Театърът на Варна триумфира в София
Варненският спектакъл пожъна респектиращ триумф в столицата. Трупата гостува в Сатирата с „ Юн Габриел Боркман “ на Хенрих Ибсен – превод, режисура и театрална редакция на Пламен Марков. Николай Урумов и Михаил Мутафов са звездите в спектакъла с художник Мира Каланова и композитор Калин Николов. В останалите функции са Милена Кънева, Теодор Каракачанов, Биляна Стоева, Христина Джурова, Мелин Ердинч, Миглена Везирова. Няколко пъти феновете приветстваха по средата на действието.
В написаната през 1896 година пиеса „ Юн Габриел Боркман “ великият норвежки драматург, фамозен като „ Фройд на севера “, рисува в трагични краски социално-психологически портрет на обществото, подвластно на тотално разминаване. Темата за разминаването като разследване от разликите в световъзприятието на героите и лъжливите цели, които те си слагат, е разгърната в блестяща драматургия с пълнокръвно построени персонажи. Коренно противоположни, гледните точки на дамата и мъжа, обричат любовта им на неуспех – в случай че за Ела „ нищо няма смисъл отвън любовта “, то банкерът Боркман уверено принася любовта в жертва на егото и мегаломанските си упоритости за индустриална империя, която - даже излязъл от пандиза, той продължава да привижда като висша цел в работа на обществото.
-->
Полюсно раздалечени са коравосърдечната госпожа Боркман и близначката ѝ Ела, отгледала безкористно Ерхарт, сина на семейство Боркман, сред захласнатия от себе си Боркман и готовия във всеки миг да пренебрегне себе си писар Фолдал, сред към момента почтената му щерка Фрида и обиграната госпожа Уилтън, която оплита в подлите си проекти Фрида и наивния Ерхарт, отказал да се трансформира в изкупителна жертва за несъстоялите се фантазии на родителите си и Ела. Изборите преодпределят грешките, които водят героите в разнообразни направления, подтикват ги към амнистия или даже гибел. Катарзисът е наложителен. Както споделя самият Ибсен: „ Животът е борба с душевните тролове и чудовищата в действителност са вътре в самите нас. “
В написаната през 1896 година пиеса „ Юн Габриел Боркман “ великият норвежки драматург, фамозен като „ Фройд на севера “, рисува в трагични краски социално-психологически портрет на обществото, подвластно на тотално разминаване. Темата за разминаването като разследване от разликите в световъзприятието на героите и лъжливите цели, които те си слагат, е разгърната в блестяща драматургия с пълнокръвно построени персонажи. Коренно противоположни, гледните точки на дамата и мъжа, обричат любовта им на неуспех – в случай че за Ела „ нищо няма смисъл отвън любовта “, то банкерът Боркман уверено принася любовта в жертва на егото и мегаломанските си упоритости за индустриална империя, която - даже излязъл от пандиза, той продължава да привижда като висша цел в работа на обществото.
-->
Полюсно раздалечени са коравосърдечната госпожа Боркман и близначката ѝ Ела, отгледала безкористно Ерхарт, сина на семейство Боркман, сред захласнатия от себе си Боркман и готовия във всеки миг да пренебрегне себе си писар Фолдал, сред към момента почтената му щерка Фрида и обиграната госпожа Уилтън, която оплита в подлите си проекти Фрида и наивния Ерхарт, отказал да се трансформира в изкупителна жертва за несъстоялите се фантазии на родителите си и Ела. Изборите преодпределят грешките, които водят героите в разнообразни направления, подтикват ги към амнистия или даже гибел. Катарзисът е наложителен. Както споделя самият Ибсен: „ Животът е борба с душевните тролове и чудовищата в действителност са вътре в самите нас. “
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ