Доживотен затвор за бившия полицай Венцеслав Караджов за убийството на родителите му
След дефинитивно решение на Върховния касационен съд (ВКС) някогашният служител на реда Венцеслав Караджов ще изтърпява наказването „ пожизнен затвор “ за предумишленото ликвидиране на родителите му, осъществено с особена свирепост и с користна цел, оповестиха от съда.
Тричленен състав на Върховен касационен съд оставя в действие решение от 9 октомври предходната година на Апелативен съд – Пловдив. Решението е дефинитивно. Във Върховен касационен съд е получено съобщение от прокурор за подхванати дейности по осъществяване на наложеното наказване и правосъдното решение е оповестено. Делото е формирано по касационни тъжби на Венцеслав Караджов и на бранителя му.
Подсъдимият е приет за отговорен за това, че на 15 май 2016 година в гр. Пловдив преднамерено умъртвил родителите си с особена свирепост и с користна цел. Наложено му е наказването „ пожизнен затвор “.
В претекстовете си висшите съдии установяват, че въз основа на всички изложени доказателства въззивната инстанция е достигнала до разумния извод, че родителите на подсъдимия са убити след 19:00 ч. на 15 май 2016 година Установявайки времето на осъществяване на действието, апелативният съд е приел, че негов създател е Венцеслав Караджов и че е оборено алибито му за времето от 19:00 ч. до 22:00 ч. на 15 май 2016 година
До този извод въззивната инстанция е достигнала след изчерпателен, акуратен и справедлив разбор на показанията на брачната половинка на подсъдимия и неговата тъща, както и на направени материални доказателствени средства, получени при потребление на специфични разследващи средства, и по-конкретно записи на диалози, извършени сред двете свидетелки, някои от тях и с присъединяване на малолетния наследник на подсъдимия. Верни са и изводите на въззивния съд, че подсъдимият е познавал навиците на родителите си и е знаел, че след 19:00 часа те се прибират в къщата си, с цел да вечерят и гледат телевизия, и че нормално по това време не ги посещават съседи и другари, които биха го заварили на мястото на престъплението.
Според висшите съдии, подсъдимият, въпреки и единствен правоприемник на потърпевшите, не е бил подготвен да чака откриването на наследството по натурален път и доказателство за това са напъните му в годините по всевъзможен метод (чрез завеждане на цивилен и наказателни каузи, сигнали до административни органи, непрекъснати кавги и разправии и т. н.) да принуди потърпевшите да го признаят за едноличен притежател на целия парцел.
В решението на Върховен касационен съд се обобщава, че апелативният съд, анализирайки задълбочено доказателствата, е достигнал до законосъобразния извод, че подсъдимият освен е имал претекст да реализира действието, само че е разполагал и с справедлива опция да го извърши, подготвил се е за това и е осъществил закононарушението. Законосъобразни са и изводите на въззивната инстанция по отношение на съществуването на всички квалифициращи детайли от състава на закононарушението.
Отчетено е събитието, че подсъдимият е осъществил едно от най-тежките закононарушения – съзнателно умъртвяване на човешко създание, като в съответния случай лишените от живот са две лица. Извършеното действие е и най-морално укоримата човешка демонстрация – ликвидиране на родителите, хората, които са основали и отгледали подсъдимия, обезпечили са му опция за приемане на обучение, помогнали са му да сътвори комфортно и пространно жилище за личното си семейство, пренебрегнали са своите потребности пред неговите, примирили се да живеят в мизерни условия, което се е оказало незадоволително за техния наследник. Особената тежест на съответното действие е обусловена и от подбудите и претекстовете на подсъдимия за неговото осъществяване – напълно финансови.
Начинът, по който са умъртвени жертвите – с изпразване в телата им на целия пълнител на револвера, с последни контролни изстрели от упор в лицето на майката и шията на бащата, основателно охарактеризиран от предходните съдилища като екзекуция, самичък по себе си разкрива високата степен на социална заплаха освен на действието, само че и на самия деятел. Фактът, че причинителят е полицейски чиновник, предназначен да съблюдава закона и да пази жителите от закононарушения, също дефинира действието като извънредно тежък случай на ликвидиране. Използването от подсъдимия на професионалните му умения и познания като служител на реда, в прорез със отговорностите му като страж на законността, главно с цел да приготви закононарушението, да го извърши и да прикрие следите си, го характеризира като изключително рисков за обществото субект.
Припомняме, че на 17 май подсъдимият се барикадира в жилището си в Пловдив, а по-късно се съобщи на органите на реда. Според юриста му, той е направил опит да се обеси, само че кабелът се е скъсал.
Тричленен състав на Върховен касационен съд оставя в действие решение от 9 октомври предходната година на Апелативен съд – Пловдив. Решението е дефинитивно. Във Върховен касационен съд е получено съобщение от прокурор за подхванати дейности по осъществяване на наложеното наказване и правосъдното решение е оповестено. Делото е формирано по касационни тъжби на Венцеслав Караджов и на бранителя му.
Подсъдимият е приет за отговорен за това, че на 15 май 2016 година в гр. Пловдив преднамерено умъртвил родителите си с особена свирепост и с користна цел. Наложено му е наказването „ пожизнен затвор “.
В претекстовете си висшите съдии установяват, че въз основа на всички изложени доказателства въззивната инстанция е достигнала до разумния извод, че родителите на подсъдимия са убити след 19:00 ч. на 15 май 2016 година Установявайки времето на осъществяване на действието, апелативният съд е приел, че негов създател е Венцеслав Караджов и че е оборено алибито му за времето от 19:00 ч. до 22:00 ч. на 15 май 2016 година
До този извод въззивната инстанция е достигнала след изчерпателен, акуратен и справедлив разбор на показанията на брачната половинка на подсъдимия и неговата тъща, както и на направени материални доказателствени средства, получени при потребление на специфични разследващи средства, и по-конкретно записи на диалози, извършени сред двете свидетелки, някои от тях и с присъединяване на малолетния наследник на подсъдимия. Верни са и изводите на въззивния съд, че подсъдимият е познавал навиците на родителите си и е знаел, че след 19:00 часа те се прибират в къщата си, с цел да вечерят и гледат телевизия, и че нормално по това време не ги посещават съседи и другари, които биха го заварили на мястото на престъплението.
Според висшите съдии, подсъдимият, въпреки и единствен правоприемник на потърпевшите, не е бил подготвен да чака откриването на наследството по натурален път и доказателство за това са напъните му в годините по всевъзможен метод (чрез завеждане на цивилен и наказателни каузи, сигнали до административни органи, непрекъснати кавги и разправии и т. н.) да принуди потърпевшите да го признаят за едноличен притежател на целия парцел.
В решението на Върховен касационен съд се обобщава, че апелативният съд, анализирайки задълбочено доказателствата, е достигнал до законосъобразния извод, че подсъдимият освен е имал претекст да реализира действието, само че е разполагал и с справедлива опция да го извърши, подготвил се е за това и е осъществил закононарушението. Законосъобразни са и изводите на въззивната инстанция по отношение на съществуването на всички квалифициращи детайли от състава на закононарушението.
Отчетено е събитието, че подсъдимият е осъществил едно от най-тежките закононарушения – съзнателно умъртвяване на човешко създание, като в съответния случай лишените от живот са две лица. Извършеното действие е и най-морално укоримата човешка демонстрация – ликвидиране на родителите, хората, които са основали и отгледали подсъдимия, обезпечили са му опция за приемане на обучение, помогнали са му да сътвори комфортно и пространно жилище за личното си семейство, пренебрегнали са своите потребности пред неговите, примирили се да живеят в мизерни условия, което се е оказало незадоволително за техния наследник. Особената тежест на съответното действие е обусловена и от подбудите и претекстовете на подсъдимия за неговото осъществяване – напълно финансови.
Начинът, по който са умъртвени жертвите – с изпразване в телата им на целия пълнител на револвера, с последни контролни изстрели от упор в лицето на майката и шията на бащата, основателно охарактеризиран от предходните съдилища като екзекуция, самичък по себе си разкрива високата степен на социална заплаха освен на действието, само че и на самия деятел. Фактът, че причинителят е полицейски чиновник, предназначен да съблюдава закона и да пази жителите от закононарушения, също дефинира действието като извънредно тежък случай на ликвидиране. Използването от подсъдимия на професионалните му умения и познания като служител на реда, в прорез със отговорностите му като страж на законността, главно с цел да приготви закононарушението, да го извърши и да прикрие следите си, го характеризира като изключително рисков за обществото субект.
Припомняме, че на 17 май подсъдимият се барикадира в жилището си в Пловдив, а по-късно се съобщи на органите на реда. Според юриста му, той е направил опит да се обеси, само че кабелът се е скъсал.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ