Как да преборя вътрешните страхове?
Вътрешните страхове ни пречат да създадем първата крачка към щастливите промени. Но това не значи, че би трябвало да останем в ролята на жертва.
Колкото и да е безнадеждна обстановката, не трябва да се отчайвате и да се самосъжалявате. Първата стъпка е да разберете по какъв начин можете да си помогнете и да разрешите казуса. Разбира се, това ще бъде доста по-трудно, в случай че вътрешният спор назрява от години, а външните условия единствено го подхранват.
На 54 години съм, само че се усещам като на 65. Нямам сили за нищо, само че не преставам да се занимавам с всички домашен отговорности, заставам с часове до печката, с цел да угодя на околните си.
Въпреки че животът ми не е елементарен, имах огромен шанс със фамилията си. Синът и щерка ми ме подариха с прелестни внуци. Много ги обичам. Наистина желая да бъда потребна за децата и брачна половинка си. Но с него нещата не вървят толкоз безпрепятствено.
Знам, че Андрей ми изневерява от доста години. Той в никакъв случай не го е крил. Съпругът ми спря да ми обръща внимание. Женени сме от 30 години.
Вижте още: Дъщеря ми не приема щастието ми
Заради внуците си се пробвам да запазя хармонията в фамилията. Но всеки ден имам все по-малко сили. Може би, просто би трябвало да си потегли? Имам дребен едностаен апартамент, който наследих от майка си. Сега го давам чартърен.
Отдавна мисля да се преместя там, само че вътрешните страхове ме стопират да го направя. Ако си потегли, ще запазя, каквото е останало от здравето, гордостта и достолепието ми. Но страхът, който живее в мен, побеждава всеки ден. Как ще живеят моите внуци, виждайки, че техните баба и дядо към този момент не са дружно? Винаги съм желала да бъда образец за тях.
