Мрежата за визитата на Петков в РСМ: Можеха да пратят да го посрещне и чистачката
Вълна от мнения в обществените мрежи провокира визитата на премиера Кирил Петков в Република Северна Македония. Припомняме, че министър-председателят бе посрещнат от външния министър на съседката ни, а не от сътрудника си. „ Добро начало е, можеха да пратят чистачката на летището да го посрещне. Ако бях министър председател, щях да запаля самолета и да се върна назад на летище София “, гласят част от мненията.
Вижте и другите мнения:
Виктор Димчев:
Родният министър председател беше посрещнат на летище Скопие не от своя нов колега-премиер, а от външния министър на РСМ.
Добро начало е, можеха да пратят чистачката на летището да го посрещне.
Ако бях министър председател, щях да запаля самолета и да се върна назад на летище София.
То бива срам, бива излагация...
Просто е:
1. Когато сядаш, копчетата на сакото се откопчават
2. Когато си прав, закопчаваш копчалъка
3. Вратовръзката ти я връзва човек, който има разбиране от материята
4. Когато се подиграват с страната ти, не им вървиш на крайници
Владимир Зарков
Баче Кики през днешния ден дошъл в Македония.
Посрещнал го някакъв разсилен министър. Нормално. Когато американците ти пращат прислужник, ти пращаш твоята прислуга да го посреща.
А преди време при Бойко Борисов министър председателят Зоран Заев пръв тичаше да му опъне аленото килимче…
Различни времена, разнообразни министър председатели!
Политическа партия: Абе, макетата дори пушките не са извадили за баче Кики.
Младен Шишков
Уважаема Промяна! " От тук нататък " е към този момент осем месеца и шест дни! До тук нищо. Супер нищо. Хайде към този момент свършете нещо! Хората чакат. Сметките чакат. Цените полудяват. Вирусът върлува. Никой не го интересува какво ще става " от тук нататък "! Важното е какво ще извършите СЕГА!
Соня Колтуклиева:
Случи се в годините, когато границата сред Народна република България и Социалистическа федеративна република Югославия беше строго охранявана и затворена. Ние, жителите на Петрич и покрайнината, имахме привилегията единствено със зелените паспорти, без други документи, да влизаме 12 пъти в годината до съседите, където съвсем всяко семейство имаше родственици.
В един безчовечен парещ ден, с родителите ми и брат ми, бяхме отишли на пазар в Струмица. На майка ми й стана неприятно, потече й кръв от носа. Хората се разтичаха, извикаха доктор, а мъж и жена споделиха: карайте след нас, отиваме вкъщи. Така се запознахме с една фамилия, с която откровеното ни другарство продължи десетилетия. Чичо Гошо и майка ми Мария люто спореха дали всички сме българи или сите сме македонци. Шумните разногласия завършваха миролюбиво, само че постоянно се възобновяваха. Ние продължавахме да пътуваме до Скопие и Белград, с цел да си пазарим “западни артикули ”, те идваха в Петрич и Сандански, с цел да се прошетат и да си купят невижданите плодове “киви ” от нивите, които чичо ми Димитър Мазнейков, един същински модернист, беше създал; той, прочее, в младежките си години е бил пребиван в македонски затвор, тъй като се е наричал българин…
Ние, идващото потомство, много-много не се интересувахме от история; имахме право да пътуваме по чужбина и към този момент не се сравнявахме между тях, а с останалите, с по-напредналите от нас. Само племенницата ми Мария пазеше живи уроците на баба си Мария, че македонците са си чисти българи и доста се дразнеше на наглостта им да пренаписват историята, а да се натискат за български паспорти.
Като студентка по публицистика и кореспондентка, бурно се възмущавах от скопските учебници, които изопачаваха историческите истини, от помакедончването на Яне Сандански, Гоце Делчев, Никола Вапцаров, дори посред град Охрид щях да си изкарам боя… Всичко това беше гарнирано с пренебрежението на моите сътрудници в София, които, като ми се ядосат нещо, остро ме навикваха: а, бе, ма’ни я тая, к’во очакваш от нея - македонка от Петрич. Чужд измежду свои, собствен измежду чужди…
С поколенията, разногласията започнаха да избледняват, на никого не му се разправяше за историческите обстоятелства, децата учеха британски и гледаха на Запад. И все пак… преди 5 години, с щерка ми бяхме в Бъкингамския замък, на галерия с дарове за рождения ден на кралица Елизабет Втора, от коронясването й до наши дни. Много се ядосахме, че има показан “исторически артефакт от Македония ” и нищо от България. Написахме възмутено писмо до канцеларията на кралицата…
Днес Кирил Петков, българският министър председател, отиде на крайници в Скопие, с цел да се срещне с новоизбрания македонски министър председател. Следваше да бъде противоположното, съгласно мен.
Харвардският ученик приказва непрестанно за икономизация на връзките. Добре, само че те са икономизирани от дълго време: идете на границата на Златарево и вижте потока от камиони в двете посоки; предприемачите не са чакали до момента “Промяната… ” да ги огрее, търгували са и ще търгуват. И въздушна линия не им е трябвало и няма да им би трябвало - стигат им пътищата, нека да станат по-добри от двете страни.
Аз си мисля по този начин - имаме нужда от съгласие за предишното и небосвод за бъдещето. Но без да се съгласяваме на взаимни отстъпки и без да търгуваме за визи Историята.
Вижте и другите мнения:
Виктор Димчев:
Родният министър председател беше посрещнат на летище Скопие не от своя нов колега-премиер, а от външния министър на РСМ.
Добро начало е, можеха да пратят чистачката на летището да го посрещне.
Ако бях министър председател, щях да запаля самолета и да се върна назад на летище София.
То бива срам, бива излагация...
Просто е:
1. Когато сядаш, копчетата на сакото се откопчават
2. Когато си прав, закопчаваш копчалъка
3. Вратовръзката ти я връзва човек, който има разбиране от материята
4. Когато се подиграват с страната ти, не им вървиш на крайници
Владимир Зарков
Баче Кики през днешния ден дошъл в Македония.
Посрещнал го някакъв разсилен министър. Нормално. Когато американците ти пращат прислужник, ти пращаш твоята прислуга да го посреща.
А преди време при Бойко Борисов министър председателят Зоран Заев пръв тичаше да му опъне аленото килимче…
Различни времена, разнообразни министър председатели!
Политическа партия: Абе, макетата дори пушките не са извадили за баче Кики.
Младен Шишков
Уважаема Промяна! " От тук нататък " е към този момент осем месеца и шест дни! До тук нищо. Супер нищо. Хайде към този момент свършете нещо! Хората чакат. Сметките чакат. Цените полудяват. Вирусът върлува. Никой не го интересува какво ще става " от тук нататък "! Важното е какво ще извършите СЕГА!
Соня Колтуклиева:
Случи се в годините, когато границата сред Народна република България и Социалистическа федеративна република Югославия беше строго охранявана и затворена. Ние, жителите на Петрич и покрайнината, имахме привилегията единствено със зелените паспорти, без други документи, да влизаме 12 пъти в годината до съседите, където съвсем всяко семейство имаше родственици.
В един безчовечен парещ ден, с родителите ми и брат ми, бяхме отишли на пазар в Струмица. На майка ми й стана неприятно, потече й кръв от носа. Хората се разтичаха, извикаха доктор, а мъж и жена споделиха: карайте след нас, отиваме вкъщи. Така се запознахме с една фамилия, с която откровеното ни другарство продължи десетилетия. Чичо Гошо и майка ми Мария люто спореха дали всички сме българи или сите сме македонци. Шумните разногласия завършваха миролюбиво, само че постоянно се възобновяваха. Ние продължавахме да пътуваме до Скопие и Белград, с цел да си пазарим “западни артикули ”, те идваха в Петрич и Сандански, с цел да се прошетат и да си купят невижданите плодове “киви ” от нивите, които чичо ми Димитър Мазнейков, един същински модернист, беше създал; той, прочее, в младежките си години е бил пребиван в македонски затвор, тъй като се е наричал българин…
Ние, идващото потомство, много-много не се интересувахме от история; имахме право да пътуваме по чужбина и към този момент не се сравнявахме между тях, а с останалите, с по-напредналите от нас. Само племенницата ми Мария пазеше живи уроците на баба си Мария, че македонците са си чисти българи и доста се дразнеше на наглостта им да пренаписват историята, а да се натискат за български паспорти.
Като студентка по публицистика и кореспондентка, бурно се възмущавах от скопските учебници, които изопачаваха историческите истини, от помакедончването на Яне Сандански, Гоце Делчев, Никола Вапцаров, дори посред град Охрид щях да си изкарам боя… Всичко това беше гарнирано с пренебрежението на моите сътрудници в София, които, като ми се ядосат нещо, остро ме навикваха: а, бе, ма’ни я тая, к’во очакваш от нея - македонка от Петрич. Чужд измежду свои, собствен измежду чужди…
С поколенията, разногласията започнаха да избледняват, на никого не му се разправяше за историческите обстоятелства, децата учеха британски и гледаха на Запад. И все пак… преди 5 години, с щерка ми бяхме в Бъкингамския замък, на галерия с дарове за рождения ден на кралица Елизабет Втора, от коронясването й до наши дни. Много се ядосахме, че има показан “исторически артефакт от Македония ” и нищо от България. Написахме възмутено писмо до канцеларията на кралицата…
Днес Кирил Петков, българският министър председател, отиде на крайници в Скопие, с цел да се срещне с новоизбрания македонски министър председател. Следваше да бъде противоположното, съгласно мен.
Харвардският ученик приказва непрестанно за икономизация на връзките. Добре, само че те са икономизирани от дълго време: идете на границата на Златарево и вижте потока от камиони в двете посоки; предприемачите не са чакали до момента “Промяната… ” да ги огрее, търгували са и ще търгуват. И въздушна линия не им е трябвало и няма да им би трябвало - стигат им пътищата, нека да станат по-добри от двете страни.
Аз си мисля по този начин - имаме нужда от съгласие за предишното и небосвод за бъдещето. Но без да се съгласяваме на взаимни отстъпки и без да търгуваме за визи Историята.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ