Радев ще се сблъска с тъмни облаци, желаем му успешен полет
Валентин Радомирски е посланик от кариерата, изпълнителен шеф на Института за стопанска система и интернационалните връзки. От 1976 година до 1992 година работи в Министерство на външните работи. Бил е ексклузивен и пълномощен дипломат на страната ни в Румъния и неакредитиран дипломат в Молдова.
Президентът би трябвало да възвърне използването на дипломатическия закон Нов международен ред ще промени разпоредбите, наложени след Втората международна война Докато ние загубихме 10 година, Скопие работи интензивно, по тази причина натискът от Съединени американски щати и Европейски Съюз към нас е толкоз мощен Във външната политика не трябва да бъдем " ястреби ", нямаме място и във Вишеградската четворка Байдън дава начало на ново противпоставяне сред демокрацията и авторитаризма, споделя Валентин Радомирски в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
- Г-н Радомирски, по какъв начин ще стои България във външнополитически проект в идващите години след преизбирането на президента Румен Радев?
- Ще зависи от доста фактори, огромна част от които ще бъдат образувани отвън нашата страна. Светът е на прага на нова фаза, а съгласно мнозина към този момент е навлязъл в нея. Фаза на преход от един открит след Втората международна война интернационален ред към нов, към момента неразбираем, Международен ред, " учреден на правила ", за които настойчиво се приказва през последните няколко години, само че никой към момента не ги е дефинирал. След две седмици във Вашингтон по покана на Байдън ще се организира " Среща на върха на демокрацията ", където са поканени над 100 страни. Интересно е какви демократически критерии са употребявани за поканата, тъй като има любопитни изключения, както и учудващи включвания в предварителния лист на поканените страни, оповестен преди няколко дни от " Политико ". Но това е обособен въпрос, на който няма да се спирам в този момент. Важното е, че тази среща ще алармира началото на новото идеологическо опълчване - на " демокрацията " против " авторитаризма ". А това опълчване ще обосновава битката на " новообединения " Запад против " властническите " му съперници. Подозирам, че точно понятието " авторитаризъм " през идващите няколко години ще бъде стигматизирано по метод, който да го приравни към " фашизма " и " комунизма " в съзнанието на обществеността. Това идеологическо опълчване ще дефинира и " новите правила " на интернационалния ред. Този комплициран иден интервал и по какъв начин нашата страна ще реагира на другите му премеждия ще дефинира къде ще стои България във външнополитически проект. През идващия си мандат президентът Радев ще се сблъска с " тъмни облаци на хоризонта ". Да му пожелаем сполучлив полет.
- Да чакаме ли смяна във философията на външната ни политика? В последното десетилетие изглеждаше, че тя се дефинира от Бойко Борисов, а в този момент се обрисува водещата фигура да е точно президентът Радев.
- Външната политика не може да бъде определяна от един човек, без значение къде е офисът му - на " Дондуков " 1 или 2. Промяната би трябвало да се състои в най-стриктното, безкомпромисно съблюдаване на Закона за дипломатическата работа. Вече съвсем 13 години откакто бе признат от Народното събрание, той е " бодил в петата " на всички властимащи, тъй като постановките в него им пречат да организират еднолични политически и кадрови решения във външната политика. Голям триумф за президента Радев би било точно прецизното придържане към закона за дипломатическата работа, което би вдъхнало кураж и вероятност за редовия дипломатически състав. Това би бил внезапният контрастност на едно ново по жанр ръководство с интервала на ръководството на Борисов и тримата му външни министри (за Желева ме е позор даже да си спомням).
- Евроатлантическата ориентировка на страната ни към този момент наподобява безспорна. Въпросът обаче е дали ще бъдем " ястреби " на НАТО и Европейски Съюз, или по-скоро ще приемем политиката на страните от Вишеградската четворка?
- Да, на този стадий евроатлантическата ни ориентировка е безалтернативна. Но ние неведнъж не усещаме в точния момент или не долавяме признаците на международни промени и трендове и по инерция се придържаме към остарялото и познатото. Спомнете си грешките на България преди двете международни войни. Преклонението ни пред конюктурно мощните и изглеждащите като по-вероятни спечелили ни вкара в две национални произшествия. Необходимо е с нараснало внимание да следим за измененията в света и да се опитаме задълбочено, от позиция на националните ползи, да ги проучваме, с цел да можем да организираме рационална политика, която да ни разреши освен да оцелеем като страна и нация даже след най-мрачните от тях, само че и да сме в по-изгодна позиция по-късно. А сходна политика не допуска да бъдем " ястреби " в сегашните алианси, в които членуваме. Що се отнася до " политиката на Вишеградската четворка ", тя е неприложима за нас заради отсъствието на съвпадащи национални ползи на страните от нашия регион, каквито в известна степен има в Централна Европа.
- Как ще се развият връзките ни със Северна Македония? Външният напън по отношение на ветото за започване на договаряния на Скопие за присъединение към Европейски Съюз се ускорява. Темата наподобява ще е крайъгълен камък и в договарянията за сформиране на кабинет у нас. На този декор се случи и нещастието на " Струма "...
- През последните 12 година нашата дипломатическа активност остави усещането, че й беше подредено освен да не работи по тъй наречените " македонски въпрос ", само че освен това, че й е неразрешено да работи по него, с цел да изпъкне " интегратора " Борисов. Оказа се, че през този интервал Скопие е работило много и е постигнало позитивни резултати за своята идея. За това подсказва " промакедонската " позиция на редица държави-членки, чиито ръководители участваха в сбирката на водачите от Европейската национална партия единствено ден преди срещата на върха ЕС-Западни Балкани в Словения предишния месец. След приемането от Народното събрание на България на тъй наречените " червени линии " - от една страна и утвърдените в отговор на това от северомакедонския парламент опорни точки за позицията на нашата съседка - от друга, се очерта голяма разлика, не даваща на процедура съвсем никакви шансове на дипломацията за търсене на взаимно допустими взаимни отстъпки. Тези дейности провокираха както внезапно увеличаване на националистическите настроения в двете страни, по този начин и угриженост за геополитическите ползи на " обединявания Запад " в региона на Балканите. Това се отрази в неимоверния напън, който Съединени американски щати и водещите страни от Европейски Съюз оказаха и усилват с всеки минал ден върху българския ръководещ хайлайф, който стартира да се пропуква и да търси (макар и към този момент неофициално) пътища за намиране на компромис. На процедура София се оказа в ситуацията на " кръгова защита ", атакувана от всички вероятни страни.
Поради това България се намира пред тежък стратегически избор с геополитически последици за своите национални ползи. Необходимо е намирането на компромис и то подобен, че да не провокира публични настроения, които да пометат ръководещите елити от двете страни на границата.Принципните позиции в декларацията на българското Министерство на външните работи от 25 юни т.г. дават отговор " на буквата " на " алените линии " от Декларацията на Народно събрание на България, макар че се появиха обособени рецензии, че те не дават отговор на " духа й ". Това основава на настоящия стадий освен практическа стойност на българската позиция, само че и по този начин изчезналата ни видимост за подготвеност от наша страна да бъде издирван компромис.Трябва да продължим разговора със Северна Македония и тази писта беше обрисувана от горепосочената декларация на нашето външно министерство. Ако тези оферти бъдат признати и закрепени посредством подписан от двете страни протокол, за подготовката на който загатна президентът Радев в Словения, би се основала опция за активен мониторинг върху дейностите на северомакедонската страна и от страна на Европейски Съюз, а освен от България.Почти десетилетие ние не работихме интензивно с нашите съдружници за обезпечаване освен на разбирането, само че и на тяхната поддръжка за нашите изконни претенции. Следователно тази позиция би трябвало да бъде подсигурена посредством систематична дълготрайна работа на нашата дипломация в тази подценявана до момента област. Тоест това е втората писта на вероятните дейности в рамката на формата, одобрен с " Декларацията на 44-то Народно събрание на Република България по отношение на разширението на Европейски Съюз и Процеса на стабилизиране и асоцииране на Република Северна Македония и Република Албания ". Моите съболезнования на околните на жертвите и потърпевшите от нещастието с рейса на автомагистрала " Струма ". Действията след нея на двете държавни управления и държавните институции демонстрират, че може да си сътрудничим градивно. Това вдъхва известна вяра, че може би ще се опитат да подходят по този метод и при разговора по главния въпрос в нашите връзки.
- Можем ли да считаме, че въпросът чий е Крим е изчистен след формалните позиции на Президентството и украинското външно министерство?
- На публично равнище - да, само че още доста дълго време ще има опити за пропагандното му потребление. Тревожа се за отражението на този резултат върху ориста на нашите сънародници в Украйна. И без това не успяхме да защитим правото им на проучване на български език, по този начин, както направиха Румъния и Унгария, които започнаха доста съществени дипломатически демарши по този въпрос.
- В момента се ускорява напрежението сред Украйна и Русия, идват тревожни известия от разнообразни разузнавания за назряващ въоръжен спор. Има ли заплаха от подобен и какво би било отражението му у нас?
- Може би има обособени " луди глави ", само че като цяло Западът надали окуражава украинците да подхващат военни дейности, които биха принудили Русия да се намеси. Но тежкото икономическо състояние в Украйна и неустойчивостта на ръководството на Зеленски могат да подбуден Киев към сюжети като този с " грузинската война през 2008 година ". Т.е, съгласно мен световен спор няма да има, защото НАТО няма да се намеси в руско-украйнски спор, само че сериозна местна война наоколо до нашите граници за жалост е допустима и даже би била приветствана от обособени кръгове в страни, които не са в нашия регион.- Променят ли се вероятностите за присъединението на България към Еврозоната? Остава ли 2024 година действителен небосвод за приемане на единната валута у нас?- На този стадий вероятностите остават същите. Но идната година и изключително френското председателство на Европейски Съюз ще бъдат решаващи за това какви промени ще би трябвало да реализира Съюзът и какви цели ще си сложи. Предстои да забележим и ще има ли промени в позицията на Германия след излизането на Меркел от властта. Част от досегашните разногласия в Европейски Съюз и споделените визии допускат и отсрочване за по-далечно бъдеще на въпроси като нашето влизането в Еврозоната.- Да чакаме ли засилен бежански напън към страната ни предвид на обстановката в района и света?- Задължително. Демографските проблеми и обществените несъгласия в световен мащаб се задълбочават и построяването на огради към този момент се възприема като нещо действително. Кога ще забележим и пукотевица към тези огради зависи от степента на равнодушието на международните елити, които не търсят съществени, дълготрайни решения за премахване на аргументите за тези раздиращи актуалния ни свят проблеми.
Президентът би трябвало да възвърне използването на дипломатическия закон Нов международен ред ще промени разпоредбите, наложени след Втората международна война Докато ние загубихме 10 година, Скопие работи интензивно, по тази причина натискът от Съединени американски щати и Европейски Съюз към нас е толкоз мощен Във външната политика не трябва да бъдем " ястреби ", нямаме място и във Вишеградската четворка Байдън дава начало на ново противпоставяне сред демокрацията и авторитаризма, споделя Валентин Радомирски в особено изявление за вестник СТАНДАРТ
- Г-н Радомирски, по какъв начин ще стои България във външнополитически проект в идващите години след преизбирането на президента Румен Радев?
- Ще зависи от доста фактори, огромна част от които ще бъдат образувани отвън нашата страна. Светът е на прага на нова фаза, а съгласно мнозина към този момент е навлязъл в нея. Фаза на преход от един открит след Втората международна война интернационален ред към нов, към момента неразбираем, Международен ред, " учреден на правила ", за които настойчиво се приказва през последните няколко години, само че никой към момента не ги е дефинирал. След две седмици във Вашингтон по покана на Байдън ще се организира " Среща на върха на демокрацията ", където са поканени над 100 страни. Интересно е какви демократически критерии са употребявани за поканата, тъй като има любопитни изключения, както и учудващи включвания в предварителния лист на поканените страни, оповестен преди няколко дни от " Политико ". Но това е обособен въпрос, на който няма да се спирам в този момент. Важното е, че тази среща ще алармира началото на новото идеологическо опълчване - на " демокрацията " против " авторитаризма ". А това опълчване ще обосновава битката на " новообединения " Запад против " властническите " му съперници. Подозирам, че точно понятието " авторитаризъм " през идващите няколко години ще бъде стигматизирано по метод, който да го приравни към " фашизма " и " комунизма " в съзнанието на обществеността. Това идеологическо опълчване ще дефинира и " новите правила " на интернационалния ред. Този комплициран иден интервал и по какъв начин нашата страна ще реагира на другите му премеждия ще дефинира къде ще стои България във външнополитически проект. През идващия си мандат президентът Радев ще се сблъска с " тъмни облаци на хоризонта ". Да му пожелаем сполучлив полет.
- Да чакаме ли смяна във философията на външната ни политика? В последното десетилетие изглеждаше, че тя се дефинира от Бойко Борисов, а в този момент се обрисува водещата фигура да е точно президентът Радев.
- Външната политика не може да бъде определяна от един човек, без значение къде е офисът му - на " Дондуков " 1 или 2. Промяната би трябвало да се състои в най-стриктното, безкомпромисно съблюдаване на Закона за дипломатическата работа. Вече съвсем 13 години откакто бе признат от Народното събрание, той е " бодил в петата " на всички властимащи, тъй като постановките в него им пречат да организират еднолични политически и кадрови решения във външната политика. Голям триумф за президента Радев би било точно прецизното придържане към закона за дипломатическата работа, което би вдъхнало кураж и вероятност за редовия дипломатически състав. Това би бил внезапният контрастност на едно ново по жанр ръководство с интервала на ръководството на Борисов и тримата му външни министри (за Желева ме е позор даже да си спомням).
- Евроатлантическата ориентировка на страната ни към този момент наподобява безспорна. Въпросът обаче е дали ще бъдем " ястреби " на НАТО и Европейски Съюз, или по-скоро ще приемем политиката на страните от Вишеградската четворка?
- Да, на този стадий евроатлантическата ни ориентировка е безалтернативна. Но ние неведнъж не усещаме в точния момент или не долавяме признаците на международни промени и трендове и по инерция се придържаме към остарялото и познатото. Спомнете си грешките на България преди двете международни войни. Преклонението ни пред конюктурно мощните и изглеждащите като по-вероятни спечелили ни вкара в две национални произшествия. Необходимо е с нараснало внимание да следим за измененията в света и да се опитаме задълбочено, от позиция на националните ползи, да ги проучваме, с цел да можем да организираме рационална политика, която да ни разреши освен да оцелеем като страна и нация даже след най-мрачните от тях, само че и да сме в по-изгодна позиция по-късно. А сходна политика не допуска да бъдем " ястреби " в сегашните алианси, в които членуваме. Що се отнася до " политиката на Вишеградската четворка ", тя е неприложима за нас заради отсъствието на съвпадащи национални ползи на страните от нашия регион, каквито в известна степен има в Централна Европа.
- Как ще се развият връзките ни със Северна Македония? Външният напън по отношение на ветото за започване на договаряния на Скопие за присъединение към Европейски Съюз се ускорява. Темата наподобява ще е крайъгълен камък и в договарянията за сформиране на кабинет у нас. На този декор се случи и нещастието на " Струма "...
- През последните 12 година нашата дипломатическа активност остави усещането, че й беше подредено освен да не работи по тъй наречените " македонски въпрос ", само че освен това, че й е неразрешено да работи по него, с цел да изпъкне " интегратора " Борисов. Оказа се, че през този интервал Скопие е работило много и е постигнало позитивни резултати за своята идея. За това подсказва " промакедонската " позиция на редица държави-членки, чиито ръководители участваха в сбирката на водачите от Европейската национална партия единствено ден преди срещата на върха ЕС-Западни Балкани в Словения предишния месец. След приемането от Народното събрание на България на тъй наречените " червени линии " - от една страна и утвърдените в отговор на това от северомакедонския парламент опорни точки за позицията на нашата съседка - от друга, се очерта голяма разлика, не даваща на процедура съвсем никакви шансове на дипломацията за търсене на взаимно допустими взаимни отстъпки. Тези дейности провокираха както внезапно увеличаване на националистическите настроения в двете страни, по този начин и угриженост за геополитическите ползи на " обединявания Запад " в региона на Балканите. Това се отрази в неимоверния напън, който Съединени американски щати и водещите страни от Европейски Съюз оказаха и усилват с всеки минал ден върху българския ръководещ хайлайф, който стартира да се пропуква и да търси (макар и към този момент неофициално) пътища за намиране на компромис. На процедура София се оказа в ситуацията на " кръгова защита ", атакувана от всички вероятни страни.
Поради това България се намира пред тежък стратегически избор с геополитически последици за своите национални ползи. Необходимо е намирането на компромис и то подобен, че да не провокира публични настроения, които да пометат ръководещите елити от двете страни на границата.Принципните позиции в декларацията на българското Министерство на външните работи от 25 юни т.г. дават отговор " на буквата " на " алените линии " от Декларацията на Народно събрание на България, макар че се появиха обособени рецензии, че те не дават отговор на " духа й ". Това основава на настоящия стадий освен практическа стойност на българската позиция, само че и по този начин изчезналата ни видимост за подготвеност от наша страна да бъде издирван компромис.Трябва да продължим разговора със Северна Македония и тази писта беше обрисувана от горепосочената декларация на нашето външно министерство. Ако тези оферти бъдат признати и закрепени посредством подписан от двете страни протокол, за подготовката на който загатна президентът Радев в Словения, би се основала опция за активен мониторинг върху дейностите на северомакедонската страна и от страна на Европейски Съюз, а освен от България.Почти десетилетие ние не работихме интензивно с нашите съдружници за обезпечаване освен на разбирането, само че и на тяхната поддръжка за нашите изконни претенции. Следователно тази позиция би трябвало да бъде подсигурена посредством систематична дълготрайна работа на нашата дипломация в тази подценявана до момента област. Тоест това е втората писта на вероятните дейности в рамката на формата, одобрен с " Декларацията на 44-то Народно събрание на Република България по отношение на разширението на Европейски Съюз и Процеса на стабилизиране и асоцииране на Република Северна Македония и Република Албания ". Моите съболезнования на околните на жертвите и потърпевшите от нещастието с рейса на автомагистрала " Струма ". Действията след нея на двете държавни управления и държавните институции демонстрират, че може да си сътрудничим градивно. Това вдъхва известна вяра, че може би ще се опитат да подходят по този метод и при разговора по главния въпрос в нашите връзки.
- Можем ли да считаме, че въпросът чий е Крим е изчистен след формалните позиции на Президентството и украинското външно министерство?
- На публично равнище - да, само че още доста дълго време ще има опити за пропагандното му потребление. Тревожа се за отражението на този резултат върху ориста на нашите сънародници в Украйна. И без това не успяхме да защитим правото им на проучване на български език, по този начин, както направиха Румъния и Унгария, които започнаха доста съществени дипломатически демарши по този въпрос.
- В момента се ускорява напрежението сред Украйна и Русия, идват тревожни известия от разнообразни разузнавания за назряващ въоръжен спор. Има ли заплаха от подобен и какво би било отражението му у нас?
- Може би има обособени " луди глави ", само че като цяло Западът надали окуражава украинците да подхващат военни дейности, които биха принудили Русия да се намеси. Но тежкото икономическо състояние в Украйна и неустойчивостта на ръководството на Зеленски могат да подбуден Киев към сюжети като този с " грузинската война през 2008 година ". Т.е, съгласно мен световен спор няма да има, защото НАТО няма да се намеси в руско-украйнски спор, само че сериозна местна война наоколо до нашите граници за жалост е допустима и даже би била приветствана от обособени кръгове в страни, които не са в нашия регион.- Променят ли се вероятностите за присъединението на България към Еврозоната? Остава ли 2024 година действителен небосвод за приемане на единната валута у нас?- На този стадий вероятностите остават същите. Но идната година и изключително френското председателство на Европейски Съюз ще бъдат решаващи за това какви промени ще би трябвало да реализира Съюзът и какви цели ще си сложи. Предстои да забележим и ще има ли промени в позицията на Германия след излизането на Меркел от властта. Част от досегашните разногласия в Европейски Съюз и споделените визии допускат и отсрочване за по-далечно бъдеще на въпроси като нашето влизането в Еврозоната.- Да чакаме ли засилен бежански напън към страната ни предвид на обстановката в района и света?- Задължително. Демографските проблеми и обществените несъгласия в световен мащаб се задълбочават и построяването на огради към този момент се възприема като нещо действително. Кога ще забележим и пукотевица към тези огради зависи от степента на равнодушието на международните елити, които не търсят съществени, дълготрайни решения за премахване на аргументите за тези раздиращи актуалния ни свят проблеми.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ