Физиката в училище: 7 неща, които страшно много ни ядосват
В учебно заведение съвсем всички предмети биват преподавани по този начин, както ни се коства, че не трябва да се прави. Физиката също не прави изключение. Прекалено доста математика и слаба връзка с действителността. Няма нито процедура, нито естествени учебници. За това, което по този начин ни нервира в учебната физика, описват двама учители-физици: Иван Леонов и Александър Юрасов.
1. Предметът наподобява прекомерно комплициран поради математиката.
Малко хора си дават сметка, само че в дилемите по физика от самата нея там са единствено рисунките и съставянето на системата на уравненията. След това стартира банална математика, за което в учебниците никой не се е сетил да сложени предупредителни знаци и текстове. И вследствие на това целият блян на учениците да доближат до тайните на Вселената се разрушава в битовата математика. А за какво на децата би трябвало да се дават толкоз доста задания? Дори и двойкаджия по математика може да разбере физиката, в случай че количеството на дилемите се понижи и той бъде теоретичен да вижда и да разказва явленията.
2. Материалите, които се показват на уроците, не са свързани с днешното време.
Ще успеем ли благодарение на концепциите на Стивън Хокинг да доставим мини-роботи до най-близката звезда система Алфа-Центавър след двадесет години? И какво толкоз е съумял да направи Исак Нютон през 1687 година, че през 2018 година хората да бъдат подготвени да платят 3,7 милиона $ на аукцион на Christie's, единствено и единствено да се снабдят с рядкото издание на неговите научни писания? Всички тези истории се развиват тук и в този момент и явно звучат надалеч по-привлекателно от баналните задачки с волтметри и амперметри. Тези истории биха увлекли ученика към света на актуалната физика, помагайки му да разбере какъв брой необхватен е нейният свят. Защо ние учителите вместо да бездействаме, да не стартираме да следим развиването на актуалната просвета и да не използваме тези образци? Да описваме да вземем за пример по какъв начин Илън Мъск изстрелва ракети за многоразови полети и какво да вършим, с цел да устоя повече мобилният ни телефон с едно зареждане. Но, уви, към този момент множеството възпитаници „ засичат ” на първите букви от писмеността на физиката и не могат да видят цялата „ хубост, хазарт и магия на физиката ”.
3. Прекалено доста задания, с прекомерно малко деловитост.
Колко ли доста задания можем да решим с нереалните „ тела ” и „ обекти ”? Считам, че е пристигнало времето да работим с конректни условия: за какъв брой време ще изстине шварц кафето, в случай че вървим, държейки го в ръка при минус 10 градуса; а в случай че кафето е капучино, нещо ще се промени ли? (О, да – ще се измени). Или с каква скорост би трябвало да завиваме със скейборда, с цел да успеем да вземем завоя, отчитайки силата на търкане сред гумите и асфалта? Сигурен съм, че учителите ще се учудят какъв брой доста искащи да решат задачата ще се появят (и по едно и също време с това ще схванат какъв брой доста скейтбордиста има в класа).
Мария Кюри: Животът не е елементарен за нито един от нас. Но какво от това?
4. Необходима е повече процедура.
Условният възпитаник Васил се е научил да взема решение дилемите, научил е формулите и законите, може да напише всяко физично уравнение. Но защо му е нужно всичко това? Васил би трябвало да се научи и да ползва всичките свои познания. Повече процедура! Вземете образец от кръжоците по робототехика и роботика. Навремето ние водихме децата на екскурзии в FabLab, където се намират най-различни модерни машини – започвайки от 3D-принтери и завършвайки с лазерни гилотини. Така децата виждат със личните си очи, що е това физика, за какво актуалния лазер не постоянно може да разреже метала или за какво дървото не е подобаващ обект за печатане на 3D-принтер. Теория, която е откъсната от практиката, е скучна и безинтересна, изключително в случай че става дума за тази в учебните заведения. Важно е да се споделя за това по какъв начин работи дистанционното управление на тв приемника, прекъсвачът на лампите или пък основният признак на кухнята – хладилникът.
5. За часа в учебно заведение децата би трябвало да са готови авансово.
Готови ли са в действителност децата в седми клас за предмета физика? Не. Кой знае за какво учителите по физика губят огромна част от образователното време (и е добре, че е единствено част), с цел да построяват математическото мислене у децата. В резултат на това 7 клас се трансформира в математическо мъчените: изтезават децата по алгебра, по геометрия и по физика. Всичко е неясно и комплицирано. В сходна обстановка любовта към предмета е не „ поради ”, в „ макар ” всичко, което се случва в учебно заведение.
6. А нужен ли е учебник по физика?
Признайте си – какъв брой пъти сте отваряли учебника по физика в учебно заведение? Не, не с цел да препишете формулите за контролното, а поради това да прочетете да вземем за пример абзаца за цикъла на Карно. „ Отличен ” по физика към момента не значи, че обичаш предмета или го разбираш, само че въпреки това е правилно противоположното изказване – че в случай че обичаш и разбираш физиката, положителните оценки неизбежно ще се появят. В идеалния случай учителят би трябвало да учи не толкоз на физика, колкото на обич към науката, а информацията ученикът би трябвало да получава от учебника. Съвременният учебник би трябвало да съдържа настоящи образци и в него няма място за големите чаршафи от нереални текстове. Всеки урок би трябвало да е състои от няколко страници, на които да вземем за пример да е разказан правилото на работа на мотора с вътрешно горене и да се споделя за ролята на цикъла на Карно в съответния развой. В края на краищата тези няколко страници могат да бъдат прегледани даже и в междучасието преди часа.
7. От „ Да Винчи ” до „ Интерстелар ”.
Понякога се получава по този начин, че учениците научават за физиката повече от сериалите и филмите, в сравнение с от уроците в учебно заведение. Седмокласниците знаят повече за устройството и работата на другите принадлежности, в случай че са гледали научнопопулярните канали. А за разнообразието при специалностите (че има да вземем за пример физици-теоретици и физици-експериментатори) научават от сериали като „ Теория на Големия гърмеж ”. Грехота е да не се възползваме от случая и да не обсъдим с децата Доплеровия резултат, котката на Шрьодингер, гравитиационните талази и т. н. Има доста филми, които учениците сами гледат и които могат да бъдат разисквани в клас. Когато на огромен екран излязоха филмите „ Марсианецът ” и „ Интерстелар ”, ползата към физиката доста се усили. Какви познания би трябвало да има човек, с цел да оцелее самичък на Марс? Ще се учудите, само че доста от физическите правила, за които се споделя във филмите, се учат и в учебно заведение. Но доста постоянно, в хода на забързания образователен развой те биват споменвани единствено пътем.
Превод от съветски език за УЧИТЕЛИ БГ: Александър Василев
Инфо: www.mel.fm
