За да не загуби България играта със Северна Македония
Външната политика не трябва да е аматьорско занятие, в което национал-исторически агитки се надвикват и наскърбяват без оглед на крайния резултат и качеството на играта. На Балканите, несъмнено, страстите в връзките сред страните са извънредно мощни. Много е елементарно народите и изключително техните представители да се впуснат в излияния и пояснения - към другия тим и към рефера - от които всички най-после да излязат омерзени и даже с пукната глава. Отношенията сред България и Северна Македония сега са в точката, оттатък която ще бъдат изречени неща и подхванати дейности, обричащи двете съседски страни на изолираност, маргинализация, пропуснати изгоди и ненужни разногласия. Т.е. изправени сме пред опцията да получим исторически жълт или даже червен картон, а може даже и да загубим играта служебно.
България постоянно се е оказвала в губеща позиция във връзка с македонската си политика: най-малко две национални произшествия са били директен резултат от нея. Разбира се, виновността за тези нещастия може да е на съседите ни и на великите сили. Изглежда не сме случили нито на съседи, нито на велики сили, които да схващат претенциите и интерпретациите ни. Но това е нещо като естествена даденост, самобитен Ковид-19 във външната ни политика, с която би трябвало да се съобразяваме, като действаме оптимално мъдро в неподходяща среда.
Теорията за рационалния избор в действителност е създала модели на държание точно в такава среда, в която всички играчи са егоистични и се водят от личните си самостоятелни или национални ползи. Ето най-малко три общоприети теоретични разработки, които може да са ни от изгода в балканската ни политика:
Парето-равновесие и Наш-равновесие
За да е стабилно решението на даден проблем, то би трябвало да регистрира ползите и тактиките на всички. Равновесието и устойчивостта се губят, когато едни печелят за сметка на други (Парето) или когато тактиките на играчите взаимно се обезсмислят и стават безполезни (Наш). И Вилфредо Парето и Джон Наш са били " красиви мозъци ", които са прозрели и математизирали тези привидно елементарни истини. (За Наш даже има и филм с Ръсел Кроу).
България постоянно се е оказвала в губеща позиция във връзка с македонската си политика: най-малко две национални произшествия са били директен резултат от нея. Разбира се, виновността за тези нещастия може да е на съседите ни и на великите сили. Изглежда не сме случили нито на съседи, нито на велики сили, които да схващат претенциите и интерпретациите ни. Но това е нещо като естествена даденост, самобитен Ковид-19 във външната ни политика, с която би трябвало да се съобразяваме, като действаме оптимално мъдро в неподходяща среда.
Теорията за рационалния избор в действителност е създала модели на държание точно в такава среда, в която всички играчи са егоистични и се водят от личните си самостоятелни или национални ползи. Ето най-малко три общоприети теоретични разработки, които може да са ни от изгода в балканската ни политика:
Парето-равновесие и Наш-равновесие
За да е стабилно решението на даден проблем, то би трябвало да регистрира ползите и тактиките на всички. Равновесието и устойчивостта се губят, когато едни печелят за сметка на други (Парето) или когато тактиките на играчите взаимно се обезсмислят и стават безполезни (Наш). И Вилфредо Парето и Джон Наш са били " красиви мозъци ", които са прозрели и математизирали тези привидно елементарни истини. (За Наш даже има и филм с Ръсел Кроу).
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ