Големият страх от задушаване в Лондон
Въпреки че закононарушенията в британската столица понижават в средата на 19 век, посредством значително на скоро учредената Лондонската столична полиция през 1839, страхът от закононарушения към момента го има, от своя страна с помощта на няколко кражби и убийства и несъмнено, на медийното им отразяване. Случаите, в които някой удушава някой различен, нормално с ръце или някаква жица, тел или парче плат, наподобява допират хората в Лондон по по-особен метод като настаналата суматоха им стига пика си през 60-те години на 19 век.
Точно по кое време предприемчивите крадци откриват, че е по-лесно да обереш някого, в случай че го стиснеш трагично за врата, не е ясно, тъй като множеството сходни закононарушения по това време не са били съобщавани в полицията, главно поради общоприетото в началото съмнение към новата полицейска власт от страна на по-бедното население. Има обаче писма от потърпевши жертви на грабежи, написани до локални вестници още от 1850. Една от теориите е, че разбойниците приобщават към незаконния си инструментариум душенето по образец на надзирателите на корабите, които прекарват пандизчии – те душели пандизчиите, с цел да ги укротят без да провокират някакви трайни пострадвания. Престъпниците забелязали това и бързо почнали да го ползват, един път щом се озовавали на независимост.
Странното е, че в действителност душенето не е било чак толкоз публикувано, колкото се изкарва по медиите, даже и в пика му по време на „ суматохата за задушаване през 1862 “. Тогава за какво изобщо е имало суматоха? Излиза че, даже душенето да не е подобен огромен проблем в Лондон, вестниците просто обожавали да оповестяват за такива случаи. Това довело до грандиозното преувеличаване и на дребното такива случаи и тези огромни пропорции на казуса в медиите от своя страна втълпили на хората, че на всеки ъгъл надали не някой ги дебне, въоръжен с километри рибарска корда, с цел да има за всички.
Като разследване от случая, полицията също стегнала ръкопашните ограничения с главната цел жителите да видят, че се прави нещо по въпроса. Улиците на Лондон се напълват с цивилно облечени служители на реда – дребни закононарушения като джобене, които преди са се наказвали с дребна санкция, в този момент към този момент са работа на съда.
И в този момент най-голямото разследване на суматохата: устройствата, изобретени за отбрана от задушаване. Появяват се и се патентоват всевъзможни яки с големи шипове, вратовръзка със прикрито острие, с което или да отрежете връвта, с която ви душат, или да отрежете ръката на нападателя. За да показват още доказателства, че мачкат епидемията от задушаване, служителите на реда почнали да записват всевъзможни кражби и даже разгулен сбивания като опити за задушаване, с цел да покажат по-късно по-голяма цифра предотвратени случай на „ обичаното “ закононарушение на хората. По сходен метод през 30-те години още веднъж във Англия доста от кражбите ще се записват като „ изгубено имущество “, с цел да не се вижда какъв брой постоянно се случват.
Но може би най-великият образец за изключителните ограничения за сигурност против удушвачите, които хората измислят, идва от майстора на револвери Хенри Бал, който патентова през 1858 своя „ коланен револвер “ точно за предотвратяване от сходни набези. Това откритие било дребен револвер, явно закачан на колана, само че откъм гърба – тъй че когато някой ви нападне от тази посока, вие умерено и незабавно да можете да го застреляте. В следствие този револвер ще стане стане един от най-редките и търсени колекционерски оръжия като през днешния ден се знае за едвам шепа съществуващи.
Както постоянно се случва – с времето вестниците постепенно не помнят за съществуването на досегашната си към този момент фикс идея и стартират да обръщат внимание на различен тип закононарушения, които за жал на продажбите им не възбуждат същата суматоха. Поне до 1888, когато няколко индивида биват убити в източната част на Лондон и хората се вманиачават още веднъж – този път по персона, носеща прозвището Джак Изкормвача.
