„На твоята възраст е време да свикнеш със земята! Защо ти е апартамент?“ – ми каза дъщерята
Валя и Зоя бяха положителни приятелки, които постоянно се срещаха, с цел да поговорят за живота. Валя постоянно посещаваше остарялата си другарка, искаше най-малко малко да я разсее от тъгата.
– Вече въобще не идват при мен. Как е допустимо? Когато бях млада, постоянно помагах на майка ми, бях подготвена света да обърна. А те… – въздъхва Зоя.
– Е, не приказва по този начин за децата си. И на тях им е мъчно. Друго време е през днешния ден. Освен това те имат свои деца и свои грижи.
– Младите хора имат други цели. Не желаят да се занимават със старци.
След този диалог Зоя отиде да работи в градината и си сецна кръста там. Обади се на сина си да пристигна и да й помогне. Той й предложи да си извика такси и да стигне сама до болничното заведение. Дъщеря й повтори същото. Ако не беше приятелката й Валя, не се знае по какъв начин Зоя щеше да стигне до рецепцията.
Валя постоянно поддържаше приятелката си. Нейните деца и внуци я посещаваха, даже й помагаха финансово. Не като дъщерята и сина на Зоя.
Валя загуби мъжа си преди няколко години. Беше й мъчно, тъй като цялостен живот вървяха ръка за ръка. След тази покруса обаче децата и внуците направиха всичко допустимо тя да не потъне в потиснатост. Цялото огромно семейство изначало на практика живееше с Валя. След това роднините започнаха да идват единствено на посетители, тъй като майка им стартира да се оправя с болката.
Валя живееше сама в просторния си тристаен апартамент и скучаеше. Искаше й се да го продаде и да се реалокира при децата си, само че я беше боязън. В последна сметка нейният дом си е неин.
Веднъж Валя била на пазар, когато се обадила огромната й щерка и споделила, че ще пристигна на посетители. Жената зарязала всички неща и почнала да се приготвя за гостуването им. Веднага се заела с приготвянето на кексове – въпреки всичко не всеки ден идват децата.
На вечеря най-голямата щерка споделила:
„ Мамо, може би въпреки всичко можем да продадем жилището ти и да купим къща отвън града? “ Всички дружно ще живеем там. И няма да скучаеш, и ще ти е комфортно, тъй като можеш да си гледаш внуците. “
– Добра концепция, дъще. Съгласна съм! – споделила Валя без нотка на подозрение.
– Ако продадем два жилището, ще има задоволително пари.
Валя не можела да се нарадва, че децата толкоз са се загрижили за нея. Тя се страхувала да показа насладата си с приятелката си Зоя, нейните щерка и наследник не се и сещат за майка си. Тя почнала постепенно да опакова нещата си, само че не споделила нищо на Зоя.
Децата бързо продали жилището на Валя и я преместили краткотрайно в квартира чартърен. Тя била дребна и неуместна, само че това не разстроило Валя – тя знаела, че това е краткотрайна мярка.
Освен това тя подписала и всички документи на щерка си, с цел да се занимава с парцелите. Тя даже не си помисляла, че щерка й може да я измами. Всъщност никой нямало да купува къща – децата просто разделили парите между тях, оставяйки майка си без нищо и без покрив над главата си.
„ На твоята възраст е време да свикнеш със земята! Защо ти е апартамент? “ – й споделила огромната щерка.
Валя до последно не вярвала, че дъщерите й могат да я излъжат. Но всичко сочело към това. Платили й наема за два месеца и по-късно почнали да я залъгват. Нагрубявали я и си търсели глупави оправдания.
Валя не знаела какво да прави – пенсията й не стигала да заплати наема. Първоначално спестяванията помогнали, само че скоро свършили. Жената решила да отиде в старешки дом, тъй като просто не виждала други благоприятни условия.
Когато Зоя схванала за това, тя взе приятелката си при себе си. И в този момент Валя гледа светлината в прозореца на жилището си в профил, единствено че там към този момент живеят единствено непознати …
