Най-богати в Югозападна, най-бедни - в Северозападна България. Статистиката за живота ни
В Югозападна България живеят най-богатите фамилии в България. Там, несъмнено, попада и София.
Средногодишните доходи на фамилиите в Югозападна България са с цели 5 хиляди лв. по-високи от тези на фамилиите в най-бедната част - Северозападна.
Харчим една трета от бюджета си за храна, годишният приход на домакинство, формирано единствено от пенсионери, е на половина по-малък от този на останалите семейства, а разликата в фамилния бюджет сред Северозапада и Югозапада доближава 5000 лв..
Как наподобяват българските семейства - Националната статистика следи от съвсем 100 години.
Затова наблюдението на домакинските бюджети, което ви демонстрираме, е най-старото по рода си, което се организира у нас.
То дава информация за приходите, разноските и потреблението на българите, като по този метод ни демонстрира социално-демографските ни характерности, по какъв начин са благоустроени жилищата ни и с какви артикули за дълготрайна приложимост са снабдени, написа NOVA.
За какво сме харчили парите си в предишното и защо в този момент?
Ето кои са трите съществени пера в домакинския бюджет през 30-те години на предишния век и кои са те през днешния ден, съгласно последните данни за 2022 г. И преди, и в този момент, най-голяма част от бюджета се заделя за храна. Но до момента в който преди близо век тя е представлявала близо 70% от общия разход, в този момент процентите са 30, като в тях се вместват и безалкохолни питиета.
Вторият по мярка разход преди е бил предопределен за облекло и обувки, а през днешния ден – за жилища и сметки. Следващо по ред в миналото е било отоплението, а през днешния ден мястото му заема превозът.
В сегашното разновидностите за домакинство са разнообразни. То може да бъде формирано от 1 човек, както и да бъде многочислено. В него може да има или да няма деца или пенсионери, както и да бъде формирано единствено от пенсионери.
Западната част на страната държи и двата върха за годишен приход на домакинство.
Най-висок е той в Югозапада – 21 000 лв., а най-нисък е в Северозапада – 16 000. Съответно осреднено бюджетът се равнява на 18 600 лв..
Предвид това, ето и от какво главно е формиран годишен приход на всички тези семейства взети дружно. Най-голямата част от него – разумно, идва от работна заплата. Една трета се образува от пенсиите, като през днешния ден частта, която те обезпечават, е по-голяма в сравнение с преди 4 години, да вземем за пример.
Докато при независимата претовареност и различен тип доходи, е противоположното. Макар и измежду главните в домакинския приход, те способстват с все по-малко за него.
С максимален бюджет разполагат семействата с 2 деца под 18-годишна възраст. Освен от заплата, тук огромна част от бюджета се добавя от някакъв тип независима претовареност, а има и обществени компенсации.
Дали в едно домакинство няма пенсионери и деца или пък има пенсионери, става известно не е определящо за бюджета му, тъй като той е идентичен и в двата случая. Основна и тук е работната заплата, само че при семействата с пенсионери в тях, огромен % от прихода носят и пенсиите.
Липсата на разлика идва оттова, че едно домакинство без пенсионери и без деца, както към този момент казахме, може да бъде формирано единствено от един човек, което надлежно значи, че заплата в него е единствено една. Значително по-нисък – на половина, пък е годишният приход на семействата, формирани единствено от пенсионери, където главният детайл, които носи финанси, са пенсиите.
За какво обаче, харчим парите си?
След годишния приход, ще хвърлим взор и на годишния разход. Средният за домакинство е 17 300 лв..
Основното перо – към една трета, е предопределено за храна, алкохолни, безалкохолни питиета и цигари. Към 19% заделяме за дома си – за сметки за ток, вода, горива за битови потребности, за обзавеждане и за поддръжката му. Третото по величина перо е за превоз.
По отношение на другите типове семейства можем да кажем, че за храна, за дома и за опазване на здравето най-вече от парите си харчат семействата, формирани единствено от пенсионери. За сметка на това обаче те не харчат за съвсем нищо друго. Всички останали техни разноски да свити да най-малко.
Най-малка част от годишния си бюджет заделят за храна и за дома семействата без пенсионери и без деца. В съпоставяне с останалите обаче, те дават повече за превоз, свободно време и други потребности.
Изследването не би било цялостно, в случай че не разгледаме и покупателната дарба на семействата, която съставлява количеството дадена стока, което можем да закупим с годишния си приход, в случай че го изразходваме единствено за това.
За задачата сме подбрали 5 съществени хранителни продукта. Покупателната ни дарба е намаляла по отношение на едни – като хляба и сиренето да вземем за пример, от което днес можем да си купим с 90 кг по-малко в сравнение с през предходната година, само че пък се е нараснала по отношение на други артикули като месото, от което можем да си позволим 180 кг повече, в сравнение с сме могли преди 4 години.
Средногодишните доходи на фамилиите в Югозападна България са с цели 5 хиляди лв. по-високи от тези на фамилиите в най-бедната част - Северозападна.
Харчим една трета от бюджета си за храна, годишният приход на домакинство, формирано единствено от пенсионери, е на половина по-малък от този на останалите семейства, а разликата в фамилния бюджет сред Северозапада и Югозапада доближава 5000 лв..
Как наподобяват българските семейства - Националната статистика следи от съвсем 100 години.
Затова наблюдението на домакинските бюджети, което ви демонстрираме, е най-старото по рода си, което се организира у нас.
То дава информация за приходите, разноските и потреблението на българите, като по този метод ни демонстрира социално-демографските ни характерности, по какъв начин са благоустроени жилищата ни и с какви артикули за дълготрайна приложимост са снабдени, написа NOVA.
За какво сме харчили парите си в предишното и защо в този момент?
Ето кои са трите съществени пера в домакинския бюджет през 30-те години на предишния век и кои са те през днешния ден, съгласно последните данни за 2022 г. И преди, и в този момент, най-голяма част от бюджета се заделя за храна. Но до момента в който преди близо век тя е представлявала близо 70% от общия разход, в този момент процентите са 30, като в тях се вместват и безалкохолни питиета.
Вторият по мярка разход преди е бил предопределен за облекло и обувки, а през днешния ден – за жилища и сметки. Следващо по ред в миналото е било отоплението, а през днешния ден мястото му заема превозът.
В сегашното разновидностите за домакинство са разнообразни. То може да бъде формирано от 1 човек, както и да бъде многочислено. В него може да има или да няма деца или пенсионери, както и да бъде формирано единствено от пенсионери.
Западната част на страната държи и двата върха за годишен приход на домакинство.
Най-висок е той в Югозапада – 21 000 лв., а най-нисък е в Северозапада – 16 000. Съответно осреднено бюджетът се равнява на 18 600 лв..
Предвид това, ето и от какво главно е формиран годишен приход на всички тези семейства взети дружно. Най-голямата част от него – разумно, идва от работна заплата. Една трета се образува от пенсиите, като през днешния ден частта, която те обезпечават, е по-голяма в сравнение с преди 4 години, да вземем за пример.
Докато при независимата претовареност и различен тип доходи, е противоположното. Макар и измежду главните в домакинския приход, те способстват с все по-малко за него.
С максимален бюджет разполагат семействата с 2 деца под 18-годишна възраст. Освен от заплата, тук огромна част от бюджета се добавя от някакъв тип независима претовареност, а има и обществени компенсации.
Дали в едно домакинство няма пенсионери и деца или пък има пенсионери, става известно не е определящо за бюджета му, тъй като той е идентичен и в двата случая. Основна и тук е работната заплата, само че при семействата с пенсионери в тях, огромен % от прихода носят и пенсиите.
Липсата на разлика идва оттова, че едно домакинство без пенсионери и без деца, както към този момент казахме, може да бъде формирано единствено от един човек, което надлежно значи, че заплата в него е единствено една. Значително по-нисък – на половина, пък е годишният приход на семействата, формирани единствено от пенсионери, където главният детайл, които носи финанси, са пенсиите.
За какво обаче, харчим парите си?
След годишния приход, ще хвърлим взор и на годишния разход. Средният за домакинство е 17 300 лв..
Основното перо – към една трета, е предопределено за храна, алкохолни, безалкохолни питиета и цигари. Към 19% заделяме за дома си – за сметки за ток, вода, горива за битови потребности, за обзавеждане и за поддръжката му. Третото по величина перо е за превоз.
По отношение на другите типове семейства можем да кажем, че за храна, за дома и за опазване на здравето най-вече от парите си харчат семействата, формирани единствено от пенсионери. За сметка на това обаче те не харчат за съвсем нищо друго. Всички останали техни разноски да свити да най-малко.
Най-малка част от годишния си бюджет заделят за храна и за дома семействата без пенсионери и без деца. В съпоставяне с останалите обаче, те дават повече за превоз, свободно време и други потребности.
Изследването не би било цялостно, в случай че не разгледаме и покупателната дарба на семействата, която съставлява количеството дадена стока, което можем да закупим с годишния си приход, в случай че го изразходваме единствено за това.
За задачата сме подбрали 5 съществени хранителни продукта. Покупателната ни дарба е намаляла по отношение на едни – като хляба и сиренето да вземем за пример, от което днес можем да си купим с 90 кг по-малко в сравнение с през предходната година, само че пък се е нараснала по отношение на други артикули като месото, от което можем да си позволим 180 кг повече, в сравнение с сме могли преди 4 години.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ