Окончателно: Логвиненко ще лежи 10 г. за опита за убийство на Алексей Петров
Върховният касационен съд (ВКС) остави в действие решението на Софийския апелативен съд (САС) по делото на Роман Логвиненко. Решението е дефинитивно. Във Върховен касационен съд е получено съобщение от прокурор за подхванати дейности по осъществяване на наложеното от съда наказване.
Делото е формирано по митинг и тъжби на Роман Логвиненко и бранителите му против решението на САС, с което е променена присъдата по н.о.х.д. № 2948/2017 година на Софийския градски съд в частта по отношение на наложеното на подсъдимия наказване „ отнемане от независимост “, като е понижен размерът му от 15 на 10 години.
С първоинстанционната присъда Логвиненко е приет за отговорен за това, че от началото на пролетта на 2014 година до 29.10.2015 година в съучастничество като помощник с Артьом Темпински – причинител, Максим Чорний – причинител, и Йевен Балков – помощник, съзнателно улеснил осъществяването на опит за ликвидиране на Алексей Петров – набавил парични средства, провел следенето и дал препоръки, като на 29.10.2015 година в София причинителите произвели изстрели с два броя гранатомети към лек автомобил, в който пътували Алексей Петров и негов сателит. От това действие не настъпила гибелта на двамата и то останало на фаза завършен опит, защото автомобилът бил брониран и снарядите не прониквали в него. Деянието е осъществено преднамерено, заради което на подсъдимия е наложено наказване от 15 година „ отнемане от независимост “.
Тричленният състав на Върховен касационен съд намира, че митингът и жалбите са неоснователни. По мотив на възражението за произнасянето на неоправдателна присъда по обстоятелства, които са разнообразни от тези в обвинителния акт, в решението на Върховен касационен съд написа: „ Действително съдът е приел измежду фактическите си констатации и посочените обстоятелства, които не са отразени в обвинителния акт, само че кардинално имат отношение към деятелността на подсъдимия Логвиненко. Същите имат характерностите на спомагателни обстоятелства, които не заместват или изключват съответстващите такива, разказани в обвинителния акт и признати за открити от съда, и по-точно тези, които са обусловили правните заключения досежно дейностите му по подкрепяне на причинителите (подсъдимият е оневинен като помощник за част от в началото инкриминираните дейности). “.
Относно недоволствата за нарушавания при оценката на доказателствата и доказателствените средства правосъдният състав на Върховен касационен съд приема, че в акта си въззивната инстанция, от една страна, е установила точност в оценъчната активност на първия съд, а от друга, е разискала обширно и задълбочено доказателствената цялост, събрана в хода на извършеното от двете инстанции правосъдно разследване, като е дала своята оценка на всички доказателства и доказателствени източници. Това разрешава на страните и на контролната инстанция да наблюдава метода, по който е образувано вътрешното разбиране на апелативния съд. Според висшите съдии е погрешно изказванието на отбраната, че не са разисквани експертните изводи. Освен че въззивният съд е провел правосъдно разследване, в което е направил спомагателни разпити на движимостите лица, в акта си е разискал експертизите, като им е дал аргументирана оценка.
Тричленният състав на Върховен касационен съд споделя претекстовете на долните инстанции за това, че по безапелационен метод е потвърдено осъщественото от Логвиненко закононарушение. Приетите съответстващи обстоятелства, относими към активността на подсъдимия, вярно са квалифицирани като дейности, улесняващи осъществяването на закононарушението.
Върховните съдии не одобряват и недоволствата в митинга и в жалбите за очевидна неправда на наказването. Контролираният съд е изложил своята преценка по отношение на значимите смекчаващи и отегчаващи виновността условия, като напълно е възприел за верни регистрираните от първостепенния съд. Констатирал е в допълнение към смекчаващите събитие и хронично повреденото здравословно положение на Логвиненко, разискал е продължителността на предварителното задържане на подсъдимия, приемайки, че обективно престоят му в ареста има своето влияние.
Съдебният състав на Върховен касационен съд изцяло споделя мнението на САС, че без значение от тежестта на осъщественото посягане съответният принос на подсъдимия е относително по-малък от този на останалите участници – причинители и помощник. Намаленото наказване „ отнемане от независимост “ от 15 на 10 години е надлежно на степента на социална заплаха на действието и дееца, както и на задачите на генералната и специфична предварителни защити.
Делото е формирано по митинг и тъжби на Роман Логвиненко и бранителите му против решението на САС, с което е променена присъдата по н.о.х.д. № 2948/2017 година на Софийския градски съд в частта по отношение на наложеното на подсъдимия наказване „ отнемане от независимост “, като е понижен размерът му от 15 на 10 години.
С първоинстанционната присъда Логвиненко е приет за отговорен за това, че от началото на пролетта на 2014 година до 29.10.2015 година в съучастничество като помощник с Артьом Темпински – причинител, Максим Чорний – причинител, и Йевен Балков – помощник, съзнателно улеснил осъществяването на опит за ликвидиране на Алексей Петров – набавил парични средства, провел следенето и дал препоръки, като на 29.10.2015 година в София причинителите произвели изстрели с два броя гранатомети към лек автомобил, в който пътували Алексей Петров и негов сателит. От това действие не настъпила гибелта на двамата и то останало на фаза завършен опит, защото автомобилът бил брониран и снарядите не прониквали в него. Деянието е осъществено преднамерено, заради което на подсъдимия е наложено наказване от 15 година „ отнемане от независимост “.
Тричленният състав на Върховен касационен съд намира, че митингът и жалбите са неоснователни. По мотив на възражението за произнасянето на неоправдателна присъда по обстоятелства, които са разнообразни от тези в обвинителния акт, в решението на Върховен касационен съд написа: „ Действително съдът е приел измежду фактическите си констатации и посочените обстоятелства, които не са отразени в обвинителния акт, само че кардинално имат отношение към деятелността на подсъдимия Логвиненко. Същите имат характерностите на спомагателни обстоятелства, които не заместват или изключват съответстващите такива, разказани в обвинителния акт и признати за открити от съда, и по-точно тези, които са обусловили правните заключения досежно дейностите му по подкрепяне на причинителите (подсъдимият е оневинен като помощник за част от в началото инкриминираните дейности). “.
Относно недоволствата за нарушавания при оценката на доказателствата и доказателствените средства правосъдният състав на Върховен касационен съд приема, че в акта си въззивната инстанция, от една страна, е установила точност в оценъчната активност на първия съд, а от друга, е разискала обширно и задълбочено доказателствената цялост, събрана в хода на извършеното от двете инстанции правосъдно разследване, като е дала своята оценка на всички доказателства и доказателствени източници. Това разрешава на страните и на контролната инстанция да наблюдава метода, по който е образувано вътрешното разбиране на апелативния съд. Според висшите съдии е погрешно изказванието на отбраната, че не са разисквани експертните изводи. Освен че въззивният съд е провел правосъдно разследване, в което е направил спомагателни разпити на движимостите лица, в акта си е разискал експертизите, като им е дал аргументирана оценка.
Тричленният състав на Върховен касационен съд споделя претекстовете на долните инстанции за това, че по безапелационен метод е потвърдено осъщественото от Логвиненко закононарушение. Приетите съответстващи обстоятелства, относими към активността на подсъдимия, вярно са квалифицирани като дейности, улесняващи осъществяването на закононарушението.
Върховните съдии не одобряват и недоволствата в митинга и в жалбите за очевидна неправда на наказването. Контролираният съд е изложил своята преценка по отношение на значимите смекчаващи и отегчаващи виновността условия, като напълно е възприел за верни регистрираните от първостепенния съд. Констатирал е в допълнение към смекчаващите събитие и хронично повреденото здравословно положение на Логвиненко, разискал е продължителността на предварителното задържане на подсъдимия, приемайки, че обективно престоят му в ареста има своето влияние.
Съдебният състав на Върховен касационен съд изцяло споделя мнението на САС, че без значение от тежестта на осъщественото посягане съответният принос на подсъдимия е относително по-малък от този на останалите участници – причинители и помощник. Намаленото наказване „ отнемане от независимост “ от 15 на 10 години е надлежно на степента на социална заплаха на действието и дееца, както и на задачите на генералната и специфична предварителни защити.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ