Древните ацтеки ползвали ванилията като стимулант
Ванилията е тип орхидея, която пораства в Централна Америка. Днес тя е култивирана в Съединени американски щати и по островите в Индийския океан. Ванилията, която използваме като фалшификация, са изсушените плодове на тези орхидеи.
Ваниловата орхидея цъфти с едри светло-зелени цветя, които имат доста прелестен мирис, а плодовете й са дълги кафеникави кутийки с доста семена. Цветята се отварят единствено веднъж и се опрашват от избран тип колибри и пчели.
Затова ванилията е една от най-ценените подправки. Узрелите плодове се употребяват като фалшификация, само че най-силен мирис имат семената и маслото, което се намира в кутийката.
Ароматът идва от веществото глюкованилин – това е необикновен гликозид, който се съдържа най-много в неузрелите кутийки. От лигнина – вещество, което се съдържа в кората на дървото, се създава синтетичният ванилин.
Древните ацтеки употребявали доста ванилията, която наричали Черното цвете. Те приготвяли специфична стимулираща напитка с какао, люта чушка, мед и ванилия.
Първите, които се сетили да прибавят ванилията в печива, са били готвачите в двора на британската кралица Елизабет Първа. Французите употребявали ванилията, с цел да ароматизират тютюна си.
През осемнадесети век ванилията била известна като мощен афродизиак. Освен глюкованилин ванилията съдържа дъбилни субстанции, етер, етерично масло, смола, мазнини, захар, минерални субстанции.
Ароматната киселина, която е главен съставен елемент на етеричното ванилово масло, оказва удобно деяние върху кожата. При мускулни болки и напрежение може да се употребява дестилат от ванилия вместо етерично масло.
Този дестилат усъвършенства храносмилането, отстранява болката, отпуска, понижава възпаленията и защищава от разпространяване на инфекции. При грижа за суха кожа на лицето се употребява ванилов дестилат, само че не повече от една капка.
