Васил Тодоров е доктор по право, главен секретар на БТПП,

...
Васил Тодоров е доктор по право, главен секретар на БТПП,
Коментари Харесай

Фирмите не искат заеми, а грантове

Васил Тодоров е лекар по право, основен секретар на БТПП, член на Изпълнителния и на Управителния съвет на БТПП
Докато бизнесът страдаше, в администрацията подвигнаха заплати с до 30% по преценка на шефаСхемата 60 на 40 би трябвало да стане 80 на 0Подкрепата да е за софтуерна рационализация, вместо за иновацииПо Плана за възобновяване насочването на огромен запас към дългови принадлежности ще остави средствата неусвоени, споделя Васил Тодоров в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
- Господин Тодоров, по какъв начин ще коментирате новите ограничения за поддръжка на бизнеса, които служебните министри показаха в края на предходната седмица?

- Оценяваме позитивно напъните на служебното държавно управление да продължи съществуващи ограничения в поддръжка на бизнеса и да сътвори нови в изискванията на стеснен финансов запас и неспособност да се извърши актуализация на държавния бюджет. БТПП поддържа предлагането за даване на портфейлни гаранции на предприятия с най-малко 3-годишна история при кандидатстване за разпределяне на заеми до 3 млн. лв.. Облекчените условия ще бъдат тласък за бизнесмените и ще допринесат за вливане на нови средства в бизнеса. Подкрепяме и продължаването на мярката 60/40 за още два месеца - юни и юли, само че договарянията с държавното управление към момента не са завършили.  БТПП неведнъж е изразявала позиция, че следва да се промени формата на тази мярка като се трансформира в 80/0 и работодателите бъдат освободени от обвързване да заплащат заплата и осигуровки на служащи, чиято активност е прекратена. В първите месеци на рецесията обезпечаването на 100% заплащане на служащи и чиновници (покрито от страната и работодателя в съответствие 60/40) беше обосновано с оглед форсмажорните условия на коронавирус пандемията и опцията на доста работодатели да влагат налични средства, с цел да запазят своите служащи. Но продължителният интервал на здравната рецесия и тежките стопански последствия внезапно ограничиха опциите на предприятията да заплащат тези 40%. Затова  БТПП предложи смяна. Въпреки обосноваността на нашата позиция, към сегашния миг служебното държавно управление възнамерява да резервира главните параметри на мярката, защото една смяна би изисквала нова нотификация от Европейската комисия и, надлежно, загуба на време, което в сегашния спешен миг не е целесъобразно. Помощта би трябвало да стига до предприятията бързо. Оценяваме позитивно и напъните на министерството на стопанската система да предложи и отбрани по-висок дял от средствата по Националния проект за възобновяване и резистентност да бъдат ориентирани към предприятията. Но тук се открояват и някои разлики. Проучване демонстрира, че нашите членове поддържат съществуващите грантови схеми и вероятно ориентиране на голям финансов запас към дългови и дялови принадлежности може да докара до неусвояване на огромна част от тези средства. Но и при грантовите схеми е нужна смяна. Предприятията в направените до момента анкети възразяват против дългите периоди за разглеждане на плановите оферти и  против дългите периоди при верификация на разноските и изплащането на грантовите суми.

С запаси се отнасяме и към предлагането всички средства да се насочат за нововъведения. Считаме, че ползата на българските предприятия е най-силно фокусиран към процедурите за софтуерна рационализация и в тази тенденция следва да се насочи най-големият финансов запас. Следва да се откри верният баланс и съответствие сред нововъведения и софтуерна рационализация, като се регистрира фактът, че на никое място по света иновационната активност не е всеобща. Създаването на една международна, европейска или даже национална иновация изисква доста време и запас. Тя дава обилни конкурентни преимущества за съответната компания, дърпа стопанската система напред, само че в никакъв случай не може да бъде всеобщо събитие.

- Отговарят ли ограниченията на това, което желаят от Асоциацията на организациите на българските работодателите - публичният запас да бъде ориентиран там, където има потребност и да не се разпилява за тези, които могат да минат и без него?

- БТПП е на мнение, че средствата би трябвало да бъдат фокусирани към тези, които макар компликациите през миналата година и началото на тази, не стопираха своята активност и резервираха своите служащи и чиновници.

- Изтече мораториумът върху заемите на банките. Бизнесът може ли да си заплаща отговорностите?

- Това беше една от най-важните ограничения за поддръжка на предприятията в пандемията, която стартира от март 2020 година По данни на Българска народна банка са отсрочени над 13 хиляди заема на предприятия за над 7 милиарда лева, при кандидатствали 14,4 хиляди компании за 7,5 милиарда лева За фирмите, подали претенции за отлагане на заплащанията по лихви и/или главници до края на март 2021 година, срокът от 9 месеца ще изтече в края на 2021 г.С оглед на събитието, че пандемичната конюнктура не е завършила, бизнесът към момента изпитва усложнения. По-ясна прогноза ще може да се даде при анулацията на изключителната епидемиологична конюнктура, когато се чака равнищата на болни да са ниски, а на имунизирани и преболедували да са високи. Това ще са тласъци за по-голяма икономическа интензивност и сигнал за нови вложения.

- Какво още би трябвало да направи служебното държавно управление за възобновяване и какво да приготви за идващото Народно заседание?

- На първо място, служебното държавно управление би трябвало да провежда почтени и транспарантни избори, това е главната му задача по конституция. То би трябвало да организира масирана осведомителна акция и да обезпечи добра логистика във връзка с имунизацията на популацията. Служебното държавно управление следва да завърши измененията в Националния проект за възобновяване и резистентност и да го подава в Европейската комисия. Отделните министерства би трябвало да довършат договарянията по плановете на нови оперативни стратегии за интервала 2021-2027 година, защото там има очакван забележителен финансов запас. Не бива да се позволява грешката от предходни години, когато договарянето и стартирането на тези стратегии постоянно се забавяше през първата година.

- В кои браншове стартира възобновяване на стопанската система?

- Възстановяването на стопанската система стартира, само че то няма да бъде отмерено и мигновено. То е и директно обвързвано с епидемиологичната конюнктура у нас и по света. Първата цел е да достигнем предпандемичните равнища на напредък, само че това към момента следва. Позитивни трендове се регистрират в ИКТ бранша (+16%), финансовите и куриерските услуги (+25,3%), в архитектурните и инженерни действия (+27,9%), и други действия. Но при въздушния превоз (с 25,9% спад на оборота за първо тримесечие на 2021 година по отношение на същия интервал на 2020 г.) и туристическите действия (с 53,7% спад) отчитаме към момента фрапантна разлика на оборотите по отношение на равнищата преди пандемията. Там възобновяване ще трае доста по-дълго и това ще рефлектира и върху други свързани браншове.

- Какви са прогнозите Ви за 2021 година?

- Очакванията са стопанската система на страната да продължи да се възвръща, само че това ще е постепенно. В пролетната прогноза на Европейска комисия се чака растежът на Брутният вътрешен продукт да доближи 3,5% през 2021 година и близо 5% през 2022 година Тези трендове са обусловени от естественото действие на стопанската система с гладко възобновяване, тъй че всяко вероятно затваряне може да утежни упованията. Пандемията направи нашите предприятия по-пестеливи, усъвършенстваха се разноските и това може да бъде значим детайл в повишение на конкурентоспособността им на международните пазари. Много от предприятията  вложиха средства и покачиха доста своята степен на цифровизация.   

- Ще може ли инфлацията да бъде овладяна на " здравословно " равнище?

- Засега инфлацията е овладяна. През 2020 година наклонността е към понижение на потребителските цени на нехранителните артикули, а темпът на приръст на цените на храните и услугите се забави. За 2020 година годишната инфлация е на равнища от 1,7%, като най-сериозното нарастване в цените на стоките и услугите е при финансовите услуги (23,9%), олиото (20,1%), газта (12,9%). По данни на Национален статистически институт към април 2021 година показателят на потребителските цени доближава 2% по отношение на април 2020 година, което се счита за здравословно равнище, съгласно ЕЦБ.

- Как ще коментирате досегашната политика на приходите - заплатите в администрацията порастват по-бързо от тези в частния бранш, стават по-високи от възнагражденията, които могат да дадат частниците и фрагментите бягат на държавна работа. Създава ли това дисбаланс на пазара на труда?

- Това е извънредно неприятна наклонност. В годината на пандемия възнагражденията на не дребна част от администрацията бяха увеличени с до 30% по убеждение на директния началник. В същото време сериозна част от предприятията изпитваха обилни стопански компликации, цели предприятия или елементи от тях преустановиха активност.БТПП не е срещу нарастването на възнагражденията, само че то следва да е обвързано с повишение на продуктивността на труда, с усъвършенстване на броя на администрацията, с по-бързото и положително обслужване на бизнеса и жителите, със редуциране на периодите и не на последно място - с въвеждането на електронно ръководство. Не дребна част от чиновниците се насочиха към публичния бранш освен поради възнагражденията, само че и поради икономическата конюнктура на пазара, където съществуваше огромна степен на неустановеност за бъдещото развиване на обособените бизнеси.

 
Позиция на БТПП по отношение на предлагането за разглеждане в Министерски съвет на лист с работодатели с право да наемат студенти, чието образование ще се покрие от страната
Поредният отчет, сътворен от министри от предходното държавно управление, ще сътвори напрежение измежду българските работодатели. В т. 8 от дневния ред на съвещание на Министерски съвет, което беше планувано да се организира на 09.06.2021 година, е планувано да се одобри отчет, квалифициран от някогашния министър на образованието и науката. Предлага се за одобрение лист на работодатели, които имат право да подписват контракти по реда на член 95а, алинея 1 от Закона за висшето обучение. След одобряването от страна на държавното управление включените в листата работодатели ще могат да наемат студенти, чиито разноски за образование ще бъдат поети от страната. Това ще помогне за оставането в България на тези студенти и след приключването на периода им на образование.В рамките на нормативна процедура всички работодателски организации направиха допитване до своите членове и на база постъпили поръчки изпратиха до министъра на образованието и науката от предходния кабинет лист с предприятия, които желаят да наемат на работа студенти. Резултатът от предложенията на работодателските организации е " впечатляващ "! МОН сподели за следващ път изборен метод и неравноправно отнасяне. В отчет до Министерски съвет е посочено, че са признати предложенията единствено на една работодателска организация. Предложенията на останалите не са били включени в крайния лист. От препоръчаните от БТПП 36 предприятия са утвърдени единствено 2. Но отвън обстоятелството на безапелационният отвод, можем да погледнем на този изборен метод и от различен ъгъл. МОН е предложило за утвърждение лист с 146 предприятия, от които 61 са лечебни заведения и 33 са с държавно присъединяване. От 419 000 регистрирани предприятия единствено 52 с частен капитал ще получат поддръжка. Това е още едно доказателство към явно основателните рецензии, че страната в последните години неравноправно третира и изборно поддържа икономически субекти и концентрира голям обществен финансов запас към държавни структури.Надяваме се служебното държавно управление да преразгледа листата и предложенията на работодателските организации да бъдат признати.
Източник: standartnews.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР