Основният коз на еврозоната
Въпреки че на френския президент Еманюел Макрон и на немския канцлер Ангела Меркел се разчита да задвижат промените в еврозоната, разликите сред тях са още прекомерно огромни
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
Започва борбата за парите в Европейски Съюз
България е за увеличение на вноските на страните членки в бюджета, само че като се изключи Германия и Италия никоя от други огромни страни донори не е съгласна с това
23 фев 2018
Мнения Daily - Политиката на Макрон вреди на националния ни интерес
И още: Разломът сред Изтока и Запада в Европейски Съюз се разширява; А може би е време да обявим и Ден на зависимостта
12 сеп 2017
Бюджетната бомба за България и Европейски Съюз
Ако се стигне до редуциране на бюджета на Европейски Съюз, България ще е от най-силно губещите
10 фев 2017 Опитите на страните от еврозоната да се договорят за основаването на заемодател от последна инстанция за еврото – както на закъсали банки, по този начин и на държавни управления на ръба на банкрута, към този момент повече от година са в задънена улица. Последната среща на високо равнище на 19-те членки на еврозоната на 23 март в Брюксел, която трябваше да даде политически насоки за развиването на Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) и дали еврозоната да получи някакъв фискален потенциал (т.е. да събира приходи) приключи с към този момент досадното " водачите взеха под внимание до момента осъщественото и гледат в очакване на идващите полемики. " ЕСМ и в този момент може да поддържа страни, изпитващи проблеми да финансират обществения си дълг или да рекапитализират банките си, само че размерът му е извънредно непълен да посрещне сериозна рецесия в еврозоната.
Причината е дълбокото разминаване сред страните кредитори като Германия и Холандия, от които се чака да генерират финансовите средства за възможния фискален потенциал и страните, които главно биха се употребили от него. Кредиторите упорстват ЕСМ да може да преструктурира задълженията на страни, които са изпаднали в съществени ликвидни проблеми. Евентуалните кредитополучатели обаче натъртват на опцията новите финансови принадлежности на еврозоната да подкрепят, въпреки и краткотрайно, стопанските системи, които са изпаднали в макроикономически несъответствия. По този метод те биха могли да се стабилизират и сами да изплащат задълженията си, вместо да изпадат в дълбоки рецесии като Гърция, на която й трябваха съвсем 10 години, с цел да може още веднъж сама да излезе на финансовите пазари.
Къде е най-голямото оръжие
Въпреки че еврозоната към този момент има няколко оръжия за попречване на рецесия, сходна на почнала през 2009 година, като общият банков контрол, или ЕСМ, в нейната защита към момента липсва основният диаметър.
Различните ограничения, които бяха подхванати след 2010 година, като основаването на Европейския фонд за финансова непоклатимост, предшественикът на ЕСМ, нямаха задоволително огнева мощност да успокоят пазарите, които не имаха вяра, че Гърция или пък още по-малко Италия могат да бъдат избавени. Все отново ЕСМ разполага единствено с 500 милиарда евро. А Европейската централна банка (ЕЦБ), с цел да потуши рецесията и да резервира еврото, към този момент е изкупила държавни скъпи бумаги от 19-те страни, членки на еврозоната, в размер на 2.5 трлн. евро.
Проблемът е, че на ЕЦБ е неразрешено да финансира държавните управления и с цел да избави еврото, тя много разтегли мандата си. Нейният ръководител Марио Драги към този момент няколко години приканва страните членки да намерят решение на казуса. И на срещата на 23 март Драги е подчертал пред водачите от еврозоната, че това би трябвало да се случи, " изключително в този момент, когато стопанската система на еврозоната изпитва най-благоприятният климат от основаването на еврото ".
Решението се споделя Европейски валутен фонд (ЕВФ). Но откакто през 2010 година беше за първи път публично препоръчано от досегашния немски финансов министър Волфганг Шойбле, към момента няма единно мнение по какъв начин тъкмо да наподобява ЕВФ.
Фонд за всеки усет
От една страна, Германия и още осем страни от Северна Европа упорстват, че в случай че се стигне до потребление на средствата на ЕВФ за избавяне на някоя страна, това би трябвало да върви с преструктуриране на нейните задължения. Така държателите на нейни държавни скъпи бумаги ще понесат загуби, само че кредиторите ще платя по-малко пари. Това се случи и с Гърция, само че Европейски Съюз и Международният валутен фонд не съумяха да принудят някои от кредиторите да се откажат от част от вземанията си.
Подобна вероятност – орязване на претенциите на кредиторите, звучи добре за задлъжнелите страни единствено на пръв взор. Преструктурирането автоматизирано ще направи вложителите в техен дълг по-предпазливи и ще усили разноските по неговото обслужване. В същото време страни като Германия и Холандия, които имат първокачествен кредитен рейтинг, ще привлекат още повече искащи да закупят техните ДЦК, което в допълнение ще облагодетелства Берлин и Хага.
От другата страна са Франция и изключително мощно задлъжнялата Италия, за които сходни оферти са осквернение. Френският министър на финансите Бруно льо Мер сподели, че за Париж промяната на ЕСМ по този метод е алена линия, която той няма да прескочи.
Разбира се, линиите се чертаят точно с цел да бъдат преминавани, най-малко понякога. Например Жан Пизани-Фери, който беше консултант на френския президент Еманюел Макрон по време на предизборната му акция, счита, че Франция би трябвало да се помири с тази концепция. Особено в случай че еврозоната се достави с механизъм за поддръжка на страните, изпитващи макроикономически проблеми.
Европейската комисия предложи към този момент три схеми (виж таблицата), само че към този момент с най-подробен проект излезе Международният валутен фонд. Водената от някогашния френски министър на финансите Кристин Лагард институция предложи тази седмица основаването на фонд за " черни дни ", който да се цялостни с вноски от страните членки. Техният размер ще се дефинира въз основата на помощта, която страните са получили по време на рецесия – т.е. тези, които са имали най-голяма потребност, по-късно би трябвало да заплащат най-вече. С предлагането си Лагард, която още веднъж се разисква като вероятен идващ ръководител на Европейската комисия, цели както да задоволи южния задлъжнял фланг на Европейски Съюз, по този начин и по-богатите северни страни, които не желаят да заплащат за проблемите на Гърция или Италия.
Кое тъкмо предложение ще надделее ще се разбере към юни, когато немският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон дадоха обещание да показват към този момент на два пъти отлаганата пътна карта за бъдещето на еврозоната.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
Започва борбата за парите в Европейски Съюз
България е за увеличение на вноските на страните членки в бюджета, само че като се изключи Германия и Италия никоя от други огромни страни донори не е съгласна с това
23 фев 2018
Мнения Daily - Политиката на Макрон вреди на националния ни интерес
И още: Разломът сред Изтока и Запада в Европейски Съюз се разширява; А може би е време да обявим и Ден на зависимостта
12 сеп 2017
Бюджетната бомба за България и Европейски Съюз
Ако се стигне до редуциране на бюджета на Европейски Съюз, България ще е от най-силно губещите
10 фев 2017 Опитите на страните от еврозоната да се договорят за основаването на заемодател от последна инстанция за еврото – както на закъсали банки, по този начин и на държавни управления на ръба на банкрута, към този момент повече от година са в задънена улица. Последната среща на високо равнище на 19-те членки на еврозоната на 23 март в Брюксел, която трябваше да даде политически насоки за развиването на Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) и дали еврозоната да получи някакъв фискален потенциал (т.е. да събира приходи) приключи с към този момент досадното " водачите взеха под внимание до момента осъщественото и гледат в очакване на идващите полемики. " ЕСМ и в този момент може да поддържа страни, изпитващи проблеми да финансират обществения си дълг или да рекапитализират банките си, само че размерът му е извънредно непълен да посрещне сериозна рецесия в еврозоната.
Причината е дълбокото разминаване сред страните кредитори като Германия и Холандия, от които се чака да генерират финансовите средства за възможния фискален потенциал и страните, които главно биха се употребили от него. Кредиторите упорстват ЕСМ да може да преструктурира задълженията на страни, които са изпаднали в съществени ликвидни проблеми. Евентуалните кредитополучатели обаче натъртват на опцията новите финансови принадлежности на еврозоната да подкрепят, въпреки и краткотрайно, стопанските системи, които са изпаднали в макроикономически несъответствия. По този метод те биха могли да се стабилизират и сами да изплащат задълженията си, вместо да изпадат в дълбоки рецесии като Гърция, на която й трябваха съвсем 10 години, с цел да може още веднъж сама да излезе на финансовите пазари.
Къде е най-голямото оръжие
Въпреки че еврозоната към този момент има няколко оръжия за попречване на рецесия, сходна на почнала през 2009 година, като общият банков контрол, или ЕСМ, в нейната защита към момента липсва основният диаметър.
Различните ограничения, които бяха подхванати след 2010 година, като основаването на Европейския фонд за финансова непоклатимост, предшественикът на ЕСМ, нямаха задоволително огнева мощност да успокоят пазарите, които не имаха вяра, че Гърция или пък още по-малко Италия могат да бъдат избавени. Все отново ЕСМ разполага единствено с 500 милиарда евро. А Европейската централна банка (ЕЦБ), с цел да потуши рецесията и да резервира еврото, към този момент е изкупила държавни скъпи бумаги от 19-те страни, членки на еврозоната, в размер на 2.5 трлн. евро.
Проблемът е, че на ЕЦБ е неразрешено да финансира държавните управления и с цел да избави еврото, тя много разтегли мандата си. Нейният ръководител Марио Драги към този момент няколко години приканва страните членки да намерят решение на казуса. И на срещата на 23 март Драги е подчертал пред водачите от еврозоната, че това би трябвало да се случи, " изключително в този момент, когато стопанската система на еврозоната изпитва най-благоприятният климат от основаването на еврото ".
Решението се споделя Европейски валутен фонд (ЕВФ). Но откакто през 2010 година беше за първи път публично препоръчано от досегашния немски финансов министър Волфганг Шойбле, към момента няма единно мнение по какъв начин тъкмо да наподобява ЕВФ.
Фонд за всеки усет
От една страна, Германия и още осем страни от Северна Европа упорстват, че в случай че се стигне до потребление на средствата на ЕВФ за избавяне на някоя страна, това би трябвало да върви с преструктуриране на нейните задължения. Така държателите на нейни държавни скъпи бумаги ще понесат загуби, само че кредиторите ще платя по-малко пари. Това се случи и с Гърция, само че Европейски Съюз и Международният валутен фонд не съумяха да принудят някои от кредиторите да се откажат от част от вземанията си.
Подобна вероятност – орязване на претенциите на кредиторите, звучи добре за задлъжнелите страни единствено на пръв взор. Преструктурирането автоматизирано ще направи вложителите в техен дълг по-предпазливи и ще усили разноските по неговото обслужване. В същото време страни като Германия и Холандия, които имат първокачествен кредитен рейтинг, ще привлекат още повече искащи да закупят техните ДЦК, което в допълнение ще облагодетелства Берлин и Хага.
От другата страна са Франция и изключително мощно задлъжнялата Италия, за които сходни оферти са осквернение. Френският министър на финансите Бруно льо Мер сподели, че за Париж промяната на ЕСМ по този метод е алена линия, която той няма да прескочи.
Разбира се, линиите се чертаят точно с цел да бъдат преминавани, най-малко понякога. Например Жан Пизани-Фери, който беше консултант на френския президент Еманюел Макрон по време на предизборната му акция, счита, че Франция би трябвало да се помири с тази концепция. Особено в случай че еврозоната се достави с механизъм за поддръжка на страните, изпитващи макроикономически проблеми.
Европейската комисия предложи към този момент три схеми (виж таблицата), само че към този момент с най-подробен проект излезе Международният валутен фонд. Водената от някогашния френски министър на финансите Кристин Лагард институция предложи тази седмица основаването на фонд за " черни дни ", който да се цялостни с вноски от страните членки. Техният размер ще се дефинира въз основата на помощта, която страните са получили по време на рецесия – т.е. тези, които са имали най-голяма потребност, по-късно би трябвало да заплащат най-вече. С предлагането си Лагард, която още веднъж се разисква като вероятен идващ ръководител на Европейската комисия, цели както да задоволи южния задлъжнял фланг на Европейски Съюз, по този начин и по-богатите северни страни, които не желаят да заплащат за проблемите на Гърция или Италия.
Кое тъкмо предложение ще надделее ще се разбере към юни, когато немският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон дадоха обещание да показват към този момент на два пъти отлаганата пътна карта за бъдещето на еврозоната.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ