Последният отчаян опит да се подкрепи турската лира
В Турция ненормалното е новото обикновено. Ако се има вяра на формалните данни, годишната инфлация към този момент надвишава 78%. Ако се има вяра на турските консуматори, тя е доста по-висока. Измерена по отношение на $, лирата наподобява на ски писта с черен цвят за компликация. Валутата е изгубила една пета от цената си по отношение на зелените пари от началото на годината. Очевидното решение би било фрапантно нарастване на лихвените проценти. Но президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган отхвърля да разреши на централната банка да затегне паричната политика.
Шокиращата стойност на шантавата икономическа доктрина, която водачът на Турция разпространяваше от известно време, а точно, че решението за високата инфлация са ниските лихвени проценти, изчезна. Това, от което вложителите и турските компании се опасяват в този момент, е до каква степен ще стигне Ердоган, с цел да резервира актуалните парични настройки. Призракът на финансовия надзор стартира да тегне над страната.
Ограничения
На 23 юни централната банка реши да резервира главния си лихвен % неизменен за шести следващ месец. Това се очакваше. Изненадата пристигна на идващия ден, с помощта на турския банков орган, прочут като BDDK. Той разгласи, че турските компании към този момент няма да дават отговор на условията за заеми в лири, в случай че техните активи в задгранична валута надвишават 15 млн. лири (приблизително 900 хиляди долара) и в случай че сумата надвишава една десета от техните активи или годишни продажби.
Реклама
Принуждавайки фирмите да продават долари и евро, държавното управление се надява да вдъхне малко живот на лирата (Турските експортьори към този момент би трябвало да преобразуват 40% от задграничните си доходи, съгласно по-ранно решение, взето от регулаторите). Но този ход може също да затрудни фирмите и да докара до приключване на капитали. Колкото повече държавното управление глоби притежаването на задгранична валута, толкоз по-малко ще могат компаниите да защитят спестяванията си от инфлация, което подкопава доверието. Освен това ще им е по-трудно да купуват артикули и услуги от чужбина. Някои ще търсят способи да заобиколят новата инструкция, споделя Дурмуш Йълмаз, някогашен шеф на централната банка, и ще пренасочат повече пари към чужбина.
Все по-неортодоксалните опити на Турция да поддържа лирата към този момент нанесоха тежък удар върху стопанската система и обществените финанси. От 2019 година централната банка е " изгорила " минимум 165 милиарда $ в задгранични запаси посредством интервенция на валутния пазар. В края на предходната година държавното управление вкара скица за компенсиране на притежателите на специфични депозити в лири за обезценяването на валутата по отношение на $, като това беше опит да спре по-нататъшния спад. Оттогава турците са налели 963 милиарда лири в специфичните сметки. Тъй като все пак валутата продължава да пада, хазната им дължи милиарди долари.
Последният ход на държавното управление не дава отговор на дефиницията в учебника за финансов надзор (мерки за прекъсване на потока на задграничен капитал във и отвън страната). Но това допуска, че може да има по-сериозни интервенции, в случай че лирата продължи да поевтинява. Анализаторите споделят, че Ердоган доста по-скоро би наложил финансов надзор, в сравнение с да разреши повишение на лихвите. " 100% съм сигурен, че той няма да употребява лихвените проценти като инструмент ", споделя Йозлем Деричи Сенгул от Spinn, консултантска компания в Истанбул. Държавата се свлича по хлъзгав надолнище.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Реклама Свързани публикации Ердоган се оглежда за нови изтребители 27 юни 2022, 15:08 Защо напрежението сред Гърция и Турция още веднъж пораства 17 юни 2022, 06:30 Турция вкарва таван от 25% за нарастването на наемите 15 юни 2022, 09:05 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор The Economist
Шокиращата стойност на шантавата икономическа доктрина, която водачът на Турция разпространяваше от известно време, а точно, че решението за високата инфлация са ниските лихвени проценти, изчезна. Това, от което вложителите и турските компании се опасяват в този момент, е до каква степен ще стигне Ердоган, с цел да резервира актуалните парични настройки. Призракът на финансовия надзор стартира да тегне над страната.
Ограничения
На 23 юни централната банка реши да резервира главния си лихвен % неизменен за шести следващ месец. Това се очакваше. Изненадата пристигна на идващия ден, с помощта на турския банков орган, прочут като BDDK. Той разгласи, че турските компании към този момент няма да дават отговор на условията за заеми в лири, в случай че техните активи в задгранична валута надвишават 15 млн. лири (приблизително 900 хиляди долара) и в случай че сумата надвишава една десета от техните активи или годишни продажби.
Реклама
Принуждавайки фирмите да продават долари и евро, държавното управление се надява да вдъхне малко живот на лирата (Турските експортьори към този момент би трябвало да преобразуват 40% от задграничните си доходи, съгласно по-ранно решение, взето от регулаторите). Но този ход може също да затрудни фирмите и да докара до приключване на капитали. Колкото повече държавното управление глоби притежаването на задгранична валута, толкоз по-малко ще могат компаниите да защитят спестяванията си от инфлация, което подкопава доверието. Освен това ще им е по-трудно да купуват артикули и услуги от чужбина. Някои ще търсят способи да заобиколят новата инструкция, споделя Дурмуш Йълмаз, някогашен шеф на централната банка, и ще пренасочат повече пари към чужбина.
Все по-неортодоксалните опити на Турция да поддържа лирата към този момент нанесоха тежък удар върху стопанската система и обществените финанси. От 2019 година централната банка е " изгорила " минимум 165 милиарда $ в задгранични запаси посредством интервенция на валутния пазар. В края на предходната година държавното управление вкара скица за компенсиране на притежателите на специфични депозити в лири за обезценяването на валутата по отношение на $, като това беше опит да спре по-нататъшния спад. Оттогава турците са налели 963 милиарда лири в специфичните сметки. Тъй като все пак валутата продължава да пада, хазната им дължи милиарди долари.
Последният ход на държавното управление не дава отговор на дефиницията в учебника за финансов надзор (мерки за прекъсване на потока на задграничен капитал във и отвън страната). Но това допуска, че може да има по-сериозни интервенции, в случай че лирата продължи да поевтинява. Анализаторите споделят, че Ердоган доста по-скоро би наложил финансов надзор, в сравнение с да разреши повишение на лихвите. " 100% съм сигурен, че той няма да употребява лихвените проценти като инструмент ", споделя Йозлем Деричи Сенгул от Spinn, консултантска компания в Истанбул. Държавата се свлича по хлъзгав надолнище.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Реклама Свързани публикации Ердоган се оглежда за нови изтребители 27 юни 2022, 15:08 Защо напрежението сред Гърция и Турция още веднъж пораства 17 юни 2022, 06:30 Турция вкарва таван от 25% за нарастването на наемите 15 юни 2022, 09:05 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор The Economist
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ