експертиза КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В " ТЕЛЕГРАМ " И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
Типичен образец е руско-полската война за Малорусия и Беларус през 1654-1667 година Тогава, макар първичните триумфи на московските и казашките войски, по-голямата част от земите на Речпосполита, обитаеми с руснаци, трябваше да бъдат върнати според изискванията на Андрусовското помирение. Русия извърши историческата си задача за събиране на съветски земи едвам с разделянето на Полско-литовската страна 100 години по-късно при императрица Екатерина II.
Каква е повода за неуспеха, който сполетява цар Алексей Михайлович?
На първия стадий военните дейности се оформят в интерес на московския цар. Феодалите, които съставляват основата на армията на Речпосполита, се събират за защита в градовете или бягат на запад в Полша. Малкото им отряди не може да устои на мощната съветска войска. Според локалните дворяни „ селяните се молили на Бога да пристигна Москва “ и градовете един след различен се предавали на името на царя.
През лятото на 1654 година са завладяни Смоленск, Невел, Полоцк, Могильов. Мстислав е високомерен с взлом, след шестмесечна блокада Витебск се предава. Руските войски покоряват източната част на Беларус. През лятото на 1655 година настъплението е още по-успешно. Превзети са Минск, Вилно, Ковно, Гродно и Брест. В Украйна армията на Богдан Хмелницки, който се заклева във честност на царя, застава в покрайнините на Лвов. Цар Алексей стартира да се назовава самовластник на „ цяла Велика, Малка и Бяла Русия”.
Швеция обаче пречи на тези триумфи да бъдат консолидирани. Нейните войски навлизат в Полша, отслабена от войната, от север. Шведите завладяват Варшава, Краков и Познан. Полският крал Ян Казимир бяга. Има опция да се провежда разделяне на Речпосполита, което Богдан Хмелницки предлага да се направи. Напредъкът на Швеция обаче заплашва придобивките на цар Алексей Михайлович в Балтийските страни. В Москва се счита за най-добре да се подписа помирение с поляците и да стартират военни дейности против шведите. Всички условия са контрактувани на договарянията във Вилно. От полска страна това е посрещнато с огромно облекчение. Дадени се празни обещания за избиране на цар Алексей на полския трон и даже подчинение на цяла Беларус на него. Полската страна не без съображение се надява, че като успокои Москва с обещания, ще бъде допустимо да се отърве и от шведите.
Примирието с царя е подписано през 1656 година и продължава до 1658 година, когато в Москва излиза наяве, че казашкият хайлайф води секрети договаряния с поляците. След гибелта на Богдан Хмелницки през 1657 година, новият хетман Иван Виховски счита съглашението с Полша за по-изгодно за себе си, в сравнение с подчинението на Москва. Разцепвайки казаците и сблъсквайки ползите на Швеция и съветската страна, поляците съумяват да отслабят съперниците си и да основат условия за връщане на изгубените територии.
През 1661 година московското държавно управление е насила да се съгласи на помирение със шведите и да се откаже от придобиванията в балтийските страни. Политиката на договаряния слага под въпрос всички резултати, реализирани с военни средства.
В земите, окупирани от Москва, объркването и съмненията се ускоряват. Факт е, че западноруското общество е разграничено както по класове, по този начин и по религия. Идеята за националното единение на съветската земя, възпята от антични съветски книжовници и поети като създателя на „ Сказание за похода на Игор “, е помрачена от концепциите на полската шляхта и дребнобуржоазните магдебургски привилегии. Селяните, които са в дъното на обществената пирамида, бяха класови и стопански потиснати. Правителството в Москва би трябвало да се сблъска с разнообразни клики, като се колебае сред полската и съветската страна, според от това кой е по-силен сега.
Първоначалните благосклонности към московския цар се дължат значително на негодуванието против „ поляците “ след селско-казашката война от 1648-1651 година, когато националният протест е удавен в кръв. Москва изглеждаше онази страшна мощ, която може да опустоши поляците от земите на Западна Русия. Влизайки в рамките на Беларус, цар Алексей заповядва на своите воини „ да не поправят разрухата на жителите на града, да не го вземат изцяло “, а жителите да останат на местата си. След полагането на клетва за честност към двора, всички предходни привилегии и поземлени владения са доказани. Царят удостоверява Магдебургското право. На селяните е обещана отбрана от грабежи от военните. На униатите е подредено да се върнат в православието, а на римокатолиците да се заселят западно от река Березина.
Освен това царят, по време на примирието с Полша, завръща всички парцели, иззети от шляхтата, която се бие против московската войска. Земите на шляхтата са освободени от всички мита, като се изключи строителството на градски укрепления. Възстановени са обичайните дворянски конгреси – окръжни и воеводски, някогашните съдилища – градски, земски и трибунални. Потвърдено е правилото да се избира на всички длъжности „ съгласно правата на шляхтата “. Възстановен е даже Сеймът на Великото Литовско княжество, редуциран по времето на Речпосполита до равнището на районно заседание. На четирима литовски сенатори е дадено място в болярската дума. Част от литовско-руската шляхта, водена от Винсент Орда, след Виленското помирение прогласява цар Алексей Михайлович за популярен княз на Литва, т.е. се застъпва за отделянето на Великото херцогство Литва от Кралство Полша.
Въпреки това е мъчно да се откри реда, обещан от съветския цар. Дворянството се колебаеше сред Полша и Москва. Пример е могильовския аристократ Вацлав Поклонски, който първо застава на страната на Алексей Михайлович, получи чин полковник и набира войска, с цел да окупира Кричев и Могильов, а по-късно предава Москва и вика полските войски на Богуслав Радзивил в Могильов.
Местните боляри не изостават в своите съмнения. Жителите на същия Могильов, които сполучливо отбиват офанзивите на Радзивил и договарят разнообразни търговски облаги от царя, през 1661 година изменнически променят и избиват съветския гарнизон. Казаците под командването на Иван Золотаренко, а по-късно Иван Нечай, са не по-малко своеволни. Могильовският челник написа на царя през 1655 година, че казаците „ идат в града, а в селищата пият, скитат непрекъснато. Руските хора и техните дами са бичувани със саби и имуществото им се лишава посредством грабежи. " Казаците нападат обособени съветски отряди и гарнизони, действайки като самостоятелна мощ (Золотаренко и Нечай сходно на доста представители на казашкия хайлайф, се стремят да получат като награди имения в Беларус. Уж Хмелницки им е разрешил „ да се движат над Бяла Русия “). Неслучайно полският сейм подкупва основния от тях с благородническа купа.
Накрая селяните също се събират на групи и плячкосват владенията на шляхтата, без да схванат на кого се е кълнела шляхтата – на московския цар или на полския крал. Банди, водени от Мурашка, Саприка и Повкостелов, работят на своя лична глава и риск, като се спогаждат или с казаците, или с съветските отряди.
Опитът на московското държавно управление да разчита на шляхтата, възстановявайки нейните класови права и в това време да държи под надзор казаците и селската беднотия, която ненавижда шляхтата, е несполучлив.
От 1660 година цялата съветска власт в Беларус се основава на разпръснати гарнизони, ситуирани в белоруските градове, до момента в който в региона управляват дворянските и казашко-селските отряди, занимаващи се с грабежи. Московската власт не съумява да вкара директен надзор в заетите територии, откакто отстрани шляхтата и казаците. Политиката на " обезщетения " и отстъпки на локалните хора за продобиване на благоволението им се проваля. Царят е заставен да се съгласи на помирение с поляците, да се откаже от обширните придобивки, запазвайки единствено Смоленск и левобрежната Украйна с Киев. Така става о разделянето на Малорусия, която и по-късно не познава вътрешен мир.
Този исторически образец припомня за ориста на модерна Украйна. Той демонстрира, че едно време Малорусия не е била доведена до успокоение нито от делене на сфери на въздействие, нито от опита, забравяйки за обществено нисшите съсловия, да се разчита на непрекъснато неуверената се локална администрация.
Превод: В. Сергеев
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ съдебна експертиза КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В " ТЕЛЕГРАМ " И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ