България, която израсна от 3 март
Валентин ГЕОРГИЕВ
" Да бойкотираме 3 март ", " Бойкот и бойкот на опити за празнуване и възхваляване на евразийските диваци ", " Да не честваме 3 март! Това е съветска експанзия против суверенната Османска империя?! "... Това са единствено част от апелите на самозабравили се десни " интелектуалци ", чиято русофобска гняв се излива по медии и обществени мрежи. Омерзително е даже да им загатваме имената. Явно за някои български " професори " няма разлика сред Руска империя, Съветски съюз и днешна Русия. Всички до десето коляно са отговорни, без значение в кои столетия преди този момент са живели, надалеч преди облика на ненавиждания от тях Путин.
Използвам този неприличен мотив, с цел да си дадем сметка до каква степен е стигнало саморазрушението на историята ни и да си напомним още веднъж какво в действителност е за нас 3 март.
Суверенитетът
Датата слага начало на Третата българска страна през 1878 година след сключване на кротичък контракт сред Русия и Османската империя, с което се поставя завършек на Руско-турската война от 1877- 1878 година От този ден се вършат първите стъпки към одобряването на България за суверенна страна.
Тя има редица права да желае признание и от други страни отвън подписалите Санстефанския кротичък контракт, както и правото на интернационалните търговски отношения; да подписва финансови и административно-правни контракти със единодушието и утвърждението на Турция, както и да има лична армия и полиция.
За първи път Трети март се празнува през 1880 година - две години след Освобождението - като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори. От 1888 година празникът стартира да се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Еднократно като народен празник денят е маркиран през 1978 година във връзка 100-годишнината от Освобождението. Десет години по-късно, през 1988-а, той става формален празник, а през 1990 година, когато в България започнаха измененията, с решение на Великото Народно заседание, датата бе оповестена за Национален празник.
Цялата тази ретроспекция приказва красноречиво за отношението на генерации българи към датата 3 март и я прави неподвластна на конюнктурата, колкото и да се пробват някои през днешния ден да я анатемосат и омаловажат. Освобождението слага началото на огромни промени и дано забележим от кое място е тръгнала България и до каква степен е стигнала в своето развиване.
Как се развива възкръсналата ни страна?
След Освобождението през 1878 година България получава от Османската империя окаяно завещание в региона на промишлеността. Повечето от съществувалите преди Освобождението индустриални предприятия са били разрушени или разорени по време на войната през 1877-1878 година
Единственото по-голямо доосвобожденско индустриално дружество, останало да действа и след войната, е била държавната текстилна фабрика в Сливен.
Следва да се означи, че тогава е налице краткотрайното свиване на вътрешния пазар вследствие изселването на забележителна част от мюсюлманското население. Разделянето на освободената част от българските земи на Княжество България и самостоятелната Източна Румелия също пречи на образуването на народен вътрешен пазар.
Значителна част от наличните средства и настоящите приходи на българското селско население през 80-те и частично през 90-те години на XIX век се насочват към изкупуване земите на едри османски земевладелци или на изселващото се мюсюлманско население и с това се лимитира наличната покупателна мощ за закупуване на индустриални или занаятчийски творби.
Царство България
е формалното название на българската страна от 1908 до 1947 година Първият министър-председател на царството е Александър Малинов (1908-1911), а последният - Кимон Георгиев (1944-1946). Историческите статистики за този интервал сочат, че през 1921 година в Царство България има 1544 промишлени предприятия (включително насърчаваните от държавата) с общо 55 000 служащи.
През 1928 година е признат Закон за поощряване на локалната промишленост, който планува безмитен импорт на непроизвеждани в България машини и уреди, гратис разпределяне на държавни и общински земи за градеж на заводи, понижение с 25 до 30% от цените на БДЖ, освобождение от някои налози и такси и други До 1929 година (от 1923) индустриалното произвеждане в България се усилва с 88% или средногодишен растеж от 11%. Една от аргументите за това е мощният протекционизъм на страната. През 1941 година индустриалната продукция възлиза на 18,16 милиарда лева против 11,16 милиарда лева през 1934 година при средногодишен растеж от 6,9%. Водеща е хранително-вкусовата индустрия (62%).
В предприятията с над 50 заети работят 75,2% от всички служащи в индустрията, а с над 200 служащи - 40%. Такава в резюме е картината в предвоенните години, а икономическият напредък на България в навечерието на Втората международна война може да се види, като се направи съпоставяне на нейните достижения с тези на прилежащите страни. Да вземем единствено пшеницата. На глава на популацията в кг през 1938 година тя е била 280 кг за България, 142 - за Гърция, 245 - за Румъния, 248 - за Турция, 197 -за Югославия.
В началото на 30-те години с приемане на разнообразни закони земеделското произвеждане се усилва приблизително с 18% за интервала 1934-1939 година, а нарастването на земеделската продукция е към 70% спрямо довоенното равнище. През 1939 година приходът в земеделието нараства с 37% спрямо 1935 година Средната отплата на професионален служащ е 66,60 лева, междинната месечна заплата на служителите - 2500 лева, а междинната пенсия - 1400 лева, като приказваме за тези пари преди време.
Възходът при социализма
Някои обичат да съпоставят този интервал с 1939 година - последната предвоенна година, и да акцентират какъв брой по-завидно било дереджето на българина преди войната. Истината обаче е напълно друга и даже най-големите хулители на омразния " комунизъм " мъчно могат да оборят статистиката. А тя е налична.
Добре е съвременниците да знаят обстоятелствата, въз основа на които се прави оценка развиването на нашата страна. Десни политици и икономисти и до през днешния ден се занимават интензивно с изопачение на процесите в България след 1944 година Те укориха народа, че не виждал истината, че е не запомнил какъв брой неприятно е живеел при социализма, че не осъзнавал какъв брой добре живее в този момент.
Някои политолози отидоха по-далече, обяснявайки неприятните съгласно тях резултати със " изгубената памет ", с " неразказаната истина за социализма ". Обвиниха хората, че са не запомнили какъв брой неприятно са живеели тогава и заради това в този момент неправилно страдат от носталгия по това " тъмно минало ".
А в действителност България доближава най-високо равнище на производството си като цяло в изискванията на централно обмисляне през 1988 година и в годините преди този момент. Съдейки по структурата и качеството на производството и износа ни, към тази година сме били приблизително развита индустриално-аграрна европейска страна, в ниската група на тази категория страни. Последвалите разгром и съсипия, изключително в първите години на прехода след 10 ноември 1989 година, са равносилни на национална злополука. Достатъчно е да посочим единствено един обобщаващ индикатор: по БВП на глава от популацията през 1988 година България се изкачва на влиятелното 25-о място в света. За съпоставяне - през 2013 година България към този момент се е сринала до 78-о място по същия индикатор по данни на Международния валутен фонд.
Ето и някои цифри от родната статистика за този интервал - какво е произвеждала България през 1988 година Това е последната естествена година, преди да дойдат измененията. Сравнението прави икономистът проф. Иван Ангелов по отношение на 2014 година, когато някои производства у нас са към момента налични.
Металообработващи машини: През 1988 година сме произвели 17 440 броя. За съпоставяне - през цялата 2014 година сме произвели едвам 1930. Електрокари: През 1988 година - 47 400 бр., през 2014 година - 180 бр. Мотокари: През 1988 година - 35 100, през 2014 година - 210 бр. Домашни хладилници: През 1988 година - 111 000 бр., през 2014 година - 0 бр. Цветни тв приемници: През 1988 година - 124 300 бр., през 2014 година - 0 бр. Памучни платове: През 1988 година - 362 млн. кв. м, през 2014 година - 8 млн. кв. м... Сравненията демонстрират разлики, за които не си коства да се разяснява даже.
Времето на социализма обаче се характеризира и с нещо, което остана окончателно в предишното, и то е сигурността. Онази сигурност, която даваше опция на елементарния човек да възнамерява бъдещето си, а в сегашното да отглежда умерено децата си. Днес всичко това е единствено носталгичен спомен, и то за голям брой българи, а историята е тази, която записва протичащото се.
Но да се върнем на датата 3 март - тя е и остава оня повратен миг, който даде началото на днешна България. Националният празник, от който се чака да сплоти народа ни в една обща идея, в едно честване и под знамето на общите идеали и полезности. Хубав план, само че все по този начин нереализирал се. Освен това, Трети март е претрупан със характерна символика, която е извънредно нужна на нашия народ.
Друг е въпросът, че не можем или не желаеме да усвоим тази символика. Подобно на Великден, Трети март е знак на прераждането, на възкресението и на новото начало. Прозаичната истина обаче е, че мнозина не знаят или не усещат със сърце и разсъдък какво тъкмо честваме на Трети март. Разкъсваната от политическо разделяне страна по този начин и не съумя да сътвори нужните публични обичаи, с които да вдъхне живот на този празник. Остава това да стори самият народ.
" Да бойкотираме 3 март ", " Бойкот и бойкот на опити за празнуване и възхваляване на евразийските диваци ", " Да не честваме 3 март! Това е съветска експанзия против суверенната Османска империя?! "... Това са единствено част от апелите на самозабравили се десни " интелектуалци ", чиято русофобска гняв се излива по медии и обществени мрежи. Омерзително е даже да им загатваме имената. Явно за някои български " професори " няма разлика сред Руска империя, Съветски съюз и днешна Русия. Всички до десето коляно са отговорни, без значение в кои столетия преди този момент са живели, надалеч преди облика на ненавиждания от тях Путин.
Използвам този неприличен мотив, с цел да си дадем сметка до каква степен е стигнало саморазрушението на историята ни и да си напомним още веднъж какво в действителност е за нас 3 март.
Суверенитетът
Датата слага начало на Третата българска страна през 1878 година след сключване на кротичък контракт сред Русия и Османската империя, с което се поставя завършек на Руско-турската война от 1877- 1878 година От този ден се вършат първите стъпки към одобряването на България за суверенна страна.
Тя има редица права да желае признание и от други страни отвън подписалите Санстефанския кротичък контракт, както и правото на интернационалните търговски отношения; да подписва финансови и административно-правни контракти със единодушието и утвърждението на Турция, както и да има лична армия и полиция.
За първи път Трети март се празнува през 1880 година - две години след Освобождението - като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори. От 1888 година празникът стартира да се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Еднократно като народен празник денят е маркиран през 1978 година във връзка 100-годишнината от Освобождението. Десет години по-късно, през 1988-а, той става формален празник, а през 1990 година, когато в България започнаха измененията, с решение на Великото Народно заседание, датата бе оповестена за Национален празник.
Цялата тази ретроспекция приказва красноречиво за отношението на генерации българи към датата 3 март и я прави неподвластна на конюнктурата, колкото и да се пробват някои през днешния ден да я анатемосат и омаловажат. Освобождението слага началото на огромни промени и дано забележим от кое място е тръгнала България и до каква степен е стигнала в своето развиване.
Как се развива възкръсналата ни страна?
След Освобождението през 1878 година България получава от Османската империя окаяно завещание в региона на промишлеността. Повечето от съществувалите преди Освобождението индустриални предприятия са били разрушени или разорени по време на войната през 1877-1878 година
Единственото по-голямо доосвобожденско индустриално дружество, останало да действа и след войната, е била държавната текстилна фабрика в Сливен.
Следва да се означи, че тогава е налице краткотрайното свиване на вътрешния пазар вследствие изселването на забележителна част от мюсюлманското население. Разделянето на освободената част от българските земи на Княжество България и самостоятелната Източна Румелия също пречи на образуването на народен вътрешен пазар.
Значителна част от наличните средства и настоящите приходи на българското селско население през 80-те и частично през 90-те години на XIX век се насочват към изкупуване земите на едри османски земевладелци или на изселващото се мюсюлманско население и с това се лимитира наличната покупателна мощ за закупуване на индустриални или занаятчийски творби.
Царство България
е формалното название на българската страна от 1908 до 1947 година Първият министър-председател на царството е Александър Малинов (1908-1911), а последният - Кимон Георгиев (1944-1946). Историческите статистики за този интервал сочат, че през 1921 година в Царство България има 1544 промишлени предприятия (включително насърчаваните от държавата) с общо 55 000 служащи.
През 1928 година е признат Закон за поощряване на локалната промишленост, който планува безмитен импорт на непроизвеждани в България машини и уреди, гратис разпределяне на държавни и общински земи за градеж на заводи, понижение с 25 до 30% от цените на БДЖ, освобождение от някои налози и такси и други До 1929 година (от 1923) индустриалното произвеждане в България се усилва с 88% или средногодишен растеж от 11%. Една от аргументите за това е мощният протекционизъм на страната. През 1941 година индустриалната продукция възлиза на 18,16 милиарда лева против 11,16 милиарда лева през 1934 година при средногодишен растеж от 6,9%. Водеща е хранително-вкусовата индустрия (62%).
В предприятията с над 50 заети работят 75,2% от всички служащи в индустрията, а с над 200 служащи - 40%. Такава в резюме е картината в предвоенните години, а икономическият напредък на България в навечерието на Втората международна война може да се види, като се направи съпоставяне на нейните достижения с тези на прилежащите страни. Да вземем единствено пшеницата. На глава на популацията в кг през 1938 година тя е била 280 кг за България, 142 - за Гърция, 245 - за Румъния, 248 - за Турция, 197 -за Югославия.
В началото на 30-те години с приемане на разнообразни закони земеделското произвеждане се усилва приблизително с 18% за интервала 1934-1939 година, а нарастването на земеделската продукция е към 70% спрямо довоенното равнище. През 1939 година приходът в земеделието нараства с 37% спрямо 1935 година Средната отплата на професионален служащ е 66,60 лева, междинната месечна заплата на служителите - 2500 лева, а междинната пенсия - 1400 лева, като приказваме за тези пари преди време.
Възходът при социализма
Някои обичат да съпоставят този интервал с 1939 година - последната предвоенна година, и да акцентират какъв брой по-завидно било дереджето на българина преди войната. Истината обаче е напълно друга и даже най-големите хулители на омразния " комунизъм " мъчно могат да оборят статистиката. А тя е налична.
Добре е съвременниците да знаят обстоятелствата, въз основа на които се прави оценка развиването на нашата страна. Десни политици и икономисти и до през днешния ден се занимават интензивно с изопачение на процесите в България след 1944 година Те укориха народа, че не виждал истината, че е не запомнил какъв брой неприятно е живеел при социализма, че не осъзнавал какъв брой добре живее в този момент.
Някои политолози отидоха по-далече, обяснявайки неприятните съгласно тях резултати със " изгубената памет ", с " неразказаната истина за социализма ". Обвиниха хората, че са не запомнили какъв брой неприятно са живеели тогава и заради това в този момент неправилно страдат от носталгия по това " тъмно минало ".
А в действителност България доближава най-високо равнище на производството си като цяло в изискванията на централно обмисляне през 1988 година и в годините преди този момент. Съдейки по структурата и качеството на производството и износа ни, към тази година сме били приблизително развита индустриално-аграрна европейска страна, в ниската група на тази категория страни. Последвалите разгром и съсипия, изключително в първите години на прехода след 10 ноември 1989 година, са равносилни на национална злополука. Достатъчно е да посочим единствено един обобщаващ индикатор: по БВП на глава от популацията през 1988 година България се изкачва на влиятелното 25-о място в света. За съпоставяне - през 2013 година България към този момент се е сринала до 78-о място по същия индикатор по данни на Международния валутен фонд.
Ето и някои цифри от родната статистика за този интервал - какво е произвеждала България през 1988 година Това е последната естествена година, преди да дойдат измененията. Сравнението прави икономистът проф. Иван Ангелов по отношение на 2014 година, когато някои производства у нас са към момента налични.
Металообработващи машини: През 1988 година сме произвели 17 440 броя. За съпоставяне - през цялата 2014 година сме произвели едвам 1930. Електрокари: През 1988 година - 47 400 бр., през 2014 година - 180 бр. Мотокари: През 1988 година - 35 100, през 2014 година - 210 бр. Домашни хладилници: През 1988 година - 111 000 бр., през 2014 година - 0 бр. Цветни тв приемници: През 1988 година - 124 300 бр., през 2014 година - 0 бр. Памучни платове: През 1988 година - 362 млн. кв. м, през 2014 година - 8 млн. кв. м... Сравненията демонстрират разлики, за които не си коства да се разяснява даже.
Времето на социализма обаче се характеризира и с нещо, което остана окончателно в предишното, и то е сигурността. Онази сигурност, която даваше опция на елементарния човек да възнамерява бъдещето си, а в сегашното да отглежда умерено децата си. Днес всичко това е единствено носталгичен спомен, и то за голям брой българи, а историята е тази, която записва протичащото се.
Но да се върнем на датата 3 март - тя е и остава оня повратен миг, който даде началото на днешна България. Националният празник, от който се чака да сплоти народа ни в една обща идея, в едно честване и под знамето на общите идеали и полезности. Хубав план, само че все по този начин нереализирал се. Освен това, Трети март е претрупан със характерна символика, която е извънредно нужна на нашия народ.
Друг е въпросът, че не можем или не желаеме да усвоим тази символика. Подобно на Великден, Трети март е знак на прераждането, на възкресението и на новото начало. Прозаичната истина обаче е, че мнозина не знаят или не усещат със сърце и разсъдък какво тъкмо честваме на Трети март. Разкъсваната от политическо разделяне страна по този начин и не съумя да сътвори нужните публични обичаи, с които да вдъхне живот на този празник. Остава това да стори самият народ.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ