The Washington Post: Как трябва да изглежда разумната политика по отношение на Украйна
Вашингтон. Отчитайки повишаването на напрежението сред Съединените щати и Русия поради десетки хиляди съветски бойци, групирани край украинската граница, неотдавнашните телефонни диалози на президента Байдън с съветския президент Владимир Путин и оповестяването на руско-американски договаряния, които ще се проведат в Женева на 10 януари са рационални и дълго чакани ограничения, написа Катрина ван ден Хьовел - издател и публицистичен шеф на списание Nation, вицепрезидент на Американския комитет за консенсус сред Съединени американски щати и Русия на страниците на вестник The Washington Post в материал, показан без редакторска интервенция.
Но облекчаването на напрежението няма да е елементарно. Путин принуди американската страна да договаря благодарение на военно струпване покрай границите на Украйна и обществено изиска избрани гаранции: че Украйна няма да стане член на НАТО, че НАТО към този момент няма да се уголемява на изток, че Съединени американски щати няма да разполагат ракети покрай съветските граници, че НАТО ще понижи военното си наличие в Източна и Централна Европа. Администрацията на Байдън незабавно отхвърли тези червени линии.
Но вместо да изисквате деескалация, преди страните да реализират някакъв прогрес в договарянията, представете си каква би била обстановката, в случай че Байдън направи първите стъпки към договарянията сред двете страни. Как може да наподобява рационалната политика на Съединените щати?
Ще би трябвало да се стартира с съществено преразглеждане на личните опасения за сигурността на Съединените щати – и кои от тези опасения са предпочитани във „ външната политика за междинната класа “. Без подозрение световната пандемия, която към този момент е лишила живота на 824 хиляди американци и продължава, ще се подреди преди всичко в този лист. Справянето с това предизвикателство изисква големи старания както от Съединените щати, по този начин и от света - старания за обезпечаване на ваксини и системи за публично опазване на здравето, които могат дейно да тестват, лекуват и наблюдават инфектираните и контактните с тях лица.
Следващата точка ще бъде екзистенциалната опасност от пагубно изменение на климата, което към този момент коства милиарди долари и убива доста хора вследствие на рискови метеорологични феномени. Това ще изисква освен създаването на нов „ зелен “ курс в Съединените щати, само че и ангажиране с други страни – по-специално Китай и Индия – за ускорение на прехода към чисти енергийни източници.
Освен това има доста вътрешни проблеми, които би трябвало да бъдат решени: увеличение на броя на „ смъртните случаи от обезсърчение “, намаляването на продължителността на живота, голямото неравноправие, междурасовите напрежения, това, че народна власт се намира „ под блокада “. За да се решат тези проблеми, е належащо да се изоставят приключенията в чужбина – т.е. да се избегне възобновяването на „ безконечната “ военна акция в Афганистан и да се спрат бомбардировките за елиминиране на съответни хора.
В този подтекст Байдън ще би трябвало съществено да преразгледа отношението си към Русия и Украйна.
Съединените щати нямат обилни ползи в националната сигурност в Украйна. Гражданската война последователно придобива интернационален темперамент и прераства в геополитическа битка. Украинският народ е разграничен, а милиони украинци приказват съветски и гледат на изток. Коефициентът на беднотия в тази страна е над 50%. Съединени американски щати не би трябвало да пропиляват парите и силата, нужни за възобновяване на Украйна от вътрешната страна.
През 1998 година уважаваният посланик Джордж Кенан вярно предвижда, че Русия ще „ реагира задоволително враждебно “, в случай че НАТО се разшири на изток. „ Считам това за трагична неточност “, сподели той. „ Тази агресия ще накара бащите-основатели на нашата страна да се извърнат в гробовете си. Ние обещахме да защитим редица страни, макар че нямаме нито ресурсите, нито волята за това. " Оттогава алиансът на НАТО одобри в редиците си 11 страни, които или са били някогашни руски републики, или са били част от Организацията на Варшавския контракт. Не е изненадващо, че разширението на НАТО сближи Русия и Китай, стратегическо крушение, което Съединените щати не трябваше да позволяват.
Ако Байдън беше анализирал обстановката по-рано, той евентуално щеше да реши да понижи напрежението с Русия, с цел да може да се концентрира върху решаването на същинските проблеми със сигурността на Америка. А удължаването на контракта START III би било единствено първата стъпка.
Вместо да усилва военната помощ за Украйна и безотговорните диалози, че Украйна в последна сметка ще стане член на НАТО, Байдън можеше да призове за взаимни гаранции за независимостта и неутралитета на Украйна. Съединените щати и НАТО биха могли да се спогодят да не разполагат войски и оръжия в някогашните руски републики, а Русия може да подсигурява, че няма да заплашва тези страни във боен проект. И двете страни биха могли дават обещание да не се намесват във вътрешната политика на по-малки страни.
Тъй като НАТО към този момент погълна доста от някогашните руски републики - чак до границите на Русия - ще бъде прекомерно мъчно по политически аргументи да се върне обратно. Но даже на този късен стадий декларацията за самостоятелност и неутралитет на Украйна според интернационално съглашение - евентуално под егидата на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации или Организацията за сигурност и съдействие в Европа - ще помогне за понижаване на напрежението и ще направи допустимо трайното преустановяване на огъня.
Байдън към този момент беше обект на обстрел от двупартийни ястреби за това, че въобще се съгласи на договарянията. Но все пак войнствено бръщолевене, същинските ползи на Америка за сигурността са ясни. И Украйна не е измежду тях. Дори Украйна да беше член на НАТО, нито един американски президент не би се съгласил да влезе във война с Русия, с цел да я отбрани. Парадоксално, в този момент НАТО съществува по доста способи, с цел да ръководи рисковете, подбудени от самото битие на този алианс. Съединени американски щати са извънредно заинтригувани от намаляване на напрежението в връзките им с Русия и от запазването на независимостта на страните, ситуирани по нейните граници. Това може да не е най-популярната позиция в границите на националната сигурност през днешния ден, само че безспорно е по-разумна от общоприетото мнение, което подтиква Съединени американски щати да взе участие в кървавия спор покрай границите на Русия.
Превод и редакция: Юлиян Марков
Но облекчаването на напрежението няма да е елементарно. Путин принуди американската страна да договаря благодарение на военно струпване покрай границите на Украйна и обществено изиска избрани гаранции: че Украйна няма да стане член на НАТО, че НАТО към този момент няма да се уголемява на изток, че Съединени американски щати няма да разполагат ракети покрай съветските граници, че НАТО ще понижи военното си наличие в Източна и Централна Европа. Администрацията на Байдън незабавно отхвърли тези червени линии.
Но вместо да изисквате деескалация, преди страните да реализират някакъв прогрес в договарянията, представете си каква би била обстановката, в случай че Байдън направи първите стъпки към договарянията сред двете страни. Как може да наподобява рационалната политика на Съединените щати?
Ще би трябвало да се стартира с съществено преразглеждане на личните опасения за сигурността на Съединените щати – и кои от тези опасения са предпочитани във „ външната политика за междинната класа “. Без подозрение световната пандемия, която към този момент е лишила живота на 824 хиляди американци и продължава, ще се подреди преди всичко в този лист. Справянето с това предизвикателство изисква големи старания както от Съединените щати, по този начин и от света - старания за обезпечаване на ваксини и системи за публично опазване на здравето, които могат дейно да тестват, лекуват и наблюдават инфектираните и контактните с тях лица.
Следващата точка ще бъде екзистенциалната опасност от пагубно изменение на климата, което към този момент коства милиарди долари и убива доста хора вследствие на рискови метеорологични феномени. Това ще изисква освен създаването на нов „ зелен “ курс в Съединените щати, само че и ангажиране с други страни – по-специално Китай и Индия – за ускорение на прехода към чисти енергийни източници.
Освен това има доста вътрешни проблеми, които би трябвало да бъдат решени: увеличение на броя на „ смъртните случаи от обезсърчение “, намаляването на продължителността на живота, голямото неравноправие, междурасовите напрежения, това, че народна власт се намира „ под блокада “. За да се решат тези проблеми, е належащо да се изоставят приключенията в чужбина – т.е. да се избегне възобновяването на „ безконечната “ военна акция в Афганистан и да се спрат бомбардировките за елиминиране на съответни хора.
В този подтекст Байдън ще би трябвало съществено да преразгледа отношението си към Русия и Украйна.
Съединените щати нямат обилни ползи в националната сигурност в Украйна. Гражданската война последователно придобива интернационален темперамент и прераства в геополитическа битка. Украинският народ е разграничен, а милиони украинци приказват съветски и гледат на изток. Коефициентът на беднотия в тази страна е над 50%. Съединени американски щати не би трябвало да пропиляват парите и силата, нужни за възобновяване на Украйна от вътрешната страна.
През 1998 година уважаваният посланик Джордж Кенан вярно предвижда, че Русия ще „ реагира задоволително враждебно “, в случай че НАТО се разшири на изток. „ Считам това за трагична неточност “, сподели той. „ Тази агресия ще накара бащите-основатели на нашата страна да се извърнат в гробовете си. Ние обещахме да защитим редица страни, макар че нямаме нито ресурсите, нито волята за това. " Оттогава алиансът на НАТО одобри в редиците си 11 страни, които или са били някогашни руски републики, или са били част от Организацията на Варшавския контракт. Не е изненадващо, че разширението на НАТО сближи Русия и Китай, стратегическо крушение, което Съединените щати не трябваше да позволяват.
Ако Байдън беше анализирал обстановката по-рано, той евентуално щеше да реши да понижи напрежението с Русия, с цел да може да се концентрира върху решаването на същинските проблеми със сигурността на Америка. А удължаването на контракта START III би било единствено първата стъпка.
Вместо да усилва военната помощ за Украйна и безотговорните диалози, че Украйна в последна сметка ще стане член на НАТО, Байдън можеше да призове за взаимни гаранции за независимостта и неутралитета на Украйна. Съединените щати и НАТО биха могли да се спогодят да не разполагат войски и оръжия в някогашните руски републики, а Русия може да подсигурява, че няма да заплашва тези страни във боен проект. И двете страни биха могли дават обещание да не се намесват във вътрешната политика на по-малки страни.
Тъй като НАТО към този момент погълна доста от някогашните руски републики - чак до границите на Русия - ще бъде прекомерно мъчно по политически аргументи да се върне обратно. Но даже на този късен стадий декларацията за самостоятелност и неутралитет на Украйна според интернационално съглашение - евентуално под егидата на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации или Организацията за сигурност и съдействие в Европа - ще помогне за понижаване на напрежението и ще направи допустимо трайното преустановяване на огъня.
Байдън към този момент беше обект на обстрел от двупартийни ястреби за това, че въобще се съгласи на договарянията. Но все пак войнствено бръщолевене, същинските ползи на Америка за сигурността са ясни. И Украйна не е измежду тях. Дори Украйна да беше член на НАТО, нито един американски президент не би се съгласил да влезе във война с Русия, с цел да я отбрани. Парадоксално, в този момент НАТО съществува по доста способи, с цел да ръководи рисковете, подбудени от самото битие на този алианс. Съединени американски щати са извънредно заинтригувани от намаляване на напрежението в връзките им с Русия и от запазването на независимостта на страните, ситуирани по нейните граници. Това може да не е най-популярната позиция в границите на националната сигурност през днешния ден, само че безспорно е по-разумна от общоприетото мнение, което подтиква Съединени американски щати да взе участие в кървавия спор покрай границите на Русия.
Превод и редакция: Юлиян Марков
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ