Какво измерва и какво не измерва брутният вътрешен продукт
Валентин Чавдаров работи в Националния статистически институт
Необходимостта от регулярни статистически данни е зародила с появяването на страната. Владетелят е трябвало да знае какви са реколтата и запасите от храна, броя на популацията, броя на мъжете годни да носят оръжие, данъчните приходи.
С времето технологиите са се развили, разделянето на труда и продуктивността са се нараснали и стопанските системи са се усложнили. Увеличила се е и потребността от статистически данни. Но увеличението на броя на статистическите данни се е оказало незадоволително да разберем какво се случва в стопанската система. Голямата меланхолия през 30-те години на предишния век посочила нуждата от теоретична рамка за агрегиране на голям брой индикатори в малцина, само че информативни за икономическото развиване елементи като добавена стойност, брутен вътрешен продукт(БВП), приходи, междинно ползване, спестявания, вложения. Те не са били оценени регулярно до тогава, най-много заради лимитираното схващане на стопанската система от държавните мъже.
Кризата ще изтрие негодния бизнес и ще остане здравият - пазарнитe сили на търсене и предложение ще възстановят равновесието в стопанската система. Приблизително по този начин са разсъждавали множеството конгресмени. През 1932 година, две години след началото на рецесията, близо една четвърт от американците са били безработни, вложенията спаднали съвсем до нулата и 40 % от банките банкрутирали. Изглежда, пазарните сили не бързали да изведат стопанската система от рецесията. В Европа ситуацията не е било по-различно.
За благополучие имало е конгресмени, които не са вярвали сляпо в оздравителната мощ на пазара и са упорствали за икономическа политика, която се основава на реалистични оценки на приходи, ползване и спестявания на цялата стопанската система. През 1934 година ръководителят на изследователският екип и предстоящ нобелист Саймън Кузнец внесъл в Конгреса отчет " Националният приход,1929 - 32 ". Кузнец е бил наясно за познавателните благоприятни условия на Брутният вътрешен продукт като мярка на съвкупната икономическа интензивност и е предупреждавал, че прекомерното вторачване в него е причина за неверна преценка на икономическото развиване и неверни решения. Въпреки минусите си и многото рецензии Брутният вътрешен продукт е най-използваният стопански индикатор.
Недостатъците на Брутният вътрешен продукт
Брутният вътрешен артикул консолидира в едно число всичко създадено, употребявано и вложено в стопанската система и не се интересува от резултата върху благосъстоянието на хората. Общо взето господства разбирането: колкото повече произвеждаме и консумираме, толкоз по-добре живеем. Така ли е?
Необходимостта от регулярни статистически данни е зародила с появяването на страната. Владетелят е трябвало да знае какви са реколтата и запасите от храна, броя на популацията, броя на мъжете годни да носят оръжие, данъчните приходи.
С времето технологиите са се развили, разделянето на труда и продуктивността са се нараснали и стопанските системи са се усложнили. Увеличила се е и потребността от статистически данни. Но увеличението на броя на статистическите данни се е оказало незадоволително да разберем какво се случва в стопанската система. Голямата меланхолия през 30-те години на предишния век посочила нуждата от теоретична рамка за агрегиране на голям брой индикатори в малцина, само че информативни за икономическото развиване елементи като добавена стойност, брутен вътрешен продукт(БВП), приходи, междинно ползване, спестявания, вложения. Те не са били оценени регулярно до тогава, най-много заради лимитираното схващане на стопанската система от държавните мъже.
Кризата ще изтрие негодния бизнес и ще остане здравият - пазарнитe сили на търсене и предложение ще възстановят равновесието в стопанската система. Приблизително по този начин са разсъждавали множеството конгресмени. През 1932 година, две години след началото на рецесията, близо една четвърт от американците са били безработни, вложенията спаднали съвсем до нулата и 40 % от банките банкрутирали. Изглежда, пазарните сили не бързали да изведат стопанската система от рецесията. В Европа ситуацията не е било по-различно.
За благополучие имало е конгресмени, които не са вярвали сляпо в оздравителната мощ на пазара и са упорствали за икономическа политика, която се основава на реалистични оценки на приходи, ползване и спестявания на цялата стопанската система. През 1934 година ръководителят на изследователският екип и предстоящ нобелист Саймън Кузнец внесъл в Конгреса отчет " Националният приход,1929 - 32 ". Кузнец е бил наясно за познавателните благоприятни условия на Брутният вътрешен продукт като мярка на съвкупната икономическа интензивност и е предупреждавал, че прекомерното вторачване в него е причина за неверна преценка на икономическото развиване и неверни решения. Въпреки минусите си и многото рецензии Брутният вътрешен продукт е най-използваният стопански индикатор.
Недостатъците на Брутният вътрешен продукт
Брутният вътрешен артикул консолидира в едно число всичко създадено, употребявано и вложено в стопанската система и не се интересува от резултата върху благосъстоянието на хората. Общо взето господства разбирането: колкото повече произвеждаме и консумираме, толкоз по-добре живеем. Така ли е?
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ