74 000 делфина са регистрирани в българската акватория на Черно море
Варна. Приключи най-мащабният европейски план за изследване на числеността на трите типа китоподобни в Черно море – CeNoBS, оповестиха от Зелени Балкани . Проектът беше с дълготрайност 30 месеца и сплоти сътрудници от 5 страни, в това число Румъния и България. В рамките на CeNoBS бяха извършени: първото огромно самолетно изследване в Черно море, семинари и образования, бяха направени оферти за референтни стойности на знаците от Рамковата Директива за Морска Стратегия на Европейски Съюз, както и доста други действия на локално, районно и интернационално равнище, които са част от реализирането на плановите цели. CeNoBS е интернационален план с главен координатор румънската неправителствена организация „ Маре Нострум “. Крайните резултати от плана бяха показани неотдавна в работна среща, на която участваха представители на способените органи.
Проектът CeNoBS е самодейност с историческо значение на европейско равнище, изключително за басейна на Черно море, който способства за обогатяване на познанията ни за числеността и разпространяването на китоподобните и за равнището на приулов в риболовните мрежи за калкан. Конкретните цели, които бяха реализирани по време на осъществяването на плана, са:
•Оценка на критериите, свързани с Дескриптор 1 - китоподобни и установяване на референтни стойности;
•Оценка и осъществяване на мониторинг по Дескриптор 11 - звук в Черно море;
•Засилване на координацията в Черноморския район посредством шерване на опита, резултатите и достиженията по плана.
Проектът CeNoBS беше сбъднат с помощта на актуалните просвета и технологии осъществявайки фантазиите на най-малко две генерации морски откриватели. Мащабът на напъните, съдействието, смисъла и изгодите от информацията, която CeNoBS съумя да събере, го трансформират в историческо събитие.
По време на заключителния семинар в София (България), проведен от съдружие „ Зелени Балкани “, сътрудниците по плана показаха крайните резултати във връзка с работата по двата дескриптора D1 - китоподобни/морски бозайници и D11 - шум/енергия въведена в околната среда, в това число и дълго чаканите резултати от самолетното изследване, извършено през лятото на 2019 година
Основни провокации пред осъществяването на плана бяха:
•липса на данни за съществуващото положение на разпространението/числеността на популациите на китоподобните в Черно море;
•въздействието на приулова;
•липса на опит на национално равнище в използването на ефикасен мониторинг на шума;
•социално-политическата обстановка в региона на Черно море;
•ограничения и липса на инфраструктура в региона на Черно море.
Проектът CeNoBS в числа:
Данните, получени от дейностите по плана, са притеснителни. В същото време те запълват неналичието на такива, нужни за запазване на китоподобните в Черно море.
•Данните, събрани по време на изследванията в границите на плана CeNoBS в България, демонстрират, че българските води в Черно море се населяват от към 74 000 китоподобни бозайници общо от трите типа. Регистрирани са 551 наблюдения на птици с общо 1439 индивида и са регистрирани 1588 наблюдения на човешки действия включително морски боклуци.
•За по-голяма акуратност резултатите за числеността на типовете китоподобни в обследваните региони са комбинирани с резултатите от извършеното самолетно изследване в акваторията на Русия. Картите на разпространяване са разграничени по типове за по-добра прегледност, като са направени редица разбори, които включват или не резултатите от Русия.
•Въздействието на приулова остава един от най-горещите въпроси свързани с китоподобните на международно равнище. Приблизителната оценка демонстрира, че сред 11 000 и 20 000 индивида от типа муткур/морска свиня биват улавяни годишно в риболовните мрежи в целия басейн на Черно море. Като % това значи, че равнището на приулов е 21,2% от общата бройка на този тип, което е много над признатото възможно равнище от 1,7%.
Какви са главните резултати от плана?
•Първите оферти за референтни стойности за D1C2 - бройка и D1C4 - разпространяване на китоподобните.
•Резултати по D11 - съществуващо положение на критериите по D11 в България и Румъния и оферти за създаване на районни показатели;
•Регионални образования и семинари за осъществяване на мониторинг на D11 - шум;
•За мониторинг на шума за РДМС-Д11 в български и румънски води беше препоръчано да се употребява метод, учреден на концепцията за невлошаване на изискванията, прибавен към евентуалното безпокойствие, причинявано на целевите типове.
•Повишена съгласуваност сред способените органи в България и Румъния: национални способени органи, национални проучвателен институти и неправителствени организации, Черноморската Комисия, регионални/местни органи вземащи решения, научна и екологична общности, участващи в действия по запазване на китоподобните и изследване на подводния звук.
•Възможно решение за ограничение на приулова е потреблението на модифицирани пингъри и мрежи.
В умозаключение може да се каже, че в този момент повече от всеки път е нужна цялостната поддръжка на управляващите, гражданското общество, както и на бизнеса и най-после, само че не на последно място, и Европейската комисия. Важно е да се означи, че в допълнение към данните за китоподобните бяха събрани данни за плаващите морски боклуци (D10), морските птици и антропогенното влияние.
Важно е допустимо най-скоро да използван на национално равнище, и то освен в България, дълготрайна стратегия за мониторинг, обхващаща четирите сезона, и одобрение на районен проект с авансово дефинирана честота за идентифициране на трендовете в параметрите на типовете през годината.
Всички отчети в границите на плана са обществено налични на уеб страницата на плана: https://www.cenobs.eu/ и базите данни на платформите ACCOBAMS и EMODNET.
CeNoBS е план, сплотяващ 10 сътрудници в това число и съдружие Зелени Балкани и има за цел да подкрепи втория цикъл на използване на РДМС в Черно море за дескриптори 1 - китоподобни и 11 - звук, посредством реализиране на по-голяма координация при определянето, оценката и постигането на положително положение на морската околна среда (ДСМОС).
Проектът CeNoBS е самодейност с историческо значение на европейско равнище, изключително за басейна на Черно море, който способства за обогатяване на познанията ни за числеността и разпространяването на китоподобните и за равнището на приулов в риболовните мрежи за калкан. Конкретните цели, които бяха реализирани по време на осъществяването на плана, са:
•Оценка на критериите, свързани с Дескриптор 1 - китоподобни и установяване на референтни стойности;
•Оценка и осъществяване на мониторинг по Дескриптор 11 - звук в Черно море;
•Засилване на координацията в Черноморския район посредством шерване на опита, резултатите и достиженията по плана.
Проектът CeNoBS беше сбъднат с помощта на актуалните просвета и технологии осъществявайки фантазиите на най-малко две генерации морски откриватели. Мащабът на напъните, съдействието, смисъла и изгодите от информацията, която CeNoBS съумя да събере, го трансформират в историческо събитие.
По време на заключителния семинар в София (България), проведен от съдружие „ Зелени Балкани “, сътрудниците по плана показаха крайните резултати във връзка с работата по двата дескриптора D1 - китоподобни/морски бозайници и D11 - шум/енергия въведена в околната среда, в това число и дълго чаканите резултати от самолетното изследване, извършено през лятото на 2019 година
Основни провокации пред осъществяването на плана бяха:
•липса на данни за съществуващото положение на разпространението/числеността на популациите на китоподобните в Черно море;
•въздействието на приулова;
•липса на опит на национално равнище в използването на ефикасен мониторинг на шума;
•социално-политическата обстановка в региона на Черно море;
•ограничения и липса на инфраструктура в региона на Черно море.
Проектът CeNoBS в числа:
Данните, получени от дейностите по плана, са притеснителни. В същото време те запълват неналичието на такива, нужни за запазване на китоподобните в Черно море.
•Данните, събрани по време на изследванията в границите на плана CeNoBS в България, демонстрират, че българските води в Черно море се населяват от към 74 000 китоподобни бозайници общо от трите типа. Регистрирани са 551 наблюдения на птици с общо 1439 индивида и са регистрирани 1588 наблюдения на човешки действия включително морски боклуци.
•За по-голяма акуратност резултатите за числеността на типовете китоподобни в обследваните региони са комбинирани с резултатите от извършеното самолетно изследване в акваторията на Русия. Картите на разпространяване са разграничени по типове за по-добра прегледност, като са направени редица разбори, които включват или не резултатите от Русия.
•Въздействието на приулова остава един от най-горещите въпроси свързани с китоподобните на международно равнище. Приблизителната оценка демонстрира, че сред 11 000 и 20 000 индивида от типа муткур/морска свиня биват улавяни годишно в риболовните мрежи в целия басейн на Черно море. Като % това значи, че равнището на приулов е 21,2% от общата бройка на този тип, което е много над признатото възможно равнище от 1,7%.
Какви са главните резултати от плана?
•Първите оферти за референтни стойности за D1C2 - бройка и D1C4 - разпространяване на китоподобните.
•Резултати по D11 - съществуващо положение на критериите по D11 в България и Румъния и оферти за създаване на районни показатели;
•Регионални образования и семинари за осъществяване на мониторинг на D11 - шум;
•За мониторинг на шума за РДМС-Д11 в български и румънски води беше препоръчано да се употребява метод, учреден на концепцията за невлошаване на изискванията, прибавен към евентуалното безпокойствие, причинявано на целевите типове.
•Повишена съгласуваност сред способените органи в България и Румъния: национални способени органи, национални проучвателен институти и неправителствени организации, Черноморската Комисия, регионални/местни органи вземащи решения, научна и екологична общности, участващи в действия по запазване на китоподобните и изследване на подводния звук.
•Възможно решение за ограничение на приулова е потреблението на модифицирани пингъри и мрежи.
В умозаключение може да се каже, че в този момент повече от всеки път е нужна цялостната поддръжка на управляващите, гражданското общество, както и на бизнеса и най-после, само че не на последно място, и Европейската комисия. Важно е да се означи, че в допълнение към данните за китоподобните бяха събрани данни за плаващите морски боклуци (D10), морските птици и антропогенното влияние.
Важно е допустимо най-скоро да използван на национално равнище, и то освен в България, дълготрайна стратегия за мониторинг, обхващаща четирите сезона, и одобрение на районен проект с авансово дефинирана честота за идентифициране на трендовете в параметрите на типовете през годината.
Всички отчети в границите на плана са обществено налични на уеб страницата на плана: https://www.cenobs.eu/ и базите данни на платформите ACCOBAMS и EMODNET.
CeNoBS е план, сплотяващ 10 сътрудници в това число и съдружие Зелени Балкани и има за цел да подкрепи втория цикъл на използване на РДМС в Черно море за дескриптори 1 - китоподобни и 11 - звук, посредством реализиране на по-голяма координация при определянето, оценката и постигането на положително положение на морската околна среда (ДСМОС).
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ