Вътрешното ядро на Земята може да е спряло и да

Вътрешното ядро на Земята може да е спряло и да е обърнало въртенето си, допуска ново изследване. Земетресенията и нуклеарните детонации могат да изпратят сеизмични талази през мистериозното ядро от твърдо желязо. Тези талази подсказват, че ядрото е трансформирало посоката си през 70-те години на предишния век и може да претърпи ново превръщане през днешния ден.

Живеейки на земната повърхнина, ние виждаме единствено към 0,5% от планетата. Дълбоко под кората, по-късно горещата скална тога, по-късно втечненото външно ядро, се крие една от най-големите мистерии на нашата планета: твърдото желязно ядро в центъра.

Тази желязна топка – вътрешното ядро на Земята – може неотдавна да е спряла да се върти, след което да е обърнала посоката си без забележима причина, откри ново изследване. Това може да звучи апокалиптично, само че в действителност не е. Учените не считат, че това ще промени доста живота на повърхността, макар, че може да го обърка.

„ Вероятно е нещо обикновено, само че ние не желаеме да имаме неща, които не разбираме надълбоко в Земята “, сподели Джон Видейл, геофизик от Университета на Южна Калифорния, пред The Washington Post. Публикувано в списанието Nature Geoscience в понеделник, рецензираното проучване допуска, че твърдото вътрешно ядро на Земята може да претърпи промени в ротацията си на всеки няколко десетилетия.

Учените не могат да гледат непосредствено вътрешното ядро, само че могат да получат подмятания за активността му от мощни трусове и проби на нуклеарни оръжия от Студената война, които са изпратили сеизмични талази, отекващи през центъра на Земята. Тези дълбоки сеизмични талази демонстрираха, че ядрото е формирано най-вече от чисто, твърдо желязо и никел и че може да се върти малко по-бързо от останалата част от Земята.

Ако вътрешното ядро беше инертно, въртящо се в сходство с външните пластове на планетата, сходни талази трябваше да минават по сходни пътища през него. Но с течение на времето придвижването на тези талази се трансформира, което демонстрира, че самото ядро се трансформира. Въртенето е едно от водещите пояснения за тези сеизмични несъответствия.

Новото изследване преглежда деликатно сеизмичните талази от 60-те години на предишния век до наши дни. Изследователите откриха чудноватост, която стартира през 2009 година: през последното десетилетие пътищата на сходни сеизмични талази не се трансформират. Това допуска, че вътрешното ядро може да е спряло да се върти по това време.

Данните от две двойки нуклеарни гърмежи загатват за сходна пауза към 1971 година, като ядрото се върти на изток по-късно, което кара откривателите да имат вяра, че вътрешното ядро може да спре и да обърне въртенето си на всеки 70 години. Теорията е, че магнитното поле на Земята дърпа вътрешното ядро и го кара да се върти, до момента в който гравитационното поле на мантията основава противоположна мощ, увличайки вътрешното ядро. На всеки няколко десетилетия една мощ може да надделее над другата, променяйки въртенето на огромната желязна топка.

Обясняването на тези странности в сеизмичния запис е мъчно и включва спекулации, защото има толкоз малко информация за вътрешното ядро. Друго пояснение е, че повърхността на вътрешното ядро се трансформира с времето и чевсъщност не цялата желязна топка се върти. Лианшин Уен (Lianxing Wen), сеизмолог от университета Stony Brook, разисква тази доктрина в публикация от 2006 година и към момента стои зад нея и през днешния ден. Той споделя на The Washington Post, че това би обяснило паузите през 1971 и 2009 година „ Това проучване пояснява неправилно сеизмичните сигнали, породени от епизодични промени на повърхността на вътрешното ядро на Земята “, сподели Уен пред Post.

Новото проучване може да помогне да се хвърли спомагателна светлина върху мистериозната природа на вътрешното ядро и по какъв начин то взаимодейства с другите пластове на Земята. Въпреки това може да мине доста време, преди учените да съберат цялостната картина – в случай че въобще в миналото го създадат. „ Със сигурност е допустимо в никакъв случай да не го разберем “, сподели Видейл пред The New York Times.

Все отново той сподели: „ Аз съм оптимист. Парчетата ще си дойдат на мястото някой ден. “ Дотогава Видейл и сътрудниците му просто ще продължат да слушат сеизмичните талази, които пътуват от едната страна на планетата до другата, напряко през желязното ядро, което самите откриватели в никакъв случай не могат да доближат.